maya kisyova

theatre and literature

МИМОЛЕТЕН СВЯТ от ДЕЙВИД ЛАНЮ – предпремиерно

Leave a comment

Text © Мая Кисьовa

Дейвид Ланю е вече в София. За осми път – за щастие на своите приятели, читатели и почитатели. В четвъртък, 5 юни, в 18. 30 ч. в „Хеликон” на бул. Цар Освободител ще бъде представена най-новата му книга „Мимолетен свят”.

Творчеството му и личният ми контакт с него не позволяват да анонсирам в единен текст, а да изкажа няколко гледни точки.

От историка: Дейвид Ланю е известен с убедителното заемане на различни творчески позиции: Преподавател по английска и световна литература в Университет Ксавие, Луизиана. Преводач и изследовател на Кобаяши Исса. Лидер на Американското хайку общество, Световната хайку асоциация и Хайку общество в Ню Орлиънс.

Сам за себе си е хроникирал най-важното:  http://haikuguy.com/issa/aboutme.html

Другите за него като преподавател по повод последната му награда от Университета:http://vimeo.com/95999406

В близък план в интервю на своя български хайку-брат Петър Чухов:http://www.sofialive.bg/izkustvo/biblioteka/30-dejvid-lanyu.html – казва „Главата ми е пълна с картини от София…”

Всички приходи от продажбите на книгите му отиват за подпомагане на изкуствата в Ню Орлиънс

„Ако Буда ни сънува – съществуваме. Ако вече не ни сънува, обаче, къде сме?”…

Българският читател е наистина поглезен, че благодарение на ИК Изток Запад, преводача Светла Христова и българските хайджини от Хайку клуб „София” и Български хайку съюз не само има възможността да прочете „Човекът, който пишеше хайку”, „Смеещият се Буда”, „Хайку войни”, „Сегавечно”, „Жабокът поет”, а вече и „Мимолетен свят”, но и да се срещне на живо с Дейвид.

От актрисата: Запознах се с Дейвид Ланю и Катлийн Далас през юни 2010 г. след едно четене на хайку и поезия в „Ах, Мария”. Тогава се стъписах дали мога да си позволя да чета хайку на Дейвид (за което Антоанета Николова ме бе помолила внезапно). Говорихме си за американските сериали, в който работех като войс-оувър, а двамата учители възхваляваха шопската салата. Оттогава през годините, когато наближаваше юни, рефлексът към хайку-гостуването на Дейвид и Катлийн в България се пробуждаше и предизвикваше в мен възторг като за рожден ден. Защото шматкането по „Христо Белчев” финишираше с хубав разговор, придружен с речници и лингвистични прераждания. „Ти ще ми бъдеш учителка по български” – Дейвид неутрализираше притеснението ми от недостатъчния ресурс от английски думи. „Освен това приличаш на моята героиня г-жа Сливов цвят” – можех само да гадая каква е тя, но когато прочетох „Жабокът поет” осъзнах защо така мистична и без никакво физическо описание е оставил тази героиня. Но я има. Шекспир, чиито сонети интерпретирам от 15 години в своя 60-ти сонет помага за хоризонталното и вертикалното ни едновременно присъствие: „Подобно на вълни към стръмен бряг, минутите една след друга тичат…”  А тук се присъединява и Иван Методиев: „И прашинките се смесиха и за пети път написаха:

Нещата мълчат различно.

Проговорят ли,

казват едно и също.”

От хайджина: Да се разположиш комфортно в пълната липса на логическо мислене от страна на този свят, който на всичкото отгоре е и мимолетен. И да изпиташ пълно удоволствие от никаквата отговорност с която изобщо никой не те е натоварвал никога, само си си я въобразил. А всъщност си ценен с детското си играене и блясък. Само с това. Бог, Буда, Яху – никой нищо повече не иска от теб. Така си подходящ за сънуване.  Може би ключът на спокойствието е „да се научиш да чакаш”…

От гейшата: Гейшата на Дейвид ще съществува – да, освен докато Буда я сънува – и докато има поети, които се стремят към нейното благоволение. Не само времето за общуване, не само аспектите на миговете изкуство, не само позициите на пръстите й докато прави чайна церемония, за да се случи дори Чаша чай, не само жестокостта й, когато влюбеният не е сполучил със своето хайку, което е посмял да й посвети… Дори и с отрязани коси, нейната сила ще остане в легендите. Сещам се за трансформацията „Нонита” на Умберто Еко срещу „Лолита” на Набоков. Но по-важно е, че все повече обитатели на XXI век отделят време да съпреживеят цъфтенето на вишните не само в Япония. Изкуството да се живее не може да бъде клише.

От читателката: Книгата прочетох наведнъж докато валеше пороен дъжд и Петер Хигс вече беше получил Нобел за Х-бозона. Оксиморонната изящност на заглавието, която осъзнах след няколко дни, ме намагнетизира до предел за желание да споделя „ощущението” си от 4-те години, в които чета Дейвид Ланю. Неговите герои са ми близки приятели, забавляват ме, всеотдайни са към сънуването на своя автор. Почувствах се така, все едно те са ме чакали някъде една година от предишния до днешния юни, и сега ме грабнаха да попътуваме заедно в пространството и времето. Професорът е истински пътешественик, който е способен да те въвлече дори в собственото ти пътуване, за което единствено ти имаш знанието и предчувствията. С него сме се срещали в Япония. Но все още се питам кога – дали когато Дейвид Ланю забелязва невидимите връзки между Пушкин и Иса („Какво прави тишината в поезията на Пушкин и Иса”http://liternet.bg/publish21/d_lanu/issa.htm  , или когато аз бях омагьосана от невидимите енергии, свързали Башо и Вивалди… Във всеки случай ме предизвика да съчетая контрастни действия – да запаря зелен чай с годжи бери, докато слушам пукота на леда, който оказва последна съпротива преди гравитационното изпадане от формичката… Обзалагам се, че четенето на „Мимолетен свят” ще активира и вашата интуиция. Лична благодарност, учителю Дейвид! Твоите автографи върху предишните ти книги: “Enjoy!”– се материализираха във факта, че вече не съм тъжна.

От визионера: Яркосините очи на Дейвид и Катлийн. Много силна и светкавична лупа към флора и фауна с хайку-отношение към описанието им. Материята на героите Мидо, Уми, Сенсей, Господарят Кага, Самураят с катаната – съдържа всичко – туш, ориз, вода, прах. И не ти минава и през ум дори да се питаш кой е по-съвършен – дали поетът на Дейвид, който Е хайку и не записва нищо, или Кобаяши Иса – учителят, пред когото Дейвид се прекланя – с двете си гениални хайку:

***

Имам си всичко –

кукувица,

бор и луна.

***

Нямам си нищо.

Само душевен покой,

само тази тишина.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s