maya kisyova

theatre and literature

2008 Наемателката The Roomer

Leave a comment

Наемателката © Мая Кисьова, 2008

пиесата е публикувана в книгата “еМОрфей. Пет пиеси и един актьорски дневник”, Скалино, 2013

текст за мюзикъл – гротеска в памет на Станислав Стратиев

Действащи лица

Руми (от roomer – наемател)                 – 43 г., писателка, наемателка

 Лендю (от  landlord – хазяин)                – 53 г., ченге, наемодател

 Клийни (от cleaner – чистачка)              – 63 г., чистачка, съседка отдясно

 Буки (от sechand bookseller – букинист)33 г., букинист, съсед отляво

 Бизи (от business – бизнес)            – 53 г., бизнес-дама, съседка отгоре

 Каши (от cashier – касиер)            – 63 г., касиер-пенсионер, съсед отдолу

 Арти (от artist – художник)           – 23 г., студент, син на Руми

Време на действието – наши дни

Място на действието – достатъчно стар и  голям панелен блок

 ПЪРВА СЦЕНА.       

Руми се нанася в нова квартира в присъствието на хазяина Лендю.

Лендю.      Виж ко. Туй тий стаята, ъ-ъ-ъ…буксуниерата. Зачисляам ти 3 (словом) три табуретки. И 5 (словом) пет кухненски шкафа. Гледам тъ, многу книги си пумъкнала, чинии няаш…уффффф, туй цигулка ли’й?…Сиа…тъз кушетка шъ си я зема, ти шъ намериш де да спиш… Тука идин пюсюр живейши, туй петно на стенътъ й от негувътъ глъвъ… ако тъ’й гнус, зими латекс и гу зъмъжи… Казнчиту в клузетъ ни работи, душа цвърка, ама ни е болкъ за умирани я… Дугръмътъ малку зей, тъ кога духни западния вятър шъ ти духа и на тебе…  Ама, кът тъ гледам ми съ праиш на пругресивна, западния вятър  ни шъ тъ уплаши… Я дай идно “ла” с тъз цигулчицъ…

Руми, стъписана, отваря калъфа и докосва струната.

 Лендю.      Ма що си толкуз ръзстроена, ма!

 Руми.         Ах… ами щом искате „ла”, поне от камертона… (възпроизвежда старателно тона)

 Лендю.      А тъй. И няа дъ съ притисняаш…

(пее)           Не се притеснявай, ченге съм аз,

а ти си ми ясна – дори в захлас –

с тез книжки наивни решила си днес

наука да правиш за общ интерес.

Учи, учи, но пак ще достигнеш

до извода стар – без гръб и покров

самотен ще бъде стремежът ти нов.

Хладилникът празен ще ти се смей,

чорапът ти скъсан и той ще зей,

Животът ти скоро ще се озове

на пътя наречен „зелен хайвер”!

А, тука, забраих – няа вудумер!

Няа вудумер, точка по въпроса! И дъ знаиш туй’й блок на вуеннити, сичко съ знай, сичко’й ръзпрубиту и съ чува! Ти мъж няаш… дъ’н стани тука хан!

Руми.         Какъв хан… идвам тук, за да работя…

 Лендю.      Наемът ти’й малък – 200 (словом) двеста EUR – даваш къту за началу два – идиния’й дипозит…

 Руми.         Ама аз си плащам коректно… и нямам намерение да троша … трите табуретки

Лендю.      Хайдеее… куя’т агенция да питаш тъквиз съ правилата! Игратъ’й тъкваз! Давай парити, чи закъснях за държавнътъ рабутъ!

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s