maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Роман и Градинаря – едновременно поезия и визия

Roman_2

Стиховете от най-новата книга на Роман Кисьов “Градината на тайните” прозвучаха в премиерната вечер в т-р “Възраждане” в хармоничното изпълнение на Нина, Пламен и приятели от Арт-формация Орфика. Чисти, вярващи гласове, произнасяха красиво подреденото слово със смирение и страст, а музикалните инструменти – флейта, арфа и китара – изобразяваха любимия поетически код на автора – Светлината.

Приказен канон и компресиран хоризонт; крилати хора и безкрили ангели – парадоксите на света са фундамент, който може да бъде прозрян само от твореца. В неговата градина расте дори и камъкът. Символите са персонифицирани, а възприятията – символизирани. Философското чудо и сетивната тъждественост са достойнството на поета. Той е автор, медиум и сакрален изпълнител. Той пише “мечтите на мъртвите”.

Може ли да видиш Градинаря, ако градината е пълна с тайни? Да – “ако той ти се открие”…

Advertisements


Leave a comment

Любовта, когато е истинска, не предизвиква въпроси.

VlL

Владимир Левчев представи снощи в изисканата атмосфера на галерия Натали “Любов на площада” – поредния поетичен формат, с издателство Скалино. Сценарий нямаше, Емилия Миразчийска вълнуваше думите как нищо случайно не е имало в срещата им и идеята да направят тази книга.

Какво нещо е времето! 35 години между най-първите и най-новите стихове, каква трансформация, каква лекота, каква катарзисна усмивка – която от лицето на автора обхвана цялата аудитория. Нищо повече не беше нужно. Сдържаната емоция, с която Владимир Левчев чете стиховете си от трите цикъла “Любов”, “На площада”, “Бог” – отми цялото страдание на прехода, реабилитира персоналното свещено преживяване между мъж и жена, стаи усещанията за божественото неуловимо във всеки от нас.

Бидейки от поколението на 60-те се чувствам вече три дни с тази поезия, с това присъствие, изключително комфортно. Защото осъзнах силата и ролята на поколението на 50-те – тези, които бяха по-активни, по-центрирани, по-удряни, по-категорично модернистични… А ние бяхме повече ентусиазирани, по-нереализирани, по-рано остаряващи в контекста на деперсонализираните т.нар. 90-те години в българското изкуство. Говорихме си кратко за тези алхимии снощи с Петър Чухов, за разликите между поколенията, за всичко, което извън теориите, прави твореца уникален…

Чудесно е, че тези хора продължават да творят, някак си, усещането за ред се възобновява, усещането за възраст се размива, естетиката дезинфектира заблудите и спиранията, животът продължава.

Любим цитат от стихотворението “Струнната теория”:

” …Най-сигурният GPS е интуицията ти.
Но ти не знаеш
накъде вървиш…”

Всъщност, снощи исках да попитам автора кога е по-щастлив – когато е неделим с “GPS-а”, или когато го връхлита внезапна истина. Но понеже в атмосферата подобен въпрос би прозвучал егоистично, го замълчах. А и поезията, която ни оведри, би се изморила от възможния философски отговор.

Любовта, когато е истинска, не се нуждае от въпроси…


Leave a comment

Навътре в камъка – документален филм за Иван Динков

Navytre v kamaka

“… българинът живее и умира като глава на пирон…”

На 7 октомври в Дома на киното пред пълен салон се състоя премиерната прожекция на документалния филм “Навътре в камъка” посветен на Иван Динков, български поет. Сценаристи проф. Златимир Коларов и Валентина Фиданова-Коларова, която е режисьор на филма. Бидейки с различни функции в повечето филми на този тандем, наблюдавайки процесите и пътя, мисля, че това е най-сложният им проект. Не само поради особената сила на “обекта”, но и поради все още живия интерес към творчеството на поета, изследователското многообразие на специалистите -историци и литературоведи, осъзнатият принос за най-подходящото представяне на Иван Динков във второто десетилетие на XXI век. Три години работа по филма. Снимка от красивата младост на поета на плаката и още една премиера – книгата на Никола Иванов “Почит към Иван Динков”, събрала стихове, посветени на поета и приятеля, сценария на филма, много материали… “Той оказваше магнетично въздействие върху околните…”

Скъп подарък в ръцете ми – от ръцете на актрисата Белла Цонева. Книгата, на която е съставител самата тя – Иван Динков. “Почит към литературата”, в която има две негови пиеси… “Никой още не се е осмелил да ги постави.” – ми казва тя…

Кадрите, в които участвам, са импресионистични. Задачата, която Валя ми беше поставила, съдържаше два аспекта – жречески танц на самодива, която се съприкосновява с Божество извън канонизираните похвати, рискова и силна, смела и неуловима. Другият аспект беше еротичният транс на земната жена, която е средство за живот и красота.

“Актрисите са деца на Бога, които лекуват всички болки…”

От юни 2012 г., когато бяха снимките, до декември 2013 г., когато записвахме дикторския текст, изтече период, в който Валя беше във водовъртежа на собственото си око и трескаво отхвърляне и прегрупиране на визии, думи, коментари, съобразяване с хиляди неща, повярвала в твърдото иреално присъствие и интуитивно “редакторство” от страна на Иван. Професионалист. Говоря за Валя. Непривързване към нищо, изострена чувствителност към комбинаторика, търпение към всички участници в творческия екип.

Постфактум, проф. Златимир Коларов в едно изречение изговаря своята лична мотивация да работи по филма: “Аз съм лекар и за мен човешкият живот е над всичко. В този смисъл Иван Динков надхвърля идейните изблици на Виктор Юго и Христо Ботев, като казва: “Никоя победа не връща мъртвите.”

Получи се…