maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

To be Vitaly 24 May 2010

To be Vitaly 24 May 2010

Text © Maya Kisyova
Photo © Snezhana Kadieva

Екоманиакът не е дидактик. Той е вътрешно убеден, дава пример и привлича съмишленици с позитивна нагласа. Нима параметрите на проблема са неясни? Не живеем ли в едно от най-прекрасните кътчета на Земята – с четири сезона, истински планини, равнини, реки, море, растителни и животински видове? Пътуваме ли често през България? Колко от милионите найлонови кесии-плашила са минали през дома ни? Колко пъти сме отказали да приемем тази опаковка, когато е била в повече? Изтърканата от употреба тревожна дума “оцеляване” не е ли свързана на първо място с екологичното равновесие, а после – с глада, с индивидуалните ни потребности? С детски фантазии, родени в градините на грижовните ни баби (не чували за японските паркови чудеса на дециметър площ) – прегръщали ли сме скоро цъфнала българска вишна?
24 май. Едновременно, без да се познават, приятелки, живеещи в САЩ, ми честитят празника в нет-а. Маргарита от Сан Диего праща ужасни снимки на умираща флора и фауна от петролния разлив в Мексиканския залив. А Майя от Бостън пита съществува ли още езерцето с лилиите в Борисовата градина. “ДА! Съществува!” – пиша веднага. После решавам да проверя на място – да не би неволно да я подвеждам… Пролетта побеждава и изгорелите газове на Орлов мост, и посмачканите от кризата граждани. Крача по алеята, поздравявайки наум: “Добър ден, Апостоле… г-н Димитър Талев…проф. Димитър Димов… войводо Тодор Каблешков… Щастливецо Алеко…”, а върху косите ми падат цветове на акация и бъз… Стигам до осмия кестен и виждам как младо момиче намира в корените му книга и я разгръща любопитно. Също любопитна, спирам и питам.
Оказва се Bookkrossing на издателство ЛиК. Тръгваме с момичето и опознаваме акцията – по пейките “седят” книги, които веднага привличат вниманието на участниците, и стават тяхно притежание, като всеки оставя и своя книга за следващи читатели и книгомани. Колко дълъг е пътят от дървесината до изпъстрената с разпознаваеми само от човека знаци хартия… Безмълвните стари кестени майчински наблюдават контакта на своите “деца” – книжките – с нещотърсачески и празнично настроени хора… “Тропикът на рака”, Христо Смирненски, “Дон Кихот”, Ерик-Еманюел Шмидт… слава Богу, отсъстват ерзац-заглавията, заради чието производство е било извършено несправедливо жертвоприношение на дървета…
Всяко от томчетата веднага бива прегърнато като бебе от новия си собственик. Процесът се контролира от група доброволци-скаути с шалчета в еко-цветове. Като магия се оказва, че новата познайница Радина е бъдеща актриса, първокурсничка на общия ни професор Пламен Марков. Повеждам я към езерцето с лилиите, нищим темата за екологията в професията – отстояването на “аз”-а и всеотдайността към ролята по Станиславски. Независимо каква е тя – дали откъс от “След грехопадението” (After the Fall) от Артър Милър, с който се занимава Радина; или ролите за моята възраст – например член на Европейската комисия, отговарящ за околната среда – каквато скоро представях на кастинг, произнасяйки реч на новия за Евросъюза, но вече официален български език. Смисълът на тази кратка реч беше да не допуснем глобална екологична катастрофа за нашата планета. Защото не е сигурно дали ще останат човеци After this Fall…
ТУК Е! Езерцето! Неподвижно, зелено, с напъпили величествени кралски цветове… Срещу нас приближава Милко – също актьор, от друг випуск на нашия професор – с “Малкия принц” под мишница. Апогей на изненадите е търкулналият се яркосин обръч в краката ми, следван от 3-годишна малка русокоса фея с венец от дъхави гирлянди, в мига, в който непознат младеж пъхва в ръцете ми “Норвежка гора” на Харуки Мураками. Щастлива съм. И от факта, че много български артисти участват и имат отношение към екологичните проблеми на страната и света. Наистина повярвах на очите си – Борисовата градина беше чиста, въпреки многото хора, конете на полицаите бяха с лъсната козина, а по повърхността на езерото Ариана плуваха само естествено нападалите върбови елипсички. Вечерта, докато къпех моите растения Бенджи (подрастващ бенджамин) и Лимчи (миниатюрен лимон), в новините показаха как негово превъзходителство посланикът на САЩ участва в почистването на Витоша…

Advertisements

Koncert v Razgrad, 16 May 2014, v podkrepa na Reformatorskia blok

Акага, Вики и Мастило, Мая Кисьова, Даниел Вълчев, Корман Исмаилов – в Новия театър в Разград, концерт в подкрепа на Реформаторския блок. Шоуто беше неотразимо, публиката – чудесна и ведра!

сп. Театър, бр. 7-9, 2013, Интервю на Кева Апостолова с Мая Кисьова

Четете на стр. 41, ето и пълния текст:

ВЪПРОСИ КЪМ МАЯ КИСЬОВА

1. E няма как да ти е лесно като можеш да си и актриса (завършила си актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов” при проф. Пламен Марков; оприличила съм те на французойката Изабел Юпер), и автор на пиеси (книгата ти „еМОрфей. Пет пиеси и един актьорски дневник”, изд. Scalino/Скалино, 2013), и театрален журналист (сътрудник със специализирани материали на пресата в това число и на сп.”Театър”), и театрален изследовател (търсиш научна реализация), и свириш на цигулка, и пишеш хайку, и знаеш писмено и устно английски, и си обичан театрален педагог в МОНТФИЗ… Как ще оправдаеш или обясниш напрежението в живота си, живот, който преминава през арта само с емоционално и вербално признание в съвсем тесен арт кръг, който почти няма влияние в нахранения официален такъв? Тоест, мислила ли си да „посегнеш” на себе си като премахнеш всичко и останеш насаме само с една дейност, примерно актьорството?

Разбирам, че искаш динамичен разговор с гарантиран емоционален съспенс, но оплаквачески ритуал от свободнопрактикуващ артист като мен няма да получиш. А уважението ми към сп. “Театър” изключва възможността читателите му да бъдат занимавани с отговори на въпроса: “Защо си жива ощеJ?”… “Напрежението”, за което говориш, е пълноценната творческа енергия на зрелостта, която не винаги се изразходва пълноценно. Може да се каже и по друг начин – всестранно развиващите се личности, родени през 60-те (припомням положителното намерение а’ла Н. Рьорих, в което бяхме възпитавани), съвсем не сме смазани от последвалите моди и експерименти. Още като дете произнасях на сцената фраза на акад. Благовест Сендов: “Всичко може да стане на този свят, но не всеки може да го направи.”. За всичко, което съм работила, съм получила съответното университетско или академично образование. Не изпитвам сантимент към реализациите, които са те впечатлили по-горе, защото хора и институции са решили, че са полезни, че има смисъл да им дадат ход. Пиесите, които съм писала, са компенсирали и “лекували” времето, в което не съм играла по независещи от мен причини. Книгата “Словесни репетиции” беше опит да направя театрален журнал, в който всичко да е анализирано и написано от един автор – с нея приключи театроведската ми практика. Монографията “Исторически аспекти на релацията актьор-драматург” комбинира научни и артефакти и е позната и ползвана от колеги, работещи или учещи по темата. Много актьори пишат и това не дразни никого. Цигулката – свиря периодично, понякога доста упорито. Свърши работа при музикалното оформление на мултимедийния хайку-спектакъл  “Безопасни игли / SafetyPins / Английские булавки / 安全ピン”. Докато репетирах 105-те включени в сценария хайку на Петър Чухов, внезапно открих т. нар. “хайку-състояние”. Бях се пробвала преди 10-тина години в тази малка форма като начинаеща. След инстинктивното откритие какво точно е хайку, започнах едногодишен дневник, който приключи с около 200 опита. Нямам идея дали въобще ще пиша нещо оттук нататък, нито изпитвам тъга. Както казват в Дзен, чувствам този период като напълно усвоена енергия, с тотално изгаряне, без остатъчни следи или пепел. Преподаването в МОНТФИЗ ще продължи, докато има желаещи за курса ми “Писателят като Актьор”. А ако имам шанс, ще се върна в НАТФИЗ, защото мога да бъда полезна за refresh на академичното знание в неговата територия. Признанието е нещо много относително и аз не се чувствам пренебрегната, дори напротив. Книгите и спектаклите ми са коментирани в националните медии от чудесни наблюдатели. “еМОрфей” замина и за Липецк в Академичен театър “Лев Толстой”. Ренди Джинър от “AmericanTheatre” направи най-доброто интервю с мен по повод монографията, в чиито анкети и самият той взе участие. Играх хайку-спектакъла на три езика в Москва, където получих най-точната оценка и адреналин, който ме направи наистина щастлива. Aвто-безпощадна съм. И “посягането” – както ти наричаш освобождението от другите арт-ове и връщането към актьорството – намирам за напълно адекватно в момента. Да, права си – на тази възраст и в тази кондиция мога да изиграя всичко. Да, права си – не мога да си позволя пътувания, стандарт и работа в количества, които са ми нужни и мога да реализирам. Но думите поне трябва да употребяваме магически добронамерено. Вярвам, че животът ще ме постави в оптималните обстоятелства, в които качествата ми ще отговорят на най-позитивните изисквания. Ето – телефонът звъни и режисьор ме кани да изиграя Анна Каренина …

2. Кога ще стане модерно човек да е класен (възпитание, образование, хай вкус) като личност и творческа продукция, че да си отдъхнем от модата на черепната естетика, която връхлетя и завладя младите, а нас стъписа и засрами, че сме безсилни пред нея; естетиката сред която живеем – вносна и нашенска. Естествено, че те питам за нас и света, но ти не може да нямаш собствено мнение. 

Имаше време, в което недоволствах, съдех, критикувах нещата, които визираш. По-късно осъзнах, че всеки прави изборите си. Каквито и да са те. И има своето право. Винаги в изкуството е имало духовен елит, винаги е имало творци, които са били откривани и признавани след смъртта им. Не мога повече да разсъждавам по тези въпроси и да допринасям за уголемяването на лавината, говорейки за нея. Талантливите млади артисти на България са изключително будни, не мрънкат като  поколенията, живели при комунизма. Пътуват, общуват, конкурентноспособни са, ползват поне 2 езика – какво искаме? Какви химери ни заплашват?

3. Не те ли учудва фактът, че в bg-контекста, наситен с контраарт, се прави много силен режисьорски театър? Не е ли страхотно, че имаме Явор Гърдев, Александър Морфов, Лилия Абаджиева, а също Недялко Делчев, Галин Стоев, Мариус Куркински и още, които оставихме на мира през последните 15-20 години и те имаха пълната свобода да се развиват и оформят, и защитят сценично идеите си за театър? Разбира се преди тях бяха Иван Добчев, Маргарита Младенова, Бойко Богданов, Елена Цикова, Пламен Марков, Стоян Камбарев, Слави Шкаров, Красимир Спасов, а още по-преди Леон Даниел, Вили Цанков, Любен Гройс, Крикор Азарян… Но в чалга-контекста 2012-2013 да имаш такъв „Хамлет”, какъвто направи , примерно, Гърдев… Или ще се скараме?

 Защо да се скараме? И защо задаваш въпроси с начална отрицателна частица? Разбира се, че е богатство режисьорският фундамент, който припомняш по един брилянтен начин чрез стъпаловидно разположение на поколенията и новаторските пластове. Преди 30 години имах шанса да се подготвям за кандидат-студентски изпити по актьорство при з.а. доц. Константин Димчев, актьор и режисьор, чиято 80-годишнина от рождението чествахме през 2013 г. Той култивираше “напрежението”, за което говориш. Той не признаваше спокойното леене на думи. Той беше ревнив и ревностен, безпогрешен в откриването на скъпоценности.

Имената на режисьорите, които подреди, даваха и продължават да дават на България духовна алтернатива. Откриват хуманизма и в най-неочаквания катарзис. Чудесно е, че за тях не е възможно да се говори клиширано. Да се обобщава “ангро”. Те ползваха абсурдистки текстове, за да надхитряват тоталитарната тежест. Те изучаваха пост-модерността, но спазваха ментална хигиена и развиваха още повече авторския си почерк. Което е и защита на модерността.

4. Но дочувам че „ дават газ”, идват, приближават се, качват се успешно вече на сцената съвсем младите режисьори, тези които сега ще гледат да си завоюват място сред предишните, а са умни и знаят че ще е трудно… Василена Радева, Валерий Пърликов, Петър Денчев, Стайко Мурджев, Марий Росен, Тея Сугарева … Твоите разсъждения?

Ако не им е трудно – ще остареят и бързичко ще се превърнат в спокойни чичковци и лелки. И те го осъзнават. А ако не са умни – професията ще ги изхвърли, защото театърът е колективно изкуство, а субектите, т.е., актьорите, са безкомпромисни (известно е, че IQ-то на Шарън Стоун, например, е едно от най-високите, нищо, че е актриса)… Ако са прекалено пост- пост- модерни – уличните самодейци ще ги погълнат. Надявам се да се стабилизират без сътресения. И да стоят в територията на изкуството – т.е., зад рампата – добре осветени и ярки.

5. Не се учудвай, че те питам само за режисьори, защото според мен най-доброто в сегашния ни театър са режисьорите, а ти си актриса. Кой актьор, коя актриса харесваш и защо? Започвай, аз мълча и те слушам.

Валентин Ганев – в “Руи Блас”, “Пигмалион” и “Контрабасът” – мощен е! (и възпитаник на ГИТИЗ); Юрий Ангелов – изтънчен е! (и може да изиграе ролята на проф. Ел Акс от пиесата ми “еМОрфей”); Христо Шопов – сексапилен!; Хю Грант – в “Импромптю”; Сам Шепърд – той също пише – заради погледа му и “Побъркани от любов”.

Леда Тасева – тя също пише – заради капризността и Мод в “Харолд и Мод”; Анета Сотирова – заради взискателния комфорт около нея, дисциплината и общата ни любов към плуването; Меглена Караламбова – Таничка от “Чудо” – женствена и кралска; Лив Улман – тя също пише – за книгата й “Промяната” и ролята й в “Сарабанда”; Джилиън Андерсън –  когато е рижа и не се страхува, ако животът на ролята се пренесе в личния й живот…

6. А сега за себе си като актриса.

Ролите ми предстоят. Търся агент, който да познава коя съм, какво мога и как да ме пласира. Явяването на кастинги понякога е досадно, защото ролята не е за теб. Или подло – защото после това, което си направила пред камерата, го прави избраната актриса. Свикнах на случайните победи и чакането. Поддържам форма. Активността е на режисьора, на когото ще се окажеш нужна. До този момент най-значимата роля, до която съм се докоснала, е на принцеса Анастасия в сценарий за спектакъл и филм на една творческа група SunDragonот Уайоминг, САЩ. Беше преди 15 години. Моите колеги помнят как завърших бакалавърска актьорска степен по-рано, защото бях сигурна, че ще замина за една година. По организационни причини проектът “AnastasiaConspiracy” не се реализира, но кореспонденцията, изискванията, подробностите, обсъждането на начина на работа и живот на актьора в подобно турне – това окончателно ме откъсна от  провинциалния театър, в който тогава играех. Изключително силно повярвах, както и много други колеги, в гъвкавостта и предимствата да си Freelancer. След Герда (“Снежната кралица” по Х.К.Андерсен), Олга (“Щура любов” на Н. Островски), Студентката (“Пясъчен пъзел” на Яна Добрева) дойдоха ролите от свободната практика. Написах монодрамата “Между ударите” (2004) за интересната българска писателка Яна Язова и я изиграх в Чешки център няколко пъти. След това се опитах да превърна хайку в театрална реплика в триезичния “Безопасни игли”. Започнаха да ме канят в късометражни и документални филми. Издателката на “еМОрфей” Еми Миразчийска по едно време искаше да напиша книга за ролите си. Бях честна – в този ми живот  повече са ролите, за които мога да направя лична творческа разработка, отколкото реално изиграните. И една такава книга би могла да е полезна на следващи поколения актриси. Но после ми се стори твърде музеен подход, погледнах се в огледалото – не ми се пише повече…

7. Бъдещето на театралния български арт?
Макар и бавно, реформата ще разпука вкопаните в щата структури. Свободнопрактикуващите актьори ще получат повече възможности за реализация, ще освежат уморените еднообразни трупи. Театралните директори ще поемат отговорност за нестандартни визии на държавни или общински театри. Международните продукции ще станат редовна практика. Ще се фокусира ролята на Съюза на артистите в България – всички ще осъзнаят важността да членуват в него. САБ, респективно FIA, ще бъде гаранция за професионална легитимност. Пишман-продуцентите вече няма да могат да разединяват съсловието ни с некоректни предложения. Българската драматургия ще докаже силата на локалността, мащабите на темите ще отговарят на качествата на актьорите. Ще се разшири практиката да се пишат роли и пиеси за конкретни актьори. Режисьорите ще работят все по-внимателно, леко и виртуозно с нашия жив “материал”.

Участвах в това интервю не от суета, а за да могат моите свободнопрактикуващи колеги да се припознаят и да не се чувстват така изолирани, както сме в момента. Готови сме за творчески предизвикателства – в театър или на свободна сцена – които сами да говорят за себе си…


Leave a comment

Happy! Щастлива!

Happy! Щастлива!

Щастлива!
© Мая Кисьова и всички, с които живя и се вълнува през изтеклите 50 години
Щастлива съм, че всичките ми химикалки свършиха и от утре съм само актриса.
Щастлива съм, че продължавам да мога да започвам отначало.
Щастлива съм, че не се привързвам към материята и поради това съм винаги богата.
Щастлива съм, че съдовете ми са чисти, пълни и преливат – има за всички.
Щастлива съм, че чувам интуицията си и я следвам.
Щастлива съм, че осъзнах, че истината е в парадоксите.
Щастлива съм, че срещам хора, които приемат любовта чрез мен.
Щастлива съм, че разпознавам нерегламентираните си учители и ученици.
Щастлива съм, че не задържам в себе си нито една претенция.
Щастлива съм дори когато съм мишена на нечии страдания.
Щастлива съм, че не „играя” мислите, идващи отвън към личността ми.
Щастлива съм, че не меря другите (и себе си) с получените (или не) награди.
Щастлива съм, че вече не искам да бъда перфекционист.
Щастлива съм, че съм жена с крехко тяло, нежна душа и твърд характер.
Щастлива съм, че новопоникналата ми коса не помни тъги от миналото.
Щастлива съм, че не дължа извинение и не очаквам такова от никого.
Щастлива съм, че живея.
Щастлива съм, че не се страхувам от смъртта.
Щастлива съм, че никога няма да се пенсионирам.
Щастлива съм, че не съм роботизиран фалшив позитивист.
Щастлива съм, че съм майка, дъщеря и любима.
Щастлива съм, че не съжалявам за нито една постъпка, дума или мисъл.
Щастлива съм, че се променям непрекъснато.
Щастлива съм, че се уча да се забавлявам.
Щастлива съм, че изпитвам отговорност към времето
и че единственото, за което съм задължена на Бог, е да бъда Щастлива.