maya kisyova

theatre and literature

Interview BNT 8 November 2011 – Safety Pins – Premiere in TR Sfumato

BNT Денят започва с култура, 8. 11. 2011 – Интервю на Ана Ангелова и Даниел Ненчев с Мая Кисьова и Петър Чухов

Премиера 2. 11. 2011 в ТР Сфумато

Начало: 00: 30: 37 мин.

За необичайността на  спектакъл “Безопасни игли” – театър с хайку на 3 езика и мултимедия.

За възникването на идеята, за творческия екип,  за “световното хайку”, за театралността, за зрелището, за любовта и още много неща, които този спектакъл акумулира.


Leave a comment

Shakespeare’s 450 th Birthday

Shakespeare's 450 th Birthday

Шекспир “Както ви харесва”, 2 действие, 7-ма сцена

Превод  ©  Валери Петров

Жак Меланхоликът:

Да, този свят е сцена.
Където всички хора са актьори
и всеки има миг, във който трябва
да влезе и излезе. И играе
различни роли, тъй като животът
е в седем действия: Кърмаче първо,
което плаче и повръща в скута
на дойката. След туй момченце сутрин
с лъщящи бузки, с чантата на гръб,
което неохотно, като охлюв
отива на училище. След малко
печален влюбен, който, сякаш пещ,
въздиша над сонета си горещ
за нечий нежен лик. След миг войник,
наперен, със мустак на леопард,
ругаещ върло, бърз на крамоли,
готов заради славата да скочи
в топовно гърло! А след малко само
общински съдия, коремче пуснал,
натъпкал се добре с петел-подарък,
но строг, с брада подкастрена прилично,
и хубаво заучил своя текст
от важни глупости. След туй палячо,
по чехли, със кесия на колана
и очила на края на носа,
танцуващ в гащите от младини,
сега широки за пищяла мършав,
и мъжкия си глас обратно върнал
към детското пискунче… И накрая
на тази чудновата пъстра драма
последна роля: странно същество
в повторно детство, с изличена памет,
без зъби, без очи, без слух, без всичко!

Photo  © Maya Kisyova, 2010


Leave a comment

3 my haiku in World Haiku Review April 2014

© Mая Кисьова

Раздел Neo Classical (сред първите 7 honourable mentions)
***
surviving snowdrop
after the hoof
early spring
***
Раздел Shintai
***
April sun
my lover has a shadow
of a snowman
***
Раздел Vanguard
***
two cups on the table
one of them
crystal clean

Целия брой на он-лайн списанието четете тук:

https://sites.google.com/site/worldhaikureview2/whr-april-2014


Leave a comment

La grâce obéit à des lois qui lui sont propres

© MAYA KISYOVA, KAPITAL LIGHT,24 MAI 2007

© TRADUIT DU BULGARE PAR ATHANASE POPOV

Boyan Papazov a dédié la pièce Chevalier du Saint-esprit à Aleko Konstantinov

Le jury de la quatrième édition du prix national de littérature dramatique « Ivan Radoev », avec Yana Dobreva pour Président, a voté pour une pièce sensationnelle, qui d’une part confirme que son auteur est dans une période faste, et qui est d’autre part l’avant-coureur de la sortie de la dramaturgie bulgare de déjà pas mal d’années d’autodénigrement et de recherche des causes de toutes sortes de crises.

Pourquoi le texte dramatique de Boyan Papazov, intitulé Chevalier du Saint-esprit, est-il sensationnel ? En premier lieu, parce qu’il est porteur d’une continuité historique et créatrice. Parce qu’il démontre que le véritable talent, c’est aussi lorsque l’on sait se montrer révérencieux et œuvrer pour la résurrection de son peuple, tout en posant les bonnes questions. Les chemins aboutissant au crime – l’ignoble assassinat d’Aleko Konstantinov –, sont suivis à la loupe. L’accusation est portée par son meilleur ami ; le verdict est prononcé par une jeune fille à la pureté intacte. La possibilité d’un châtiment cède devant la grâce des lois naturelles.

L’ironie du sort veut qu’un avant sa mort, Aleko Konstantinov, auteur de Monsieur Ganyo, rédigea son mémoire de recherche en droit intitulé : Le droit de grâce dans le nouveau Code pénal. Le schéma shakespearien de l’Esprit est dénaturé dès le commencement. Cet Esprit ne vient pas pour faire douter ou mourir. Il est convoqué par l’ami devenu fou à cause du sentiment d’injustice universelle, il vient, il enveloppe d’un regard chaleureux et lumineux la sombre bousculade humaine et s’en va pour toujours… L’auteur ne le nimbe pas d’une souffrance de martyr. Bien au contraire, le Chevalier du Saint-Esprit prend véritablement la défense de ses bourreaux. Il ne se chamaille pas avec ses assassins, car il préfère faire découvrir à ses partisans de nouveaux espaces et dimensions. Il dévoile l’absurde, l’unité et la contradiction entre le : « Messieurs, vous pouvez savourer la victoire contre votre victime ! » et le : « Vivat ! ». À l’exclamation : « Le peuple en qui tu places ta confiance est un esclave volontaire, la servitude est pour lui une félicité, la tyrannie – un bienfait, la servilité – une marque d’héroïsme ! », il répond que le pays dans lequel il vivrait dans une seconde vie serait de nouveau la Bulgarie…

« L’écrivain se doit d’unir son peuple, dixit Boyan Papazov. Une des qualités les plus rares en Bulgarie, c’est celle de ne pas céder au cynisme. Que les plumitifs d’aujourd’hui se posent la question de savoir si après leur mort, les étudiants de l’Université de Sofia vont décréter un deuil de trois jours sans autorisation de l’administration de l’université, s’ils vont interrompre leurs cours, comme ce fut le cas après la mort d’Aleko [Konstantinov] et s’ils vont interdire à la police de s’approcher du cercueil du défunt ; quel écrivain peut-il dire aujourd’hui que la même chose pourrait lui arriver ? »

L’enchevêtrement du réel et de la parabole, que d’aucuns se rappellent dans une autre pièce de Papazov dédiée au personnage historique Georgi Benkovski (Faire saigner le tyran, 1976) est ici presque total. Le pathos du déterminisme historique cède devant le sourire du pardon.

 

 


Leave a comment

2014 Workshop with Richard Blank PhD, Goethe Institut

2014 Workshop with Richard Blanch PhD, Goethe Institut

© Maya Kisyova
Разговорите с писателя-философ-сценарист-режисьор д-р Рихард Бланк продължават и в минутите за почивка пред Гьоте институт. Темата на традиционния априлски уъркшоп със селекционирани от Националния филмов център творци – кинорежисьори, продуценти, оператори, сценаристи, драматурзи, монтажисти и актьори – този път е локализирана в изграждането на драматургията и работа с актьорите. Атмосферата предразполага към креативност, обмен на идеи и опит, възможност за дискусия по интересуващи ни творчески проблеми.
За мен теорията за едновременното и независимо едно от друго – открития – в случая сюжетни символи и метафори – за пореден път се потвърждава. Конкретно – драматургични ходове на Рихард Бланк в Германия, Станислав Стратиев в България и Едуард Олби в САЩ.
Работата ни продължава до 11 април.


Leave a comment

2006 Свободен ден

Свободен ден © Мая Кисьова, 2006

номиниран в конкурс на сп. Алтера на тема “Екстаз” и публикуван в бр. 8/9 2006 г.

Тя се събужда малко след полунощ и включва компютъра. Неспокойна е. Има желание да пише мислите си. Той ú беше казал да го прави винаги, когато се сети. Като спасение от неясната тревожност, която я обзема напоследък.

1.25ч.

„Мили, ти се прибираш след няколко часа…и ще имаш свободен ден…ще имаме свободен ден…от няколко седмици го чакам…не мога да разбера как живеем…две уморени тела върху четири квадратни метра пух…които заспиват в различно време… и се събуждат поотделно… забравих вече откога сме заедно…дали се познаваме изобщо… във всеки случай това, което правиш с мен…е напълно реално…не искам да излизам никъде…то е твое…не бива да се пръска така…вчерашните ми пробни снимки (тя е актриса) са фантастични…носят твоя печат…обожавам  всичките ти лица… уморен…небръснат…студен…жесток…великодушен…внезапен…нежен…справедлив…капризен…садистичен….зъл…космически…не ме оставяй сама в това щастие.”

Сейфва и си ляга. Успява да се унесе в следващите два часа. После продължава в същия файл.

4.33ч.

„Защо още те няма?… Дали не ме наказваш със закъснението си?… Всъщност…ти…не си длъжен да откликваш на моите нереализирани мечти… Не си  виновен за нищо… Не трябва да ми помагаш, достатъчно е, че те има… Нямам право да те искам толкова много, а те искам… Нямам право да те занимавам и с моите болки… Нямам право върху времето и пространството ти. А не мога да спра да те чакам на прозореца… Изпращам ти цялата си любов – да те посрещне… Ти ми откри, че съм способна на това…”

Последното изречение я успокоява. Тя включва CD-playera. Звучи негова любима музика. Изважда от гардероба ново дантелено бельо. Облича го. Видимо е доволна от резултата в огледалото. Усеща така дългоочакваната умора и бързо си ляга. Заспива дълбоко в следващите три часа. После:

7.41ч.

„Сливаш се с последния ми сън. Неистово търся една книга, за да си припомня няколко думи. Качвам се върху стол, повдигам се на пръсти, ти ме залепяш внимателно към стената, обръщаш лицето ми към себе си и ме обладаваш. Топя се под рамото ти и от очите ми капят сълзи. Въздухът в стаята е сух, косата ми те гъделичка по ухото и ти полудяваш. Движенията са остри и кратки, но това не ми причинява болка, езикът ти пробива устните ми. В съзнанието ми просветва търсената мисъл: „Изкуството е … ограничаване на собствените възможности.” … Следва пауза. Дишаме. Едновременно…”

В този момент мъжът отваря входната врата, съблича се машинално, пъхва бяла престилка в пералнята (той е психиатър) и се мушва под завивките. Заспива начаса. Тя приближава към леглото и усеща уханието на дамски парфюм. Отведнъж  осъзнава причината за неспокойствието си. Той е проектирал нейната душа върху друго женско тяло, което…

Ето от какво е имал нужда… не от думи, тревоги и екзистенциални тръшкания. Тя анализира светкавично ситуацията. От месеци се бе превърнала в поредния му пациент – неминуемо за актриса, която не играе редовно. Домът им бе станал пощенска кутия за нейните мрачни настроения. И той най-после бе решил да се спаси. Колежката по нощно дежурство. Лекари – хладнокръвно, технично, без обвързване и емоции… Секс – терапия.

Сега спи. Изражението му е съвсем невинно.

Тя заплаква. За пръв път от началото на кризата си.

Но не изпитва самосъжаление. Не изпитва и гняв. Плаче дълго и някак си спокойно. Преживява напълно прозрението и… прошката. Довършва файла:

„Това  писание е дотук. То ми достави радост, но не можа да те замести… Ти ме роди тази нощ. И аз те родих. На противоположния меридиан разцъфтя магнолия. Край.”

После като сомнамбул напипва флакона с най-хубавия си парфюм и влиза за няколко минути в облака му. И пропълзява към тялото на мъжа. Нека се събуди и я открие в ръцете си, заровил нос в нейните коси. „Като в клип” – усмихва се през сълзи и заспива като дете.

Развиделява се.

Започва един обикновен свободен ден.

 

 

 


Leave a comment

2014 The sound of One Hand

2014 The sound of One Hand

Text & Self-portrait © Maya Kisyova

The absurdist drama is “The Crown of Thorns”of modernism. The human is devoid of skin, a “tattered”- roughly speaking. His skin is stuffed with torned and crumpled paper, full of words to the last sentimeter. So been done a scarecrow, on the stage, it moves with an everlasting batery.

The energy is a song from Waiting for Godot:

A dog came in the kitchen
And stole a crust of bread.
Then cook up with a ladle
And beat him till he was dead.
Stayed without skin – ecorche – the human is writing with a blood his desires. On the stage the scarecrow is proclaiming the wishes to meaningless.

Art is my life – my soul in my body. I am an actress. I met many masters in my path. And I’m always ready to be a 12-years old Toyo from the Koan, to listen a proposition:
“Now show me the sound of one hand.”
I’m ready for almost a year to ponder “ what the sound of one hand might be”.
I’m ready to transcend all cliches. And to explain finaly: “I could collect no more!” And to reach “ the soundless sound”. And to realize the sound of one hand.”

Art is the self-esteem.
“The human heart has a tiresome tendency to label as fate only what crushes it. But happiness likewise, in its way, is without reason, since it is inevitable.” (Albert Camus, The Myth of Sisyphus)
“ I am happy that I choose the madness of ambition instead the wisdom of indifference.” – write Dimitar Dimov. I agree with him.


Leave a comment

2014 Last Night

2014 Last Night

Text & Photo © Maya Kisyova

Въпреки, че днес ще преподавам цял ден, енергията ми е резултат от една чудна седмица на общение между света и мен. Светлина от любовта на мъжа. Вятър и таби (черни японски чорапки – допълнение към кимоното ми на начинаещ каратист) от завърналата се приятелка. Аромат от все още мечтаните пътувания. Думи от дисертационен труд, които ме будят през нощта, за да не ги пропусна в експозето. Оризът, който ме кара да редя зърната му в чудна мандала, за да дам израз на преливащо усещане за мене си в света. Най-вкусният черен шоколад на америка ме убеждава, че вече ще се обличам само в бяло, защото властта на черното е по-добре да е само сладка и временна. Водата в тази италианска бутилка е прясна и магическа. И въпреки, че заниманията ми с театър и литература са зрели, като времето, което съм прекарала на земята, наградата “бъди щастлива” идва от конкурс по иновативно готварство, където идеята се оценява повече от представата за всекидневно посвещение на ястиеприготвяне. Всеки от нас непрекъснато приготвя нещо – планове, материя, преместване, събиране, изкуственост, която ако е истинска, оцелява въпреки клишетата. Всъщност, не спираме да се въртим около оста си и като фарчета осветяваме това, което работим. Затова, когато дойде времето за атмосферата от снимката, спираме, млъкваме и чакаме партньора да се придвижи в реално и метафорично време до нея – общата ни атмосфера, в която светът не ни интересува повече…