maya kisyova

theatre and literature

Романът на Деница

Leave a comment

Dilova

Миналата есен се случихме в едно разградско кафе с Деница Дилова и приятелката ми Маргарита Робски. Очаквахме резултати от разни свои “съмнителни” дейности, каквато е писането :). Маргарита беше чела “Тънкости на приготвянето” в Сан Диего и наместваше впечатления от авторката в местожителствената локалност. Дени вече беше узнала за номинацията си и тихичко каза, че е готова да спечели конкурса на издателство Сиела. Тогава се замислих, че не е без значение готовността и желанието да се понесе успехът – по принцип.

Месец преди края на 2014-та отново се срещнахме на премиерата на моята “Майска утрин” в Регионалната библиотека “Проф. Боян Пенев”. Деница каза няколко мили думи за книгата и беше до мен по време на разговора с публиката. Предстоеше й да се справи с редакцията на вече отличения роман с работно заглавие “Непорочна практика”, печат, срещи с читателите и прочие интересни неща.

Дойде юни, а с него и Маргарита в България.Преди още да се видим, беше прочела “Дневният живот на нощните пеперуди” и, доволна, ми я подари в един дъждовен ден. Говорихме си ако писането е детоксикация за своя автор – какво тогава е четенето? А Дени беше дала отговор и на този въпрос в романа…

Прочетох книгата на един дъх. Видях името на Пепа Георгиева, която познавам от Друмевите театрални празници, родена да бъде редактор, верен през годините и на Захари Карабашлиев. Веднага оцених новото заглавие, което издига книгата на истинското й равнище. Хареса ми идеята – правото на реализация на абсурдно-качествената “ИДЕЯ” – без претенции за почтеност и подобни клишета.

Преди дни беше станало дума с научния ръководител на докторантурата ми Пламен Дойнов как българският роман през 90-те е ретроградно изоставащ, в сравнение с поезията. Но как в началото на 21 век вече е стабилно реализиран и с доста излезли и на Европейско ниво автори. Той спомена, че му липсва остър социален роман. След като прочетох “Пеперудите…” на Дени, мога да се обоснова, че този роман Е социален. За да бъде такъв, той определено е:
увлекателен
динамичен
относителен като позиция
талантливо написан
непретенциозно, но културно значим
български
съвременен
ироничен, но не циничен
Оттук нататък вече издържа и на определението “социален”. Не е остър, или поне острието не стърчи над него като перка на акула. Защото афганската хрътка е елегантна. А не остра.

Може би това присъствие-сравнение-прозвище на един от персонажите, ме спечели, защото по принцип си падам по хрътките, руская борзая е любимият ми вид. Да, Деница ме зарадва и с други общи любимци – като Мишел Уелбек. Със заглавията на главите на романа, които звучат като чудесни хитове от различни музикални жанрове. С напомнянето кога всъщност човекът е жив – когато, адаптирайки се към некомфортна среда, прави неочаквани открития. Когато е в движение, когато прави секс, а не некадърни сублимации. Когато, без тъга, необикновеното остава само в мига, преценката е илюзия, типажът – клише. Иронията е сполучливо реализирана в разглеждането на човека като “профил”, профилът като част от пъзел, размяната като древна практика, дипломата като производство във “века на излишествата”. Насилието е знак, а помощта е консервирана множественост от равиоли, предназначени за третия свят.

Симпатични, правдоподобни са Нина, Даниел, Асен, Силвия, Кирил. Сюжетът има и сватба, и среща на випуска, и погребения. Историкът открива себе си като шофьор, а поетът – като куриер. Паметта е единственият личен арбитър. И не стои въпросът кое е фалшификат. “Гледната точка” е изместена от “център на действие” – ето това е голямото очарование на романа.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s