maya kisyova

theatre and literature

Interview. Мая Кисьова пред микрофона на Димитър Петров.

Leave a comment

Interview_Ekip 7

Кажи ни първо няколко думи за себе, какво работиш сега?

Мога само да гадая, кои от моите реализации биха били интересни на читателите на вестника, все пак 15 години дистанция не са малко. Опитах да се „структурирам” в един авто-информационен блог, където присъстват по-важните ми практики на актриса, автор и педагог: https://mayakisyova.wordpress.com/ .
През тази година имах невероятно творческо преживяване с Камерен ансамбъл „Софийски солисти” с диригент проф. Пламен Джуров – направихме заедно „Шекспирови сонети в сезони”. Един проект, който се роди в Разград през 1999 г. и 10 години по-късно с диригента Красен Иванов записахме на аудио-диск. Имаме режисьорска разработка за филм, вярвам, че един ден ще се появи и бъдещият му продуцент.
Написах две нови пиеси: „Перце на оградата” – иновативен текст, конструиран от 300 хайку; и „Милост. Да играеш Ан Секстън.” – биографична основа е животът и творчеството на носителката на „Пулицър” , първата жена с докторска титла по поезия в Харвард – Ан Секстън.
Снимах в 8-ми сезон на „Столичани в повече”, засега не разкривам персонажа си, само ще кажа, че не е от „вторичните столичани”.
Продължаваме заедно с Петър Чухов да преподаваме в МОНТФИЗ в авторския стандарт за курс „Писателят като Актьор”, поддържаме жив и спектакъла „Безопасни игли”, който гостува в Разград преди 2 години.
И още много неща…

И още нещо за успехите ти в творческите начинания

Кой не обича успехите? Най-малкото това са моменти, в които си
отдъхваш, че трудът ти не е бил напразен, нещо повече – други хора го определят като значим. Признанието е нужно гориво, за да продължиш напред. Да, Салвадор Дали казва, че не е зле обувките на артиста да му стискат, но аз обичам и кристалните си пантофки.
Донесох в Разград да покажа на майка си двете грамоти от Япония – II и III Prize от престижния XIX Международен конкурс за хайку “Kusamakura”, защото да си отскоро в хайку-материята и отведнъж от родината на жанра да ти покажат, че си забелязана, е „сънувана мечта” за мнозина известни и утвърдени хайджини по света. Получих поздравления от съвсем непознати хайку-поети от Полша, от Русия – приех, че кратката форма наистина сближава много лесно и е естетическа наслада за общуващите, благодарение на Интернет.

Как човек може да излети като птица и да реализира в свободата своите творчески натрупвания?

Всичко е възможно на този свят, а разковничето е в действието и смелостта да следваш интуицията си. Ако кажа нещо повече, ще се превърна в „теоретик по полетите”, а нещата в изкуството са субективни по презумпция. Благодарна съм на себе си, че се научих да казвам „не” и да се разграничавам от инерционните практики и мисловни модели – все пак, поколението на 60-те трябваше да проветряваме стриктно мозъците си, за да не останем едни преждевременно остарели мърморковци. Безпощадна съм към такива. Срещите ми с младите обучаващи се показват, че ценностната система и катарзисът на себепознанието чрез актьорство и творческо писане са ненакърними и намират невероятни пътища към малки и по-големи победи.

Дай малко история на книгата „Майска утрин”. Как става, как се ражда една толкова фина материя?

„Майска утрин” е двуезичен проект от най-добрите ми хайку, по-голямата част от тях са участвали на международни конкурси. В двете ми стихосбирки „39 спирки по пътя” и „Три луни” има първи опити, по-скоро предчувствия за хайку. Актьорската ми работа на три езика върху 105-те хайку образци на Петър Чухов отключи спонтанно в психофизиката ми рефлекс и започнах да се забавлявам с този вид рецепция към света. В продължение на една година водих хайку-дневник, без никаква амбиция, а с удоволствието, че в 17 срички можеш да кодираш цяла история. Пример:
асо купа
на пристанището
завръща се кораб
(преведено е и на японски) Фантазираш на много нива. Но това е вторично. Трябва да те „прониже” самото хайку. И то отведнъж. Има автори, които редактират. Аз не го правя. Чакам момента. Истинска игра… Подарък от сина ми, скулптора Рафаил Георгиев, стана причина тази книга да има истински ръкопис, съчетан с мои акварели, върху ръчно пресована хартия с водния знак Fabriano. Забелязах, че той действа позитивно и магнетично върху публиката.
Изданието се реализира с любезното съдействие на г-н Никола Николов, депутат в 38-то и 39-тото Народно събрание. Затова и първата премиера на книгата е тук. Предстои и в София.

Миговете на докосване до Словото свише?

„Докосването” не ми стига. Ако не станеш центриран проводник на определена творческа енергия, не откриеш смело своята собствена алхимична сплав – оставаш на нивото на „реставратора”. А аз съм модернист по природа.

Какво е Разград за теб – винаги ли твореца се връща там, откъдето е тръгнал за да затвори кръга на себепознанието?

Ако ще употребяваме клишета, то върховите биологични години за мен би трябвало да бъдат 90-те, когато съм работила в родния си град. Но в момента имам усещането за точното си място и ново начало.
Връщането и тръгването винаги са относителни. И ако вчера Разград за мен е бил специфичната миризма на старата Детска музикална школа със скърцащите стъпала и дядо ми, който търпеливо ме изчакваше под Часовниковата кула – дори и сега виждам снежинките, които падаха върху шапката му – от вечерните репетиции на оркестъра; днес е едно мило място, в което познатите ми вече са съвсем малко – нормално е.

Много творци се “специализират” в едно тясно направление, а ти си широко скроен човек, откъде черпиш сили и енергия за широкореализиращата се твоя творческа личност?

Енергията винаги идва при твореца, когато той е готов да я разпознае. Понякога това е хрумване, друг път – сродно настроен артист, който те увлича в общ проект, някоя случка или изненада.
Свободнопрактикуващият артист в България е абсурдно съществуващ, в пъти по-големи усилия са нужни, за да реализира идеите си. Представи си една смела стъпка от страна на държавата – да изведе т. нар. „щатни актьори” – виж само как звучи – на свободния пазар, и да постави в институциите квалифицирани хора, които наистина са доказали, че могат да правят изкуство по съвсем различни продуцентски схеми. Животът е училище и всеки има шанс. Но талантът трябва да бъде съчетан с характер.

Какви са бъдещите ти творчески планове и пак първи ли ще бъдем в Разград на следващата премиера?

Бъдещите творчески планове са свързани с науката и реализации на новите ми драматургични текстове – единият с международен екип, другият може би със студенти. Като професионалист не бих предприела творчески проект на всяка цена – ако той не би имал аудитория в Разград не е нужно да се гони статистиката на сантименталността. А и до този момент не съм получила покана за съвместна театрална работа, която не би се планирала така лесно предвид пътуванията. Благодарна съм на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев” че представи двете ми книги „еМОрфей. Пет пиеси и един актьорски дневник” и „Майска утрин”. Има един тънък момент на нужната дистанция, когато приемаш нечие творчество и забравяш, че авторът е „съгражданин”. Когато тази здравословна дистанция е налице – тогава може да се говори делово и по същество. Изкуството е и мениджмънт.

Пожелай нещо на читателите на Екип 7.

Благодаря ти за уважението към събитието. Пожелавам благоденстващо настроение в края на календарната година, висок коефициент на полезно действие във всички сфери на живота и щастие. Всичко, което може да се съдържа в тази вълшебна дума.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s