maya kisyova

theatre and literature

Mercy. To Play ANNE SEXTON

Leave a comment

Милост. Да играеш Ан Секстън © Мая Кисьова

пиеса за актриса, актьор и рок-група, вдъхновена от американската поетеса Ан Секстън (1928 – 1974), носител на „Пулицър” 1967 за книгата „Live or Die”
Основен източник “Anne Sexton. A Biography”(1992) Diane Wood Midlebrook.

Действащи лица
Ан – прототип Ан Секстън (1928 – 1974), поетеса http://www.poetryfoundation.org/bio/anne-sexton
Мартин – прототип Д-р Мартин Т. Орне (1927 – 2000), психиатър http://www.sas.upenn.edu/psych/history/orne/
Актьорите понякога излизат от образ.

Тази пиеса тепърва ще се чете и играе, но предисторията на създаването й е също интересна.
Всичко започна от едно спонтанно възклицание на издателката на книгата ми „еМОрфей” Емилия Миразчийска в началото на 2013 г.: „Ти трябва да изиграеш Ан Секстън!”. Не знам точно какво я накара да мисли така. Много периферно бях чувала за Ан Секстън. Прочетох преведените 26 стихотворения на български език, потърсих биографични данни за тази красива и малко страшна жена. Приятелката ми Албена Аврамова от Вашингтон бе така добра да ми донесе книгата-бестселър на Даян Мидлбрук „Ан Секстън: Биография”. Започнах в свободните си дни да чета и отбелязвам интересни според мен неща. Доста време ми беше нужно, за да спра да се притеснявам от нейната суицидност. Не беше лесно да намеря подходяща гледна точка за конструиране на драматургичен материал. Дейвид Мамет е категоричен, че публиката идва в театъра, за да се развлича. В този смисъл – как да изиграеш персонаж-историческа личност-поетеса-самоубийца-пациент – и да забавляваш зрителите? На кое да заложиш – на скандалната биография, на диагнозата и съпричастието, на поезията, на болезнените спомени на децата, на поетичния живот в Ню Йорк през 60-те и 70-те години на 20 век, в който авторката попада и бива забелязана, да повтарям журналистическите гръмове как една домакиня е стигнала до докторска титла и „Пулицър”… Случаят ме събра за броени дни с Василена Радева и Нейтън Купър, споделих с тях първите си записки, те ме насърчиха, започнах да пиша драматургичен текст по техника „писане за конкретен актьор”, вече чувах гласа и виждах фигурата на Нейтън като д-р Мартин Т. Орне – психиатърът на Ан Секстън. Чувах музикалните фрагменти, които Петър Чухов непрекъснато събира като композитор, че са подходящи за света на героинята. Героиня. Защото този материал излиза съзнателно от документалната претенция. Не търсим по тази причина и „двойник” като визия на Ан… Да, едно възклицание, което не пренебрегнах – изборът си е мой, никой не ме е насилвал – доведе до тези намерения… Дано е имало смисъл.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s