maya kisyova

theatre and literature

За книгата на Кева

Leave a comment

http://knigolubie.blog.bg/izkustvo/2014/04/02/maia-kisiova-i-keva-apostolova.1253222

За книгата на Кева Апостолова “Не пишете повече аз написах всичко” в блога на Христина Панджаридис

Текст © Мая Кисьова

Една жена смени името си, всъщност, прероди се и старото й име остана като автор на женско евангелие. Та, Кева е издържала тотално напрежение, което я е раздробило на думи. Думи, заради които Европа трябва да учи български с огромно старание и почит.

Заглавието на книгата „Не пишете повече, аз написах всичко” те кара да я отложиш във времето и да чакаш кога си готов да поемеш текста. Писан от българска Вислава Шимборска, тормозена и мъчена от всички информационни потоци на техническия прогрес.

Никаква милост за авторката, никаква милост от нейна страна към читателя. Тази книга не може да се чете, ако прозорците ти не са чисти, ако си в нечии прегръдки, ако не си под открито небе, ако не си изхвърлил боклуците, ако не си изключил телефона си, ако… Езикът с всевъзможните си парадоксални комбинации е бичувал главата и ръцете й, размътвал погледа, изкушавал сънищата, правил е излишни клишетата, обезвъзрастявал полюциите й, изгарял е дрехите й…

По интуиция в неделя посягам към книгата, слагам я в кесийка от нахут и излизам, избирам капризно пейката, на съседната някакъв мъж се отказва да ме гледа – така съм се втвърдила докато чета, куче спира зад гърба ми за малко, надписите по повърхностите около мен стават знакови и символистични – не знаех, че и бог Загрей е вече марка за салами, след прочита ти се иска да си купуваш нови дрехи и аналитичните напъни да останат в магазина при някаква детска количка със заспало бебе – без мартеница…

Ултрамодерна книга. Отговорно написана, въпреки, че Кева понякога флиртува, че била самонадеяна. Отговорна към времето на читателя и хартията, към измервателните уреди и музиката, която извира от самия текст. След като те провокира „Да развържеш обувките” си, тази съвременна „Песен на песните” те освобождава от всякакви тревоги – не защото човекът е само материал в лабораторията на Бог (или извънземните) – а защото усещаш, че всичко е наред, че хората се разбират прекрасно дори и в спогодбите за унищожение – като аспект от по-глобален план. След тази книга, вашият свят – избрани да я прочетете – ще стане по-контрастен и по-разпознаваем. Но всъщност, откъде да знам?…

30 март 2014

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s