maya kisyova

theatre and literature

“Kamouflage” by Petar Tchouhov – review in Bulgaria – Weekly

Leave a comment

http://www.bulgaria-weekly.com/the-week/culture/5775-kamuflaj.html

Petar Tchouhov_photo Maya Kisyova

© photo Maya Kisyova, 2010

© Мая Кисьова

Книгата „Камуфлаж” от Петър Чухов излезе от печат през декември 2014-та, веднага получи отлични отзиви, а сега, в началото на 2015-та е вече етап от творчеството на автора, и част от добрата българска литература. 17 разказа и романът „Снежни човеци” се появяват 15 години след „Мулето на Педро” (1999) и 2 години след увлекателно разказаните „Игри без играчки” (2012). Това е опитът в територията на прозата на популярния поет и музикант.
Преобладаващото усещане от „Камуфлаж” е внезапната поява на огледала на съзнанието, които оспорват клишето. Много бързо читателят се настройва на собствената си детска вълнà, неподвластна на разсъдъчната утилитарност. Хуманизиране на непривичното и шеговито предупреждение, че паметта може да превърне човека в паметник. Сюжетите приобщават към спецификата на поколението, но не задълго. Петър Чухов изкушава читателя към собствените му спомени, като никой не е предпазен от някой внезапно изскочил личен детски страх. Още в първия разказ „От утре” бащата ни спечелва – фрустриран от клишета „добър (или не-добър) баща”, „венчална халка”, „приказка с ламя” – като че ли златните ябълки са единствено разпознаваеми чрез нея… Бащата е едновременно син-баща-брат, но камуфлажът на ежедневието го примирява с ролята му, а „от утре” е последното му placebo.

Героите в книгата не са “типажи” – те са моментни. Авторът позволява да ги оцветиш, ако искаш да ги задържиш за по-дълго (разказът „Цветове”). Тази гледна точка прави „Камуфлаж” още по-индивидуално четиво. Тук си спомням за заглавие на албум „Лични неща” на легендарната рок-група „Субдибула”, в която се е формирал авторът в музика-текст. И тъй като думата камуфлаж лесно се превръща в мантра, тя е реализирала „скриването на поета”. Камуфлажна е позицията на автора и към персонажите – за да ги види докрай естествени, за да ги „улови” в нескритото им поведение. Камуфлаж е „модата” в романа „Снежни човеци”, където родната соц.-казарма е един от невидимите супервайзори на целия живот.

По отношение на стила. Искам да припомня „Мулето на Педро” – виртуозна поетична фрагментарна проза, за която Пламен Дойнов пише: „Текстът е едновременно енигматичен и силно комуникативен… Така нонсенсовият постмодерн достига до своя предел – говори, забавлява се, но се забавлява със собствената си празнота.” (Дойнов Пл., „Как да се простим неоавангарда и постмодернизма” 2000 г.)Мая Кисьова
Мая Кисьова

В „Камуфлаж” Петър Чухов е пестелив към ползването на ефекти, но неотразим в комбинаториката. Той показва, а не разказва – един от отличителните белези на добрата проза, според Майк Сейгър.
В разказа „Ключ” – „ключът” на автора е в изказаното от Йосиф Бродски: „Способността на човека да се изяснява изостава от опита.” (Бродски Й., Реч пред Мичигански университет, 1988). Затова са ни толкова симпатични улица „Траен мир” и ключът „сол” от оздравителния сън на подрастващото момче. Да, вдигането на температура е удивителна способност на организма да изчисти и тялото, и психиката. Е, това също е камуфлаж, защото героят влиза в клишираната група „отсъстващи по болест” в класа. Но едва тогава той намира покой от възбуденото си въображение.

Тънка, но съществена разлика между спомен, биографичен елемент и нужна фикция. Резултатът е една добра проза, която привлича с динамиката в сюжета, с хубавата атмосфера между думите и с дълготърпеливото човеколюбие на автора. Дете от поколението на 60-те, мечтаещо за истински десерт, вместо нередовно присъстващата соц.-бисквитена „торта”. Сензориката на пресираното от възпитание момче, което се лута в търсене на „подходящото”, за сметка на собствената си спонтанност.

Привидната обикновеност на кварталните истории ескалира в камуфлажно липсващите персонажи в „Д-р Лукас” – имена, които чакат въплъщение.
Балансиран хумор и звуци от постмодерен вагон, пълен с хорър-фентъзи, очароват в „Перли” и „По кожата”. Любимата на автора женска професия – сервитьорката – носи и поднася парчета идеи, отровно растение… понася всичко и изсипва всичко.
Камуфлажът е навсякъде в книгата, винаги готов с точния реквизит и маски, които водят до най-пряката, но много фино манипулирана човеко-скопия.
Майсторът на хайку Петър Чухов, носител на Голямата награда за поезия на Музея „Башо” в Япония, се забавлява и в прозата с чудесни контрасти, като „пенсионираната кокошка от Божурище” и „корпус, по-впечатляващ от Кьолнската катедрала”.

Начинът на разказване, който не се задоволява с двуизмерната история, демонстриран в „Камуфлаж”, недвусмислено заявява мощност в зрял зенит, от която търпеливо очакваме пълнометражен нов роман.
Безкрайната игра с привидността на нещата освежава читателя точно защото Петър Чухов цени лекотата и е неин медиум по природа. Лекотата в съвременната литература, която той постига, е резултат от тънкото боравене с необичайните „функции”, с движението на формите и форма̀тите. Малък пример – любимият език на фетишиста от партера от едноименния разказ, е… немският.

Доброто съвпадение на констелации около „Камуфлаж” е двустранно –от една страна навлизането в прозата на автор, когото наричаме „поет” по инерция. От друга – психичността на читателя, който като че ли е очаквал като дълго липсващ гост точно този тип катарзис, след който личността се променя с готовност към по-добро.

10-те хайку в „Снежни човеци” – знак, че текстът и празните пространства между фрагментите се възприемат в режим на редуване: „подсъзнателно” – „сакрално”, Толерантно е. Парадоксалната самота на героите не изключва истинските връзки между тях и смирението пред една по-малко обяснима комбинаторика от мисли, състояния, решения и действия. Дали това не е стремежът да видиш как спи любимата жена? И то в стаята с разпятието…

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s