maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Mercy. To Play ANNE SEXTON

Милост. Да играеш Ан Секстън © Мая Кисьова

пиеса за актриса, актьор и рок-група, вдъхновена от американската поетеса Ан Секстън (1928 – 1974), носител на „Пулицър” 1967 за книгата „Live or Die”
Основен източник “Anne Sexton. A Biography”(1992) Diane Wood Midlebrook.

Действащи лица
Ан – прототип Ан Секстън (1928 – 1974), поетеса http://www.poetryfoundation.org/bio/anne-sexton
Мартин – прототип Д-р Мартин Т. Орне (1927 – 2000), психиатър http://www.sas.upenn.edu/psych/history/orne/
Актьорите понякога излизат от образ.

Тази пиеса тепърва ще се чете и играе, но предисторията на създаването й е също интересна.
Всичко започна от едно спонтанно възклицание на издателката на книгата ми „еМОрфей” Емилия Миразчийска в началото на 2013 г.: „Ти трябва да изиграеш Ан Секстън!”. Не знам точно какво я накара да мисли така. Много периферно бях чувала за Ан Секстън. Прочетох преведените 26 стихотворения на български език, потърсих биографични данни за тази красива и малко страшна жена. Приятелката ми Албена Аврамова от Вашингтон бе така добра да ми донесе книгата-бестселър на Даян Мидлбрук „Ан Секстън: Биография”. Започнах в свободните си дни да чета и отбелязвам интересни според мен неща. Доста време ми беше нужно, за да спра да се притеснявам от нейната суицидност. Не беше лесно да намеря подходяща гледна точка за конструиране на драматургичен материал. Дейвид Мамет е категоричен, че публиката идва в театъра, за да се развлича. В този смисъл – как да изиграеш персонаж-историческа личност-поетеса-самоубийца-пациент – и да забавляваш зрителите? На кое да заложиш – на скандалната биография, на диагнозата и съпричастието, на поезията, на болезнените спомени на децата, на поетичния живот в Ню Йорк през 60-те и 70-те години на 20 век, в който авторката попада и бива забелязана, да повтарям журналистическите гръмове как една домакиня е стигнала до докторска титла и „Пулицър”… Случаят ме събра за броени дни с Василена Радева и Нейтън Купър, споделих с тях първите си записки, те ме насърчиха, започнах да пиша драматургичен текст по техника „писане за конкретен актьор”, вече чувах гласа и виждах фигурата на Нейтън като д-р Мартин Т. Орне – психиатърът на Ан Секстън. Чувах музикалните фрагменти, които Петър Чухов непрекъснато събира като композитор, че са подходящи за света на героинята. Героиня. Защото този материал излиза съзнателно от документалната претенция. Не търсим по тази причина и „двойник” като визия на Ан… Да, едно възклицание, което не пренебрегнах – изборът си е мой, никой не ме е насилвал – доведе до тези намерения… Дано е имало смисъл.


Leave a comment

***

15 June 2012

хайку © Мая Кисьова, 2012
снимка © Рафаил Георгиев, Италия 2008

daybreak
the letters completed
and forgotten

Публикувано в сборник на VI Софийски есенен салон за поезия 2013


Leave a comment

Безопасни игли / Safety Pins / Английские булавки / 安全ピン

video Viktoria Kovacheva, 26 Nov 2013, Red House, Sofia

105 haiku by PETAR TCHOUHOV

in a multimedia performance

БЕЗОПАСНИ ИГЛИ
SAFETY PINS
АНГЛИЙСКИЕ БУЛАВКИ
安全ピン

with the actress MAYA KISYOVA

the performance played under the patronage of the Japanese embassy in BG

Bulgarian * English * Russian * Japanese

russian translations by NATALY LEVI * Russia
japanese translations by BANY’A NATSUISHI * Japan

scenario, stage production MAYA KISYOVA
music, english texts, voice PETAR TCHOUHOV
multimedia VALENTINA FIDANOVA-KOLAROVA
photo haiga RAFAIL GEORGIEV

audio recording Zero Project Studio Sofia

Adriana Ivancheva, review, http://www.litclub.bg/library/kritika/adriana/safety_pins.html

“…Maya Kisyova introduces viewers to the symbolism of haiku. Precise and professional interprets the poetry in verses of the three languages – English, Bulgarian and Russian. Actress moves ephemeral and elegant on stage. Every gesture is designed and targeted, bearing the sense and achieves impact on the audience. As a filmmaker, she has built the structure of the play so that the author can come to ‘act’ live at any time he wishes… “