maya kisyova

theatre and literature

To be Vitaly 24 May 2010

Leave a comment

To be Vitaly 24 May 2010

Text © Maya Kisyova
Photo © Snezhana Kadieva

Екоманиакът не е дидактик. Той е вътрешно убеден, дава пример и привлича съмишленици с позитивна нагласа. Нима параметрите на проблема са неясни? Не живеем ли в едно от най-прекрасните кътчета на Земята – с четири сезона, истински планини, равнини, реки, море, растителни и животински видове? Пътуваме ли често през България? Колко от милионите найлонови кесии-плашила са минали през дома ни? Колко пъти сме отказали да приемем тази опаковка, когато е била в повече? Изтърканата от употреба тревожна дума “оцеляване” не е ли свързана на първо място с екологичното равновесие, а после – с глада, с индивидуалните ни потребности? С детски фантазии, родени в градините на грижовните ни баби (не чували за японските паркови чудеса на дециметър площ) – прегръщали ли сме скоро цъфнала българска вишна?
24 май. Едновременно, без да се познават, приятелки, живеещи в САЩ, ми честитят празника в нет-а. Маргарита от Сан Диего праща ужасни снимки на умираща флора и фауна от петролния разлив в Мексиканския залив. А Майя от Бостън пита съществува ли още езерцето с лилиите в Борисовата градина. “ДА! Съществува!” – пиша веднага. После решавам да проверя на място – да не би неволно да я подвеждам… Пролетта побеждава и изгорелите газове на Орлов мост, и посмачканите от кризата граждани. Крача по алеята, поздравявайки наум: “Добър ден, Апостоле… г-н Димитър Талев…проф. Димитър Димов… войводо Тодор Каблешков… Щастливецо Алеко…”, а върху косите ми падат цветове на акация и бъз… Стигам до осмия кестен и виждам как младо момиче намира в корените му книга и я разгръща любопитно. Също любопитна, спирам и питам.
Оказва се Bookkrossing на издателство ЛиК. Тръгваме с момичето и опознаваме акцията – по пейките “седят” книги, които веднага привличат вниманието на участниците, и стават тяхно притежание, като всеки оставя и своя книга за следващи читатели и книгомани. Колко дълъг е пътят от дървесината до изпъстрената с разпознаваеми само от човека знаци хартия… Безмълвните стари кестени майчински наблюдават контакта на своите “деца” – книжките – с нещотърсачески и празнично настроени хора… “Тропикът на рака”, Христо Смирненски, “Дон Кихот”, Ерик-Еманюел Шмидт… слава Богу, отсъстват ерзац-заглавията, заради чието производство е било извършено несправедливо жертвоприношение на дървета…
Всяко от томчетата веднага бива прегърнато като бебе от новия си собственик. Процесът се контролира от група доброволци-скаути с шалчета в еко-цветове. Като магия се оказва, че новата познайница Радина е бъдеща актриса, първокурсничка на общия ни професор Пламен Марков. Повеждам я към езерцето с лилиите, нищим темата за екологията в професията – отстояването на “аз”-а и всеотдайността към ролята по Станиславски. Независимо каква е тя – дали откъс от “След грехопадението” (After the Fall) от Артър Милър, с който се занимава Радина; или ролите за моята възраст – например член на Европейската комисия, отговарящ за околната среда – каквато скоро представях на кастинг, произнасяйки реч на новия за Евросъюза, но вече официален български език. Смисълът на тази кратка реч беше да не допуснем глобална екологична катастрофа за нашата планета. Защото не е сигурно дали ще останат човеци After this Fall…
ТУК Е! Езерцето! Неподвижно, зелено, с напъпили величествени кралски цветове… Срещу нас приближава Милко – също актьор, от друг випуск на нашия професор – с “Малкия принц” под мишница. Апогей на изненадите е търкулналият се яркосин обръч в краката ми, следван от 3-годишна малка русокоса фея с венец от дъхави гирлянди, в мига, в който непознат младеж пъхва в ръцете ми “Норвежка гора” на Харуки Мураками. Щастлива съм. И от факта, че много български артисти участват и имат отношение към екологичните проблеми на страната и света. Наистина повярвах на очите си – Борисовата градина беше чиста, въпреки многото хора, конете на полицаите бяха с лъсната козина, а по повърхността на езерото Ариана плуваха само естествено нападалите върбови елипсички. Вечерта, докато къпех моите растения Бенджи (подрастващ бенджамин) и Лимчи (миниатюрен лимон), в новините показаха как негово превъзходителство посланикът на САЩ участва в почистването на Витоша…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s