maya kisyova

theatre and literature

2006 Свободен ден

Leave a comment

Свободен ден © Мая Кисьова, 2006

номиниран в конкурс на сп. Алтера на тема “Екстаз” и публикуван в бр. 8/9 2006 г.

Тя се събужда малко след полунощ и включва компютъра. Неспокойна е. Има желание да пише мислите си. Той ú беше казал да го прави винаги, когато се сети. Като спасение от неясната тревожност, която я обзема напоследък.

1.25ч.

„Мили, ти се прибираш след няколко часа…и ще имаш свободен ден…ще имаме свободен ден…от няколко седмици го чакам…не мога да разбера как живеем…две уморени тела върху четири квадратни метра пух…които заспиват в различно време… и се събуждат поотделно… забравих вече откога сме заедно…дали се познаваме изобщо… във всеки случай това, което правиш с мен…е напълно реално…не искам да излизам никъде…то е твое…не бива да се пръска така…вчерашните ми пробни снимки (тя е актриса) са фантастични…носят твоя печат…обожавам  всичките ти лица… уморен…небръснат…студен…жесток…великодушен…внезапен…нежен…справедлив…капризен…садистичен….зъл…космически…не ме оставяй сама в това щастие.”

Сейфва и си ляга. Успява да се унесе в следващите два часа. После продължава в същия файл.

4.33ч.

„Защо още те няма?… Дали не ме наказваш със закъснението си?… Всъщност…ти…не си длъжен да откликваш на моите нереализирани мечти… Не си  виновен за нищо… Не трябва да ми помагаш, достатъчно е, че те има… Нямам право да те искам толкова много, а те искам… Нямам право да те занимавам и с моите болки… Нямам право върху времето и пространството ти. А не мога да спра да те чакам на прозореца… Изпращам ти цялата си любов – да те посрещне… Ти ми откри, че съм способна на това…”

Последното изречение я успокоява. Тя включва CD-playera. Звучи негова любима музика. Изважда от гардероба ново дантелено бельо. Облича го. Видимо е доволна от резултата в огледалото. Усеща така дългоочакваната умора и бързо си ляга. Заспива дълбоко в следващите три часа. После:

7.41ч.

„Сливаш се с последния ми сън. Неистово търся една книга, за да си припомня няколко думи. Качвам се върху стол, повдигам се на пръсти, ти ме залепяш внимателно към стената, обръщаш лицето ми към себе си и ме обладаваш. Топя се под рамото ти и от очите ми капят сълзи. Въздухът в стаята е сух, косата ми те гъделичка по ухото и ти полудяваш. Движенията са остри и кратки, но това не ми причинява болка, езикът ти пробива устните ми. В съзнанието ми просветва търсената мисъл: „Изкуството е … ограничаване на собствените възможности.” … Следва пауза. Дишаме. Едновременно…”

В този момент мъжът отваря входната врата, съблича се машинално, пъхва бяла престилка в пералнята (той е психиатър) и се мушва под завивките. Заспива начаса. Тя приближава към леглото и усеща уханието на дамски парфюм. Отведнъж  осъзнава причината за неспокойствието си. Той е проектирал нейната душа върху друго женско тяло, което…

Ето от какво е имал нужда… не от думи, тревоги и екзистенциални тръшкания. Тя анализира светкавично ситуацията. От месеци се бе превърнала в поредния му пациент – неминуемо за актриса, която не играе редовно. Домът им бе станал пощенска кутия за нейните мрачни настроения. И той най-после бе решил да се спаси. Колежката по нощно дежурство. Лекари – хладнокръвно, технично, без обвързване и емоции… Секс – терапия.

Сега спи. Изражението му е съвсем невинно.

Тя заплаква. За пръв път от началото на кризата си.

Но не изпитва самосъжаление. Не изпитва и гняв. Плаче дълго и някак си спокойно. Преживява напълно прозрението и… прошката. Довършва файла:

„Това  писание е дотук. То ми достави радост, но не можа да те замести… Ти ме роди тази нощ. И аз те родих. На противоположния меридиан разцъфтя магнолия. Край.”

После като сомнамбул напипва флакона с най-хубавия си парфюм и влиза за няколко минути в облака му. И пропълзява към тялото на мъжа. Нека се събуди и я открие в ръцете си, заровил нос в нейните коси. „Като в клип” – усмихва се през сълзи и заспива като дете.

Развиделява се.

Започва един обикновен свободен ден.

 

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s