maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Край на семестъра, начало на ПРИКЛЮЧЕНИЕТО!

See What!_Go

Първият ми семестър като докторант в НБУ през февруари 2015 започна логично, предвидено и стабилно.
В същия този февруари една приятелка ме покани да харесам страницата на “Ръкописът” на БНТ и Сиела във FB…
Тя не подозираше (както и аз) какво ще последва от това.
Изненадващо станах център-обект на неимоверна кондиция, чийто резултат е първият ми роман.
“Ръкописът” е състезанието, в което вече участваме.
http://bnt.bg/predavaniya/rakopisat
“ВИЖ КАКВО” е магическо словосъчетание.
Докладът ми на финала на семестъра вече е предаден.
Щастлива съм, че навлизам в неочаквано приключение, в което няма да бъда педагог и теоретик, наблюдател и знаещ.
Попадам в action с възторга на артист-дете, което нищо не знае, затова владее всичко.
Пожелайте ми победа и satori!

Advertisements


Leave a comment

Романът на Деница

Dilova

Миналата есен се случихме в едно разградско кафе с Деница Дилова и приятелката ми Маргарита Робски. Очаквахме резултати от разни свои “съмнителни” дейности, каквато е писането :). Маргарита беше чела “Тънкости на приготвянето” в Сан Диего и наместваше впечатления от авторката в местожителствената локалност. Дени вече беше узнала за номинацията си и тихичко каза, че е готова да спечели конкурса на издателство Сиела. Тогава се замислих, че не е без значение готовността и желанието да се понесе успехът – по принцип.

Месец преди края на 2014-та отново се срещнахме на премиерата на моята “Майска утрин” в Регионалната библиотека “Проф. Боян Пенев”. Деница каза няколко мили думи за книгата и беше до мен по време на разговора с публиката. Предстоеше й да се справи с редакцията на вече отличения роман с работно заглавие “Непорочна практика”, печат, срещи с читателите и прочие интересни неща.

Дойде юни, а с него и Маргарита в България.Преди още да се видим, беше прочела “Дневният живот на нощните пеперуди” и, доволна, ми я подари в един дъждовен ден. Говорихме си ако писането е детоксикация за своя автор – какво тогава е четенето? А Дени беше дала отговор и на този въпрос в романа…

Прочетох книгата на един дъх. Видях името на Пепа Георгиева, която познавам от Друмевите театрални празници, родена да бъде редактор, верен през годините и на Захари Карабашлиев. Веднага оцених новото заглавие, което издига книгата на истинското й равнище. Хареса ми идеята – правото на реализация на абсурдно-качествената “ИДЕЯ” – без претенции за почтеност и подобни клишета.

Преди дни беше станало дума с научния ръководител на докторантурата ми Пламен Дойнов как българският роман през 90-те е ретроградно изоставащ, в сравнение с поезията. Но как в началото на 21 век вече е стабилно реализиран и с доста излезли и на Европейско ниво автори. Той спомена, че му липсва остър социален роман. След като прочетох “Пеперудите…” на Дени, мога да се обоснова, че този роман Е социален. За да бъде такъв, той определено е:
увлекателен
динамичен
относителен като позиция
талантливо написан
непретенциозно, но културно значим
български
съвременен
ироничен, но не циничен
Оттук нататък вече издържа и на определението “социален”. Не е остър, или поне острието не стърчи над него като перка на акула. Защото афганската хрътка е елегантна. А не остра.

Може би това присъствие-сравнение-прозвище на един от персонажите, ме спечели, защото по принцип си падам по хрътките, руская борзая е любимият ми вид. Да, Деница ме зарадва и с други общи любимци – като Мишел Уелбек. Със заглавията на главите на романа, които звучат като чудесни хитове от различни музикални жанрове. С напомнянето кога всъщност човекът е жив – когато, адаптирайки се към некомфортна среда, прави неочаквани открития. Когато е в движение, когато прави секс, а не некадърни сублимации. Когато, без тъга, необикновеното остава само в мига, преценката е илюзия, типажът – клише. Иронията е сполучливо реализирана в разглеждането на човека като “профил”, профилът като част от пъзел, размяната като древна практика, дипломата като производство във “века на излишествата”. Насилието е знак, а помощта е консервирана множественост от равиоли, предназначени за третия свят.

Симпатични, правдоподобни са Нина, Даниел, Асен, Силвия, Кирил. Сюжетът има и сватба, и среща на випуска, и погребения. Историкът открива себе си като шофьор, а поетът – като куриер. Паметта е единственият личен арбитър. И не стои въпросът кое е фалшификат. “Гледната точка” е изместена от “център на действие” – ето това е голямото очарование на романа.


Leave a comment

Гост в предаването “Нощен хоризонт” на БНР в последната майска утрин на 2015-та :)

31 May 2015

haiku © Maya Kisyova, 2015
photo © Rafail Georgiev, USA, 2007

http://stream.bnr.bg:8002/horizont.mp3.m3u

Тази нощ с Мая Кисьова
Водещ: Станислава Пирчева
Редактор: Кармен Манукян
Музикален редактор: Ирена Гъделева
Очакваме Ви на телефони:+359 889 202 207, +359 2 963 15 65, +359 2 93 36 743
Skype: noshtenhorizont

Поводът беше глобално “майски” – подготвян от водещата дълго време.

Още през 2013 г., когато бях поканена от нея в обедно предаване на програма “Хоризонт” за да представим току-що излязлата ми тогава книга “еМОрфей”, тя предсказа: Искам да участваш в “Нощен хоризонт”, имаме за какво
да си говорим по-дълго.”
. И тази нощ дойде 2 години и половина по-късно.
По най-очарователен начин с много хайку, музика, математика и квантова физика, с малко театър и повече литература. (Не си мислете, че сме чели доклади, а създавахме позитивни вибрации – това може само в радио да се усети.)

Седмица след предаването, чудесната атмосфера, вниманието, хубавите въпроси на Станислава –
все още живеят в мен. Благодаря на слушателите, на непознатите хора, които участваха със сериозните
и веселите си думи по общата тема за личния начин за справяне с предизвикателствата на времето.
На хайку-приятелите Весислава Савова и Поликсения Ангелова, с които говорихме виртуално
и за много други добри и международно признати български автори на този вълшебен поетичен жанр.
И на реакциите на слушателите във Facebook:
Благовест Жеков: Беше прекрасно, неповторимо и много зареждащо!
Благодаря 🙂
Dorin Popa: great !


Leave a comment

My haiku in “Akita – The Land of poetry”- specials from III Japan-Russian Haiku Contest

Kisyova Maya(Bulgaria)

Lithography –

how to select a frame

for a Tolstoy’s face?

В линка можете да видите изключително силното българско участие в конкурса:
http://akitahaiku.com/2015/05/23/haiku-special-from-the-3rd-japan-russia-haiku-contest-2/

KIREVA ALEXANDRA, Lecheva Lydia, Minko Tanev, Racheva Lilia, Savova Vessislava, Stefanova Vania,
Stoianka Boianova, Temnyalova Mila