maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

“Театър от пясък” вече има “лице” :)!

Театрално съдържание, което Румен Хараламбиев въвежда в най-добрия дизайн.

Премиера – 18 март, 18: 30 ч., Камерна зала на МТ “Николай Бинев”.

Очакваме ви!

dav


Leave a comment

IRIS International 5 / 2019 публикува 10 мои хайку

IRIS International 5 / 2019 – haiku magazine

Благодаря за вниманието на авторитетния редактор на престижното хърватско списание за хайку “ИРИС Интернешънъл” г-жа Đurđa Vukelić Rožić !

Висока чест е да бъдеш представен в това издание. На стр. 349 – 352 са публикувани 10 мои хайку на български, английски и хърватски.

Целият брой по традиция е изключително ценен за авторите на хайку в Европа и света!


Leave a comment

Liber Novus на К. Г. Юнг на български език!

KGU_1Снощи в Камерната зала на Младежки театър “Николай Бинев” беше тържествената премиера на внушителния труд на Карл Густав Юнг “ЧЕРВЕНАТА КНИГА Liber Novus”, за чието издаване на български език ИК “Изток Запад” получи сърдечната благодарност и респект на публиката. И многократните аплодисменти за преводача Пламен Хаджийски, научния редактор Валерия Дилова – единственият сертифициран от Централата “К. Г. Юнг” юнгиански психотерапевт от България, която каза на присъстващите, че тази книга, която българските учени от години четат на чужди езици и скрити ксерокопия, от днес може със своето въздействие да стане повод за дълбока промяна за всеки неин притежател. С видео от Франция се включи и другият научен редактор д-р Владимир Симов, чието изключително компетентно, интересно и талантливо поднесено слово зареди приповдигнатата енергия на залата.

KGU_2Собственикът на ИК”Изток Запад” Любен Козарев разказа за дългите години преговори с наследниците на Юнг, избора на преводач и екип, за професионалната си мотивация този повече от век скрит труд на Юнг да бъде достояние на българския читател в този стъписващ с обема и красотата си том. “Тази книга – обяви философът-издател – открива нашата нова поредица “Книги за избрани.” Актьорите Валентин Ганев и Елена Телбис прочетоха откъси от “Червената книга” и публиката искаше още, и още. На видеостена бяха показани майсторски нарисуваните от К. Г. Юнг мандали и сюжети, без намерение някога да бъдат показвани пред когото и да било. Прозвуча и гласът на големия учен, писател и човек.

“Червената книга” вече е в ателието ми, седи на белия стол и очаква да бъде разтворена. Преди това, аз я прегръщам. Защото самата й премиера ми напълни душата. А произволната страница ми “подарява” фразата:

“…Божественото иска да живее с мен. Съпротивата е напразна. Питах мисленето си и то рече: “Намери си образец – да ти покаже как трябва да се изживява божественото…” – базисната провокация на книгата, чието послание е, че Божественото е във всеки един от нас.

Още едно доказателство, че подетата от Любен Козарев инициатива “Чета, следователно съм” – работи.

 


Leave a comment

“Театър от пясък” – in progress

PhotoEditorНова година – нов, новаторски ръкопис :)!

С ИК “Изток Запад” започваме да правим бутикова книжка-албум, чиято премиера ще бъде на 18 март в Камерна зала на Младежки театър “Николай Бинев”, в рамките на Софийски театрален салон 2020.

Благодаря, че пето мое заглавие ще носи логото на ИК “Изток Запад” – след “Словесни репетиции” и “Три луни” (2008), “Исторически аспекти на релацията Актьор – Драматург” (2009) и “Майска утрин / May Morning”(2014). Благодаря на доц. Юрий Дачев за предговора, на няколкото първи взискателни читатели на ръкописа, на Съюза на артистите в България; на ОКИ “Красно село”; на Училище за таланти и Първа частна гимназия за дигитални изкуства Soft Uni Svetlina – за вярата в проекта.

Текстът остана константен от създаването си през август 2019 досега и не “поиска” редакторска намеса, разви се дизайнът на снимковия материал.

На добър ни час!


Leave a comment

Коледа – завръщане у дома в романа “Виж какво”. Историята започва…

dav

  1. ВИЖ КАКВО СЪМ СЛОЖИЛА В КУФАРА – малката секретарка

току-що е пристигнала за празниците при майка си в Попово. Къщата им е строена през 70-те, сив куб, разчертан по най-скучния начин нагоре и настрани, с полу-вкопан етаж – по тогавашните моди – зимник и баня вътре. А не някъде навън. Вътрешното стълбище е като декор от филм на Тарковски – оловносив цимент, без помен от парапет. Всички в къщата имаха навика да се качват и слизат по това стълбище плътно към стената, допирайки длани в нея – като инстинкт за не-падане. Затова на различни височини върху стената-спасител имаше отпечатъци от длани на няколко поколения. Дядото на малката и жена му, която нямаше един пръст на дясната си ръка – палеца – нейните отпечатъци се отличаваха поради четирилъчието на дланта. Неговите бяха най-тъмни. После идваха разположените по-ниско длани на майката – по-светли. Не се виждаха мъжки следи на нейната възраст. И най-долу лъщяха детските длани на малката, някои от тях жълти от чесновия пастет, други – червени от рядката фамилна лютеница.

– Кое да видя, чедо? – майката недочуваше. Ръцете ѝ бяха потънали в брашното. Въпреки, че беше дребна и слабичка, вдигаше кръвно и лекарството я приспиваше – беше станала късно и цялата ѝ домакинска работа закъсняваше. Стесняваше се от дъщеря си. Откакто малката замина да следва, се безпокоеше, че все нещо не стига, че животът ѝ трябва да се промени, за да има за студентката. Нерядко ѝ хрумваше мисълта за самоубийство. Какво можеше да ѝ се случи повече? Беше единствено дете, наследи къщата на родителите си, които починаха един след друг, докато беше абитуриентка в местната гимназия. След това забременя и се наложи светкавично да скалъпи историята с умрелия баща. Все още се чудеше кое е било истина, кое – измислица. Отгледа малката и цял живот си остана продавачка в съседния смесен магазин. Оттогава – всеки ден едно и също.

-В куфара ми има един розов плик – за тебе е! – дъщеря ѝ включваше течащия от години бойлер, за да вземе душ след пътуването. – Чакай, ще ти покажа… – И понеже беше нужно време водата да загрее, и понеже малката не можеше да си държи устата затворена и издаде подаръка още от вратата, се наложи да отиде в твърде широката кухня и да седне при майка си. Кухнята беше единствената стая, която беше сравнително топла от комбинираната готварска печка на дърва и въглища. В горните стаи имаше радиатори, които почти никога не се включваха. Само когато малката си идваше за зимните празници. Откакто беше в София и свикна с редовната топлина на парното, все се оплакваше колко неуютна е тяхната ледена къща и как докато излезе от банята и се качи по стълбите до стаята за гости, се превръща в шушулка. Първият ѝ студентски куфар, вече охлузен тук-там от пътуванията, беше все още в кухнята, проснат напреки върху износения диван с тапицерия в тиквеножълто. Майката не чу отварянето на ципа и не се обърна да види как малката вади от розовия плик за нея ефектен многоцветен шал от шифон.


Leave a comment

Видеопредставяне

Maya Kisyova – SHOWREEL

  • кадри от представлението на „Безопасни игли / Safety Pins / Английские булавки / 安全ピン“ в Червената къща “Андрей Николов”. Камера Виктория Ковачева. 26 ноември 2013 г.
  • кадри от късометражния филм на Ралица Василева “Пиратът”. Камера Симеон Кермекчиев. 10 юни 2012 г.
  • кадри от спектакъла “Шескпирови сонети в сезони” с пианиста Георги Пармаков. Камера Рафаил Георгиев. 26 септември 2016 г.
  • кадри от късометражния филм на Смилен Савов “Крепост”, с Анастас Джидров. Гьоте институт, април 2015 г.
  • кадри от мейкинга на рекламния клип на Garnier Color Naturals. Прага, 2007 г.
  • снимки от “Столичани в повече”, сезон 8, юни 2014, реж. Станислав Тодоров – Роги;
  • “Шекспирови сонети в сезони”, май 2014, фотосесия за спектакъла с КА “Софийски солисти” с диригент проф. Пламен Джуров. Камера Виктория Ковачева;
  • моите книги и цигулка