maya kisyova

theatre and literature

6 – 12 май 2013 – Дневници – архив Public-republic.com

Leave a comment

http://www.public-republic.com/magazine/2013/05/106345.php

© Мая Кисьова

6 май 2013

Денят ми започва в 6 сутринта. Удивлява ме повтарящият се период, в който имам възторжено желание да ставам рано и все по-рано. Той започва на рождения ми ден 5 май и продължава до 24 юни – рождения ден на Йоан Кръстител. Тогава (сега) ми се случват (или програмират) добри неща, за които съм се трудила съзнателно някога (или сега). В другата, по-голяма част от годината, преобладават изненадите.

От май 2012 до май 2013 пиша трети поред дневник. Актьорският дневник на мултимедийния хайку спектакъл “Безопасни игли” в книгата“еМОрфей”. Едногодишен хайку-дневник завърших вчера. На първо четене 205 опита – къде повече, къде по-малко “hi”.

Днес започвам този – кратък и споделен веднага. После дълго време няма да пиша нищо. Импулсът, недовършеността, капката емоция, а не анализи – това съм поканена да правя тук. Хладно е, има вятър, Ден на храбростта, змейове чакат търпеливо смъртта си, Свети Георги е зает с подготовката на празничния парад, а хиляди българи ще се точат по пътищата, връщайки се от курорт с точно толкова уморен вид, с какъвто са се отправили натам. Чаша кисело мляко с goji-berry, отварям FB и продължавам да чета пожелания и картички. С най-скъпите и милите хора в момента сме разделени – или от разстояния, или от кризи. Слава Богу, има контекст, в който (по-късно, ако не си се самоубил) виждаш повече… Във всеки случай си пускам Chicago “Hard to say I’m sorry”… Навърших 49. Синът ми ми изпраща два чудесни колажа от двадесетина мои култови снимки. Нищо, че “купонът ми е изтекъл”… Великодушен е. Когато майка ми беше едва на 30, аз си мислех същото за нея :) …

Мейл от Валя, първата ми абсолвентка от курс “Писателят като Актьор”:“Миналата година на рождения ти ден бяхме на курс и аз писах. Тази година съм на летището в Куала Лумпур и продължавам да пиша. Затова ще си спестя тривиалните и ще ти пожелая само да продължаваш да правиш такива чудеса за себе си и за други като мен :)… Приятели от Ню Орлиънс, Вашингтон, Ню Йорк и Брюксел. Бивш съученик от съседния клас, с когото започнахме да общуваме интензивно 30 години след завършването – Пламен, баща на 3 деца и чудесен съпруг, главен корабен механик, в момента в Испания: “… и да намериш морския капитан на бял кораб!…”

Романтично звучи, а и “Корабът с алените платна” ми е любима книга… ама защо аз да го търся :) ? Нека да се обади! Иначе подаваш на някой герой еполетите, а той бяга и крещи: “Не! Не мога да дам това, което ти ми даваш! Не ме измисляй, не съм аз!”. Окей – принц в дънки – добре дошъл – ако си висок, с тънки капризни устни – още повече… Но стига с тези рождени дни – аз, Карл Маркс и Сьорен Киркегор от 5 май, поздравяваме Зигмунд Фройд, който е роден на 6-ти :) .

Последно ехо: “Бъди щастлива!”… Прелиствам отново целия цикъл на Пенчо Славейков “Сън за щастие” и откривам колко съм благодарна, че познавам чувството за свещеност. Свещеността е храброст! Мразя релативизма. Гнус ме е от всяко претенциозно ерудирано философстване, което зад ъгъла разкрива истинския си безгръбначен и жалък вид, предавайки теб – човечето, което е повярвало. Болят ме очите. Какво мислите, че правя между всеки абзац? Чистя. Или правя екзерсиз.

През 1651 г. на 6 май в Рим е отпечатана книгата Абагар, считана за първата българска печатна книга. Тя съдържала 5 листа и имала апокрифен характер. Носела се “наместо силни мощи” – вместо амулет. Около кръста или навита около лявата ръка… Проверявам в сайта на лотария “Зелена карта” – не печеля. Истинската печалба ми предстои.

Никой никога нищо не знае. Как се комбинираха снощи “Хъшове” в памет на Чочо Попйорданов и “Иисус от Назарет”… Едва при това гледане – вследствие натрупаните твърде истински и твърде трудни емоции – забелязах колко тънко и с какъв пестелив подбор на думи беше представено Възкресението от Дзефирели… Който е повярвал, той веднага се отделя от другите и млъква щастлив, а не дидактичен… Другите празнуват и пируват. По инерция. Иисус вече не позволява да бъде докосван…

Яростен звън по домофона – портиерката алармира за мини-наводнение в подземната част на блока. Нямам мазе, нито мога с нещо да помогна, смъквам й яйце и се оттеглям.

Сигнал за sms. Свикнала съм без телевизор – как да им обясня да не ме атакуват повече с разни промоции!

Прочитам файла-дневник-понеделник, храбро го съкращавам наполовина.

7 май 2013

Скоро четох едно изявление на млад директор на голямо инженерно предприятие (беше мой курсист, продължава да учи различни арт-ове в различни школи – чудесно). Та той твърдеше, че ако големите творци не били нещастни, нямало да създават непреживените си светове в талантливи творби. Не съм съгласна. Щастието и успехът не са захаросани артикули. Всеки има нужда от тях, понякога неистова. Но по-важно е да не играеш това, което мислят другите за теб. А да бъдеш себе си.

Плащам наема на ателието си и отлагам среща с приятелка, която живее в САЩ и в момента е в родината. Неудобно ми е да кажа, че чакам забавен хонорар, броя билетите за градски транспорт и няма да мога да я придружавам докато пазарува. Обичам я. Когато ме нарича “хипи”, ми идва малко в повече.

Днес ще се занимая със стайните си растения. Купувам литър почва и прехвърлям в кристален съд малката вербена – подарък от сестра ми, с останалата част от плика допълвам саксиите на грейпфрута, лимона и авокадото. Преди това си слагам най-скъпите златни бижута с малки тюркоази и цирконии “Сваровски” – тих отпор срещу възможността да стана “хипи”. На пазара намирам една стотинка.

“Дневникът на Мая” на Исабел Алиенде се коментира често напоследък, от анотацията разбирам, че героинята Мая е отгледана от дядо си, както и аз в първите си годинки, докато младите ми родители са студентствали. Съвпаденията са само дотук, но достатъчни, за да си спомня прекрасните лета в Банкя, когато с мамито и дядо отсядахме в кокетната вила на техни приятели и леля Ели всяка сутрин ми преподаваше френски. Купувам си кофичка овче мляко – още едно спомняне за курортните менюта. Снимам акацията, която ухае магически, червените цветове на кестените, гарнирани с облачета, туфа здравец и се прибирам.

Две Великденски яйца се борят в двете ми ръце едно срещу друго – побеждава това в лявата ръка. Значи днес съм рационална – разсмива ме самата наивна претенция на думата. Какво му е на вторника? Празници-делници-дневници-нощници. Зелена салата с яйце, магданоз и синьо сирене.

В Деня на радиото и телевизията слушам Хоризонт. Познатите музикални антрета ми действат успокояващо и се чувствам сигурна. Едва 18-годишна бях спечелила конкурс и работих в Радиоцентър. После театърът си ме взе.

Чакам изравнителна сметка от Топлофикация, която ще превърна тутакси в изящни обувки, които ме чакат от месеци. За да не стана хипи. Спират тока, интернета – някой нещо ремонтира. Междувременно ми звъни кастинг-режисьор за снимки за реклама на боя за коса. Нямам намерение да участвам на всяка цена и търпеливо и лаконично казвам условията си. Когато не се вземам насериозно, нещата се получават. Дали и сега ще се потвърди това правило? След един час пускат тока.

Днес получавам поздравления от Русия – Буряна, директор на БКИ в Москва в Skype, после картичка от хайджин от Уфа с екзотична дума: “дускаем = дружочек с татарского”. Внезапно ми изплува фраза, която бях чула в Русия на един от театралните фестивали в Орел: “Если хочешь заниматься с театром – оставь на входе своего честолюбия.”

8 май 2013

22 Международен театрален фестивал “Нова българска драма” в Шумен публикува вече и официалния афиш на направление “Авторски прочит” – на 17 май представям “еМОрфей” там. Майка ми ми звъни, за да потвърди, че всичко е наред и по подготовката на премиерата на книгата ми в Регионалната библиотека “Проф. Боян Пенев” в Разград, същата вечер.

Днес традиционното за всяка сряда кафе с Кева (главен редактор на сп.Театър Кева Апостолова) се отлага поради пребиваването ми в двете национални медии повече от половината ден. Не си мислете, че сме винаги сериозни и не умеем да се забавляваме. Тя е невероятно млада и не е уморена от умствения си багаж. Чакам да видя годишника на Сорбоната, в който Кева е достойно представена с… поезия! Аз от своя страна при срещата ни ще я засипя с морени – спечелих цяла кутия, участвайки в интернет-игра. Но дотогава…

Отзовавам се на покана на прекрасния интелектуалец Митко Новков за участие в предаването му Съботен саботаж в радио Бинар на БНР. Чудесен, съвременен начин на водене на разговор, в който сериозните неща излизат от неочаквани провокации. Чувствам се много добре разбирана, уважена дори в повече, отколкото суетата ми на артист може да понесе. Истинска игра на интелекта, хумор, който държи адреналина ми високо и секси. Щото аман от интелигентни климактерички. Но на 11 май ще видим разговора в самото предаване…

Следобедът ми е в 1-во тон-студио на БНТ. Три серии дублаж на “Самотно дърво на хълма”. Интересното при екипите на сериалите е, че са като едно семейство. Нашият съществува от 2005 г. – тогава стартира работата ни. И така – всяка година по един сезон. Ние лекичко се променяме, децата ни растат, нашите синове с Христина (Христина Ибришимова, Златен глас Икар 2012) са вече завършващи студенти, а Ася Братанова има абитуриент… Героите ни в сериала също преминават през различни перипетии, попадат в неочаквани ситуации, раждат се нови, умират. Ние винаги се палим по сценарните сполуки или глупости и си харесваме работата в него.

Творческият ми партньор ми липсва. Както казва Мечо Пух: “Чудя се защо…”

9 май 2013

Ректорът на НАТФИЗ проф. д.н. Любомир Халачев говори в сутрешния блок на BTV за приоритетите на нацията – правосъдна система и образование. Единственият свестен мисловен поток, който чувам от месеци насам. Гордея се! Артистите трябва да говорят в публичното пространство!

Ден на Европа. Кева упорито ме нарича “българската Изабел Юпер” и се тръшка колко бавно се мени модата на актрисите по българските сцени: “… още не сме се отървали от типа “соц-селянки”, все още се котират “интелигентните проститутки”, кога ще дойде ред на особените, сложните, пророческите?!…”. Стига де, скоро някой някъде ще открие, че се е появила под прожекторите “френската Мая Кисьова” :) . Скоро ще се прибера зад рампата. Един ден ще изиграя Света Петка Епиватска от едноименната пиеса на Кева. Не съм сигурна, че ще понеса около себе си натуралистично нарисуван декор, обаче…

Колко малко човекът живее собствения си живот! Харесва през погледа на друг, обича невъзможната любов на друг, гласува пристрастията на друг… Манталитетът е неизлечим. Можеш да имитираш веднъж-дваж. Но ако Бог не те е помилвал по главата, ако не си се усетил навреме кой си – каквито и профили да си стъкнеш, каквито и анимации да те скриват – няма те.

С Емилия Миразчийска, моята издателка, имаме подарен интуитивен контакт от природата – никак за нищо не се уговаряме, а общите ни неща се получават. Скъпоценни са. А ако знаете само какви писмени скандали си спретваме понякога – нокти хвърчат по клавиатурите – но това е вследствие на вулканичния темперамент и на двете. Затова практикувам плуване – имам непрекъснато нужда от вода във всякакъв вид. Та с Еми днес се грижим за рекламата на следващата двойна премиера на “еМОрфей” на 17 май в Шумен и в Разград. Боже, колко идеи се щурат около нас, дано поне половината успеем да реализираме! Днес виртуално сме с един благословен рожденик – актьорът Слав Бойчев, който е от същата наша кръвна група на лудите обичащи хора.

Здесь птицы не поют, деревья не растут…” – минава в пространството, защото е 9 май. Белоруската гара – ключово място за пристигащите-отпътуващите към летище Шереметьево в Москва. Спомени от ученическите ни години, когато на голям екран гледахме десетки филми за Втората световна война.

Колко много негативни обобщения в ефира… чистете, хора, искайте да ви е чисто – така се фокусира и другото, по-голямото, което искаме. А поискаме ли го наистина – ще ни се даде…

10 май 2013

Цъфнала вишна е моето отражение днес.
Палава и лека, дядо ми ме качваше в короната на вишната, за да се спра.
Преди години четях и мислех върху явлението съзерцание.
Тази сутрин то ме връхлетя. Не мисля, не чета, не чувам.
Състоянието “хайку”. Думите са последното, което може да ме изрази.

Никоя фирма за екскурзии не може да ми осигури това преживяване.
Жалки търговци.
Жалки потребители, водени от охранени преводачки, които ще им пробутат хайку и на етикет за вишнев конфитюр.
Жалки поети – част от туристическите атракции.
Трубадури, които продават депресивните си състояния, изрязаните си нокти и кичозните си тениски…

***
цъфнала вишна
колко бели роклички
разтанцувани

***
новолуние
бялата вишна свети
на разсъмване

***
под вишната
булчинската ми рокля
на конфети

11 май 2013

“Всеки един от нас носи своята абсолютна реалност, която не е реалността на другия. Всички разпознаваме идеята за Бог. Бог съществува ли, ако ние не носим тази идея? А ако всички изчезнем – кой ще съхранява тази идея? Ще ги има ли без нас пространството и времето?…”

Днес тренингът за активиране на психофизиката започва от една фраза на Учителя Дънов. Днес, събота, целия ден работя с курсисти. Да, има хора, които почиват или разнообразяват съботата по този начин. Те вече са осъзнати творци – не говоря за помпозност, самочувствие или каквото и да било клише, свързано с думата “творец”. А за световете, които създават, за мисълта-форма. В деня на Светите Кирил и Методий разглеждаме графиката на глаголицата, освобождаваме игровата реакция към словото чрез абстрактна формулировка, която да ги раздразни. И те се събуждат. Започват да се занимават известно време сами, а когато възникне потребност от разговор – спират, разбираме се – вече с все по-малко думи, и продължават… Обичат да пишат заедно – днес налице са Роси, Дани, Михаела, Румен, Румяна и Вики… На ръка, в тетрадки, с прекрасни момичешки и момчешки ръце, които дори и Вирджиния Улф не би затворила в “Собствена стая”…

Успявам да ги заразя с фразата “цъфнала вишна” и се раждат опити за хайку. Начинаещите нижат перипетии на приказка и чоплят структурата на митове. Напредналите се въплъщават в 4 персонажа, от които ще изградят драматургична сцена. Екзерсиз с музика на Al Di Meola, когато си признаваме едновременно случващата се екзистенциална самота от една страна, и разпознаването на общи мисловни модели в многообразието от енергийни вибрации – от друга…

Всеки от тях работи под мое ръководство на собствена писта – филологът и преводач отхвърля опита, за да се заиграе като дете с материята; математикът не се главозамайва от силата на абстрактното си мислене, а рови в речниците за подходящата дума; бъдещата кинорежисьорка смело ползва първо лице, съзнавайки остротата на обектива…

Рисуват слънца с двупосочни лъчи, защото и източникът на светлина се зарежда. От приемниците…

12 май 2013

Когато опреш дъното. Когато осъзнаеш, че животът ти може да свърши в следващия миг от собствените ти ръце, хладнокръвно… Веднага прозираш, че си готов да се вземеш – в същите тези ръце. Започваш да казваш точните думи на точните хора. Да действаш на точното място, в точното време. Просто, ясно и безпрекословно. Ако, обаче, си се заблудил в първоначалното усещане за дъно – тогава си обречен. На халюцинации, на съмнения, на лутане, на крайности в поведението. На премълчаване, на страх, на отглеждане на комплекси, на бягства.

Неделя е. Гласувах за каузата, в която продължавам да вярвам. В 51-во СОУ “Елисавета Багряна”. “Кой си ти, на моя път застанал? Моя сън от клепките прогонил…” – харесвам мощната й поезия. Обичах да чета на глас “Вечната”. Днес, неочаквано за твърдия ми нрав, пускайки бюлетината си, се просълзих. Явно съм се молила за Вечната и Святата си Родина.

Майка ми ме занимава с ремонта на покрив на кооперацията в провинцията, наследственото жилище, строено наистина с усилията и лишенията на 2 поколения. Но в което никога няма да се върна. Казах й, че искам да отлетя за Италия при сина си. Скарахме се, аз затворих телефона и се разплаках. Нейното поколение е изключително устойчиво, много от тях продължават да работят, а младите специалисти са принудени да напускат страната. В следващия миг осъзнавам, че имам неприкосновено право на избор във всяка ситуация и всяка секунда на моя живот. И никой, ама никой, не само че няма право, но и не може да манипулира решенията ми.

Да запаля ли цигара?
Знам само, че ваканция за мен няма. Работя непрекъснато.

Now. All.

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s