maya kisyova

theatre and literature

The Choice

Leave a comment

The Choise

Есето “Изборът” е участвало в конкурс на ИК “Изток Запад” по повод заглавието “Раздвоение” на Янг Куиджа

The Choise © Maya Kisyova, 2011
Photo © Ralitza Vassileva, 2012

Преди повече от 15 години, терзаейки се в състояние на разрушена любов, имах неочаквана среща с един възрастен актьор в Русия. Абсолютно непознат, след като ме беше гледал на сцената, се приближи и ми каза следното: “Ти, момиче, живееш много трудно, защото си автор във всичко, което правиш. Не си с подходящия за теб човек. Ще срещнеш – няма да бъде скоро – мъж, също автор, и всичко ще бъде наред.”
Срещнах го. Веднага усетихме, че сме родени един за друг. Говорихме си цяла вечер. И въпреки, че умовете ни бяха активирани в опознавателни теми и конкретни сюжети, ние видяхме възможното си общо бъдеще. Отстрани изглеждахме подобаващо достойно в еманципиран джендър като самодостатъчни артисти.
В следващите 9 месеца рациото и обстоятелствата подложиха на изпитание очевидно съществуващата ни връзка. Минали животи ни атакуваха, необяснима беше дълбочината на внезапните ни преживявания, които разпознавахме и бяхме безсилни да обговаряме. Нямаше време – с такава бързина се разкривахме един пред друг. Започнахме да се “изправяме” така, “както единствено Мъжът може да изправи Жената, и тя – него.” (Петър Дънов, “Любов”, Астрала, 2000)
Започнах да изобретявам “Аз-те-обичам” по неописуем и безброен начин. Той произнесе тези думи към мен един-единствен път по телефона. Тонът на гласа му, вибрациите на всеки звук от “И-аз-те-обичам” няма да забравя никога. В прекрасната книга на Ролан Барт “Фрагменти на любовния дискурс” (ИК“Изток-Запад”, 2005) попадам на определението на Жак Лакан за моята “мантра”: “Аз-те-обичам” не е фраза: не предава смисъл, а се закачва за гранична ситуация: “тази, в която субектът виси в огледално отношение спрямо другия”. Това е една холофраза.”
Моят любим търси помощта на психотерапевт, решава тестове, за да се научи да прави избор. Година след раздялата с друга жена, той продължава да спи в другото легло под въздействие на страхова инерция – бил е подлаган на емоционално изнудване. Избирам – като негово огледало – да подскажа избора. Да помогна отровният хематом да бъде изтласкан, за да остане благодарността и светлата история; без съдене и безкрайно търсене на вини. Рискувам моята всеотдайност да бъде отблъскваща, рискувам той да посегне към мен-огледалото и да ме счупи… Защо го правя? Защото именно той дефлорира природата ми по най-съвършен начин, без да полага усилия. Защото неочакваното проблясване, наречено Любов ме прониза със сила, чието описание е немощна суета. Дали това не е основен смисъл на феномена “Shake spear – Разтърсващото копие”?
“Любовта е беззащитност.” – отговаря авторът на филмовия сценарий “Всичко е любов” Боян Папазов в мое интервю (“Словесни репетиции”, ИК “Изток Запад”, 2007), Въпросът ми беше: “Защо хората се страхуват от любовта?”. И така – беззащитна, с облагороден първичен инстинкт, съм в състояние да действувам. За разлика от подвластните на “влечение, което се основава на бездействието” (Ерих Фром, “Изкуството да бъдеш”, ИК “Кибеа”, 1999). Предпочитам да опитам. Резултатът може да е и провал. Но той е по-достоен от теоретичния отказ от опит. На другия полюс е щастието. Щастието заслужава да бъде преживяно. Подтискането му води до невроза. Пожелавам временна безработица на нашия приятел психотерапевта най-доброжелателно и усмихнато.
Аз съм актуалният тест за моя любим. Съдържам всички възможни отговори. И не се страхувам от неговия избор.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s