maya kisyova

theatre and literature

The Best Questions – The Best Answers :). Maya in “Formalno. com” – culture, today!

Leave a comment

Благодаря на арх. София Папазова за чудесните въпроси и интереса към мен и “Майска утрин” :)!

http://www.formalno.com/%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%BC%D0%B0%D1%8F-%D0%BA%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%B5-%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE-%D1%81-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%E2%80%9D.html

17 фев 2015

Мая Кисьова: Съвременната литература е бизнес, който няма общо с “трепетите и вълненията”

интервю на София Папазова

пол: 100 % жена

зодия: Телец

образование: две магистратури във ВТУ и НАТФИЗ, в момента докторант в НБУ

професия: актриса, писател, майка, има и още

местожителство: София

интереси: театър, кино, литература, има и още

любими филми: „И корабът пътува“, „Амадеус“, „Къщата на духовете“

и книги: „Война и мир“, „Даниъл Мартин“ от Дж. Фаулс, „Театърът“ от Д. Мамет

и музика: Arany Zoltan – унгарски музикант, който интерпретира музика на всички народи и географии,
Michael Franks, ФСБ

Мая Кисьова е завършила „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Специализира театрална режисура при проф. Пламен Марков. Магистър е по театрознание. От тази година е докторант в НБУ, работи по темата „Сценични реализации на българската поезия 1990 – 2010″. Участвала е в късометражни и документални ленти, в италиански телевизионни и кинопродукции, в рекламни клипове. Озвучава филми и сериали. Пише лирика, пиеси, хайку, театрално-критически и художествени текстове. Режисира камерни спектакли. Публикувала е в сп. „Театър“, Литературен вестник, „Teatra Vestnesis“-Latvija и др. Създава стандарт и води курс „Писателят като актьор“ в МОНТФИЗ от 2011 г. досега. Нейни творби са превеждани на английски, френски, италиански, унгарски, латвийски, руски и японски езици. Поставя и играе на 3 езика мултимедийния спектакъл „Безопасни игли /Safety Pins / Английские булавки / 安全ピン„ (2011 – досега) от 105 хайку на Петър Чухов под патронажа на Посолството на Япония в България. Преди броени дни Мая Кисьова представи новата си книга „Майска утрин / May Morning“ (ИК „Изток – Запад“).

Мая, ти си сред 100-те най-креативни хайку автори за 2014-та. Защо пишеш хайку? С какво е специално то за теб?

– Забелязала съм, че колкото повече един артист се чувства добре в един жанр, колкото по-малко мисли за състезанието и успеха, толкова по-добър медиум става и впоследствие реакцията на одобрение идва по най-естествен начин. И понеже си изразходвал творческата енергия изцяло и по оптималния начин, класациите не те впечатляват толкова.

Когато в края на 2014-та получих награди от Япония и няколко от България, ми писаха съвсем непознати авторитети в хайку-поезията, за да ме поздравят. Отговорих, че съм изненадана и предпочитам да се изживявам като „absolute beginner“. За това си оправдание бях определена като „very talented“.

Обичам хайку и писането ме ощастливява. По много причини, по моя си път. Толкова хора пишат какво ли не. Езикът – и родният, и световният, се задъхват от прекомерна употреба. Хайку шлифова своя автор. То е магия. Гони ме – как да откажа да го запиша?

Смяташ ли, че е добре авторът да пише в различни жанрове или е за предпочитане да открие силата си и да твори според нейния обсег?

– За всеки автор истината е строго индивидуална. При мен жанровете не са в линеарното време, а едновременно. В момента на работния ми плот са два научни доклада, нова пиеса, рецензия за книга, а хайку идва, когато си поиска. Представата къде е силата на един автор също е доста относителна. Съвременната професионална литература е бизнес, който няма общо с „трепетите и вълненията“. Катарзисът на автора докато създава е неговото единствено лично време с Бог. Следват издател, PR, разпространение, конкурси, конюнктура и т.н. Понякога си мисля, че монографията ми в академичния стил на писане, е полезна за студентите. Но така или иначе, в театралния жанр обучаващите се са единици. Дано един ден видя на сцена някои от пиесите ми. Нямам литературен агент, подобно на огромната част от българските писатели. Как тогава да не се зарадвам на плик от Япония с грамоти и скромно парично покритие на наградата?

Какво те вдъхновява за всичките ти амплоа – писател, актьор, преподавател?

– Вдъхновението идва от факта че съм жива. Дишам. Светът влиза в мен с цялата си биохимия и великолепие. И излиза чрез нещата, които правя.

Какво ти дават контактите със курсистите в МОНТФИЗ, където преподаваш?

– Удовлетворението, че участвам в един по-глобален процес на преразпределение на Знанието. Реализирам позитивната манипулация на педагог и се радвам, когато съм разбирана и уважавана. Човек не може да напише или изиграе всичко – понякога е по-добре да го направи ученикът. В МОНТФИЗ няма специален прием, т.е., не филтрирам желаещите да учат творческо писане и актьорство. Няма и възрастови ограничения. Цялата тази „демократичност“ е за сметка на преподавателя, който е длъжен да подхожда индивидуално дори към хора, които нямат никакви качества. Но повечето от курсистите са мотивирани и бързо усещат, че са на своята „писта“ и се състезават със себе си.

Харесва ми, когато в групата има добре възпитани хора, които ценят здравословната дистанция между тях и мен. Но когато някой перманентно фамилиарничи и прави всичко друго, само не и да участва в учебния процес – това ме отвращава. За съжаление има и такива. Считам за вредно курсистът да се превръща във „фен“ на учителя.

Този мой преподавателски етап също един ден ще приключи. Скоро ще опитам в Университетската среда и знам, че ще бъде много по-различно.

Живее ли студентът в теб?

– Ако във всеки човек не живее „student“ като метафора – той не живее пълноценно. Ако си помислиш, че нямаш нужда от ново знание – ти застиваш в несимпатична предметност. Разбира се, знанието и пълноценният живот не са взаимнозаменяеми. Затова човекът има интуиция. Дисертационният труд дойде при мен сега, а не преди 20 години, когато връзките бяха всичко. И какво – да му кажа, че не мога да бъда вече „student“?

Кога пишеш? Денят ли е твоето време или си „нощна птица“?

– Пиша всеки път по различен начин, никога не ми е минавало през ум да си създавам изнервящи правила, които да ме сковават, или да ме превръщат в жрец с писалка в ръка, който робува на таен ритуал. Понякога нещо важно е в състояние да пробие съня и да ме вдигне, за да не го пропусна. Но нищо не може да замени здравия сън. Ако съм птица, то съм морска и непременно „дневна“.

Творбите ти излизат на книжния пазар от различни издателства. Какво е мнението ти за издателския бизнес в България?

– Книгите ми са издавани от ИК „Изток – Запад“. Една имам издадена от „Скалино“. Тиражите ми са били винаги разумно бутикови, защото не съм част от бизнес-машината на книгоиздаването. За да се усетиш професионален писател, трябва да ти плащат за това. Предварително. Да си в прогнозирания успех. Да си получаваш редовно отчисленията за продадените екземпляри, а не да разчиташ на малко слава и няколко приятели, които ще купят книгите ти.

Ако моите книги съществуват, то е по причина, че съм от ограбеното поколение на 60-те и съм счела за много важно да споделя с читателя компенсаторното си анти-живеене. Зад всичките ми книги стоят спомоществователи, които са наясно с художествената ми същност и са били мотивирани в смисъла книгата да излезе.

Всеки продаден екземпляр за мен е просветление – някой е поискал тази енергия. Но писателят трябва да може да живее реалния живот. Къде са стипендиите, които могат да осигурят времето за създаването на една книга? Къде е механизмът на едно толерантно общуване между автор и издател? Кога един издател ще може да се държи наистина като меценат и когато провокира творчески труд в даден автор, да може и да му го заплати почтено. За съжаление има много хора, които пишат посредствено и трудолюбиво се справят и с тази порочност – да плащат, за да им се издават книгите.

Но и работата на издателя съвсем не е лесна. В моя случай – в огромната машина „Изток – Запад“ се чувствам малка, но комфортно. В младото издателство е по-неспокойно, защото единствено високият дух може да издържи на конкуренцията.

Слава Богу, имам и актьорска професия…

Носителка си на много награди. Какво е значението на една награда за теб и как хората наоколо реагират на успехите ти?

– Имало е много конкурси, за които съм си мислела, че съм готова и давам нещо значимо. През 90-те преживявах доста болезнено време когато нищо не се случваше с мен. През последните години осъзнах, че творчеството като резултат на Щастие е много по-ценно. И приемам наградите си именно като награди за таланта да бъда щастлива. Хората наоколо са свободни да реагират както намерят за добре.

Какво е отношението ти към конкуренцията в писателските среди?

– Не я познавам добре, за да мога да коментирам. Но и никога не ме е привличало клишираното висене по кафета, разни творчески сбирки, безцелното говорене и изгубеното в омраза и клюки време. Гледам си работата и ме виждат. Който и когато трябва.

Искаш ли да довършиш изреченията:

Мая обича… природата, лукса и усмивките

Вярва в… Бог, самоусъвършенстването и Любовта

Не понася… старостта и мръсотията

Стреми се към… чистотата и красотата

Няма да забрави… раждането на сина си

Би променила… неверието във Вяра

Съжалява… когато е безсилна

Плаче… когато е несправедливо наранена

Оптимист или… Гещалтист

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s