maya kisyova

theatre and literature

39 спирки по пътя – лирика

Leave a comment

изд. Триада, С., 2003

Изданието е реализирано със съдействието на Национален център за книгата

http://liternet.bg/publish19/m_kisiova/padashta.htm

© Maya Kisyova
© Vessela Rangelova, translated

Падаща звезда прорязва
мастилени далечини…

Протягаш длани,
пръсти в устрем,
неоновия хлад преодоляваш…
С дъх пролетен
превръщаш я в сълза,
която отразява твоя поглед.

1983 г.

***

A falling star cuts through
Distances of inky color…

You reach out hands,
Impetuous fingers,
And overcome the neon cool…
With the spring breath
You turn it to a tear,
Which reflects your eyes.

***

Затворен кръг.
Огледало…
Сцена…
Ешафод…

Прах по пръстите ми –
прах от спомени,
ръждиви истини.

Водни капки напират през стъклото.

Студена целувка
и прашните истини станаха
кал.

Няма време за страх –
кръгът е затворен.

1985 г.

***

A closed circle.
A mirror…
A stage…
A scaffold…

Dust on my fingers –
Dust of memories,
Rusty truths.

Drops of water press to get through the window-pane.

A cold kiss
And the dusty truths turned to
Mud.

No time to fear –
The circle is closed.

***

ДАЛИ когато стенеш
в ъгъла на самотата си,
безсилен;

дали когато въртеливото движение
на мислите от вчера,
изтрива и последния контур на разума;

дали когато за безброен път се питаш
ЗАЩО стремежът бяга от покоя
на гравитацията;

дали когато никой не дочува
зад погледа застинал крясъка…

Дали ТОГАВА утехата не се обажда
в завършения вид на детска снимка?

19 май 1993 г.

***

I WONDER, when you moan
In the nook of your loneliness,
Feeble;

I wonder, when the turning motion
Of yesterday’s thoughts,
Wipes out even the last trace of mind contour;

I wonder, when countless times you ask yourself
WHY impetus escapes the comfort
Of the gravity;

I wonder, when no one hears
The frozen scream behind the look…

I wonder, whether THEN the consolation shows up
In the complete appearance of a child’s photo?

***

Тъжно и тихо. Покой.
Душата е чиста – след дъжд.
Миг на щастие.

Сред изпаренията пролазва
рефренът на стара филмова песен…

Като дишане го изпяваш.

юни 1993 г.

***

It is sad and quiet. Peace.
The soul is clean – after rainfall.
An instant of happiness.

Amidst effluvium wriggles through
The refrain of an old movie song…

You sing it like breathing.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s