maya kisyova

theatre and literature

Shakespeare’s Sonnets in Seasons – The Way.

Leave a comment

Me in Shakespeare

Споделям пътя си в интерпретацията на Шекспирови сонети – вече 15 години…

3 юни 1999 – първа премиера. „Веднъж Амур” съдържаше 17 сонета на Шекспир с музика от Елизабетинската епоха и авторски композиции на Красен Иванов. Изпълнявах и 4 песни. Игра се неколкократно в РБ „Проф. Боян Пенев” – Разград, след което аз заминах за София, смело излязла на свободна практика, повярвала в смисъла на театралната реформа…

25 септември 2009 – 10 години по-късно. С Красен Иванов – днес главен диригент на Разградска филхармония – записахме 45 минутен CD-R „Шекспирови сонети в сезони” по нов сценарий – 4 блока по 6 сонета, в които настроението прелива и илюстрира Леонардовата парабола за преходността на човешкия живот и непреходността на Духа. Сезоните се оказаха подходяща „рамка”. За мен никога не е съществувал въпросът чии преводи да избера, защото словесността на Валери Петров в превода на Сонетите, чудесно пасваше на природата ми и на идеята за партньорство с музикант или музикална формация.
През тези 15 години се запознах с различни теории за феномена Шекспир, започнах да експлоатирам по-смело текста, излизах от клишето, търсех театралността. Да бъде философско – без философстване. Да блясва послание – без дидактика. Да разкрива неочакваните дълбини на човешката природа със самочувствието на детето и смирението пред непознаваемостта на Божествения контекст. Бях дълбоко впечатлена от труда на Иля Гилилов “Играта “Уилиам Шекспир”, или Тайната на Великия Феникс”, към който ме насочи режисьорът Съни Сънински. Гилилов допуска, че зад псевдонима Шекспир – Shake speare – “Разтърсващо копие” – стои брачната двойка на Гълъба и Феникса – на графове Редлънд. Това по някакъв начин повдига булото на андрогинното звучене на тази поезия. Важно беше за мен като актриса как да овладея и пласирам идеята на сонет, в който произнасям думи в мъжки род, от името на персонаж „приятел” и пр. Смело мога да кажа, че извървях пътя от Смуглата лейди до женската част, „анимата” на Хамлет…
Паралелно в едно недалечно пространство звучаха беседите ни с проф. д.и.н. Снежина Панова за относителността на времето – през „Градива” на Вилхелм Йенсен и анализите на Фройд и Дерида; за паралелната реалност в сънищата („Направени сме ний от сънища” – „Бурята”, Шекспир); за вливането на Средновековието в Ренесанса…

И настъпи 2014-та – целият свят отбелязва 450 години Шекспир. Събирам смелост и предлагам проекта на ОКИ Красно село и Камерен ансамбъл „Софийски солисти”. Проф. Пламен Джуров прие. За втори път Културният институт даваше шанс на мой проект с творческо доверие, след мултимедийния хайку-спектакъл „Безопасни игли” (2011 – досега), който направихме с Петър Чухов. Междувременно бях избръснала главата си – сложно натрупвани причини, но в случая – интуиция за абсолютно начало… За мен започна нов етап – интуитивен, но празничен. Нито сянка, нито облак – всичко се оформи като картина, не окончателна, а предварително назована като „пътуваща, променяща се непрекъснато”. Виктор Бойчев, зам.-директор на Народния театър, със светла радост ми помогна да ползвам костюм и перуки за специална фотосесия, която направих. Исках фотографът да бъде млад човек, който не е натоварен с клиширани представи нито за сезони, нито за Шекспир. Избрах Виктория Ковачева – студентка по Филмова и телевизионна режисура, едва 21-годишна, която ме въведе в студиото на TV 1 в един проливнодъждовен ден, в който Бог чистеше не само София, но и света. Започнах да посещавам концертите на Софийски солисти, за да скъсявам разстоянието, да свиквам с тях. Попаднах на Вивалди – Годишните времена в нова световна премиера на Даниел Трингов и Сифей Уен. Настроението, което те подариха на публиката, пръскаща по шевовете зала „България” на 30 април, обагри и фотосесията ми с Вики. Четирите сезона изиграх леко и със забавление. Попадението от всички 96 кадъра бе един „отпечатък” на Смуглата лейди, за чиято визия допринесоха – също интуитивно – Катя Пейчинова и Роза Пейчева от НТ „Иван Вазов”. Без стрес понесох и сън, в който всички строфи на всички 24 сонета внезапно се разместиха и заплуваха в някаква космическа плазма, в която не се давех, а като че ли някой ме носеше на ръце…

12 юни 2014 – Домакинът на събитието ОКИ Красно село е направил стилен плакат в чест на 450 годишнината на гения…За пръв път като професионалист ми се случи да изляза на сцената напълно готова, без обща репетиция… И то с нови партньори от такава класа… Вероятно магическите думи произнесе диригентът: „perpetuum mobile” от музика и слово – това правим. А аз вече бях наясно, че не просто интерпретирам 24 сонета, а изпълнявам 24 самостоятелни монолога на много Шекспирови персонажи… Премиера за новата музикална концепция на проф. Джуров, съчетала John Dowland и съвременна ирландска жена-композитор, чиято пиеса се оказа готова сценична илюстрация…невероятно!…

И усещам: „Включени сме в световната верига „Шекспир” – отново от само себе си…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s