maya kisyova

theatre and literature

1996 – 1997 “Anastasia” – My American dream

Leave a comment

© Maya Kisyova

Снимката изпратих почти на шега за участие в кастинг за ролята на руската принцеса Анастасия Романов в мащабния проект на Sun Dragon Institut Woming USA, базиран на двуактната пиеса “The Anastasia Conspiracy”by All Lee Berkes. Актрисата, която търсеха, трябваше да говори английски език със словашки акцент, да може да отдели 1 година за театрални представления в няколко щата с различни местни актьорски екипи и за заснемането на документален филм. Помня, че се впечатлих, че американците назовават театралното представление с думата show, пъхнах в плика кратко CV, забавлявах се докато пусках в пощата първото си писмо до Америка и… забравих. (Малко вероятно беше сред многото кандидатури на актриси от бившата Източна Европа и Русия да се спрат точно на мен)…
След 20 дни бях извикана в пощата да получа… първото си писмо от Америка, което съдържаше разпечатка на пиесата, дълъг списък с изисквания и въпроси към мен и чек за 60 $ за бъдещите ми пощенски разходи… За пръв път участвах в професионален диалог с всевъзможни подробности, включително как предпочитам да пътувам, с какво се храня, мерки и пр. Трябваше да направя професионална фотосесия, да запиша на аудио и видео носители 4 избрани от автора монолози и да ги изпратя… Направих го с много енергия и вълнение, взех в продължение на 2 месеца интензивни уроци по английски език. Тогава бях студентка по актьорско майсторство в НАТФИЗ и положих усилия да завърша предварително с голяма серия изпити наведнъж, паралелно играех в ДТ „Антон Страшимиров” в Разград. Изключителният фотограф Светослав Георгиев, възпитаник на FAMU, Прага, ме научи да пласирам лицето и физиката си в първата ми фотосесия…
Последваха няколко писма с разминавания – видео форматите, които бях изпратила, не бяха съобразени с американските, но аудиото бяха изслушали, лицето ми им беше харесало отново. Получих и първия си И-мейл в компютъра на приятел. Няколко минути бях в невъзможност да осъзная колко малък е светът и какво чудо е Интернет!… В мейла имаше комплименти, че са „удовлетворени и впечатлени от работата ми”. Но… проектът се отлага по организационни причини…
“Анастасия” ми беше като учебник – не само по английски език, но и – сега осъзнавам – по драматургия. И то драматургия, която ползва пряко историческия документ. Под заглавието пишеше, че пиесата се базира на “публикувани интервюта и репортажи в новините, показания под клетва и декларации, документи и досиета относно следващите личности и организации. Дословно или версово ползвани.”. Отдолу бяха изброени 6-те имена на разстреляното царско семейство; на 24 представители на европейската аристокрация; 54 приближени до царския двор, разбира се – Григорий Распутин, болшевишки офицери, лекари, журналисти…
Героинята Анастасия през цялото време е провокирана да се връща към преживени моменти от миналото си, за да бъде идентифицирана като истинската Анастасия. Нейният разказ е изграден медиативно, т.е., тя разказва миналото, като едновременно го преживява отново, и е в състояние да го коментира. Не е достатъчно да разпознае спомен. Тя трябва да “бъде” себе си… Останалите действащи лица, които авторът нарича “квартет от четци”, се превъплъщават в отделни герои, които възпламеняват историческите моменти, в които Анастасия трябва да се ситуира. Времето на действие в пиесата е в рамките на повече от 60 години – след 1920 г. и преди 1984-та…
Имах специален обемист бележник за тази пиеса. В него съм вписала не само непознати думи като своеобразен “речник” за нея, но и впечатления, думи в контекст, цели монолози. “Анастасия Романов е историческа личност, но посланието, което носи героинята, далеч надхвърля уникалната й съдба…” – съм формулирала като мото на този бележник. Имала съм предвид своята първа среща с феноменалното. Надали съм го осъзнавала в пълна степен. Феноменалното пътуване във времето и пространството – тази способност, която е главна отличителна възможност на човешкото същество. Проглеждането след силната болка…
Повече не получих вест от Sun Dragon, аз също повече не потърсих контакт.
Седем години по-късно написах монодрама в памет на българската пистелка Яна Язова. Рефлексът ми към историческия материал, с който боравех, се оказа “отработен” чрез заниманията с “Анастасия”. Моята героиня – също историческа личност, също без гроб – беше провокирана да направи равносметка на собствения си житейски и творчески път в екстремна ситуация – в подземие по време на бомбардировка, на прага на възможната смърт… Седем години по-късно Светослав Георгиев отново ми направи фотосесия…
Отвреме-навреме изваждам “Анастасия” от архива. И всеки път откривам по нещо ново. Както за самата пиеса, така и по пътя към себе си…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s