maya kisyova

theatre and literature

Пиршество на Платон, Аристотел и Стив Джобс – ревю за “Шантави истории”

Leave a comment

Ревюто можете да прочетете и в сайта на ИК ЖАНЕТ 46

http://books.janet45.com/books/1031

Мая Кисьова
ПИРШЕСТВО на ПЛАТОН, АРИСТОТЕЛ и СТИВ ДЖОБС
впечатления за книгата на Златимир, Валя и Калин Коларови
„Шантави истории“ или грешката е неизбежна“ – фамилна фантастика
Жанет 45, П., 2015

Жанровото уточнение „фамилна фантастика“ предизвиква любопитството дали авторите-семейство са писали заедно или общо своята книга. Тя, обаче, е конструирана от три автономни сектора и удивлява колко различно и свежо мислят и творят хора, живеещи под един покрив. Що се отнася до „шантавостта“ на историите – от всички тълкувания и синоними на тази дума – най-близка до енергията на книгата е думата „щурави“ в най-хубавия смисъл. Елегантната ирония на двамата учени и техния син е към състоянието на „смахнатост“, което тласка нормалния сериозен човек към писането.
„Грешката е неизбежна“ звучи аксиоматично и предизвиква доверието на наслаждаващия се и на стилната корица читател. Защото „грешка“ върви с „прошка“, а „волно-неволността“ отразява относителността на „вината – съд“.
Все по-отдалечена хуманистична дидактика в полза на лекотата на мисълта – впечатлява писането на Златимир Коларов всеки, който е чел досегашната му проза. Отблизо наблюдава тварите в Ноевия ковчег-космически кораб, създава картинност, подобна на Йеронимус Бош, и индивидуалности в масовостта – а-ла Питър Брьогел. Авторът ни въвежда в пространството на своята хипотеза, като еднакво осветява и доказателства, и грешки. Защото без грешките движението във времето застива, изгубило изначален смисъл. В Програматора от едноименния разказ е персонализирана идеята за сътворението. Изключително тежка роля, която довежда до съкровена изповед.
Атмосферата на еволюцията в сектора на проф. Коларов носи чудото на „2001: космическа Одисея“. Ценностната система на поколението български интелектуалци от края на 80-те и началото на 90-те, които бяха жадни за всяко качествено взаимопроникване между източноевропейската и западната фантастика. Процеси и празници, които нямат нищо общо с информационните излишества и преобладаващата съмнителна естетика от началото на 21 век.
Идентификацията с божествения промисъл в разказа „Искрата“ превръща повествованието в монолог: „Проблясвам, озарявам, изгасвам, настава тъмнина и отново проблясвам, озарявам и изгасвам…“ Едновременно философия, литература и холографско изображение, фантастичната проза на Златимир Коларов е дружелюбно-провокативна към читателя. Любопитно веселата фантасмагория може да поведе младия човек към Светото писание; може да въвлече в светкавично лично прозрение; може да предизвика и нечия научна страст.
Подобно четиво: „Бридж на Вила Терра“ от Рали Мейдър – теолог. А хуморът е индиректно благословен от Марк Твен, който казва: „Адам е бил най-обикновен човек. Пожелал е ябълката не заради самата нея, а заради това, че е била забранена. Ако забранена е била змията, щеше да изяде нея.“
Секторът на майката, жената и вълшебницата в „Шантави истории“ – Валентина Фиданова-Коларова – е именуван „Преди това“ – отличаван в конкурси за фантастика разказ. Авторката е майстор на детайлите, диалога и словесното шоу. Спокойното и ведро излъчване са съчетани с благосклонно, но хладнокръвно „виждане“ чрез думите. Лек, точен и индивидуален подход към своите студенти, сред които съм имала щастието да бъда, с оригинален филтър към сценариите на филмите, които снима. С типичен режисьорски рефлекс за едновременно предвиждане на картината и чуване на словото. За седемте истории на Валя важи метафоричната синастрия „виждане на словото и чуване на картината“. Темите – зрънца от ежедневието – завихрят фантазното от мисълта към формата. Естетика на неочаквания обрат – от съкровената драма „В мъглата“, до Гоголевата приемственост във „Вещерица“.
Въпросът за „грешката“ е в основата на разказа „Мисионерът“. Човешкото същество е част от сложна отражателна система, а паметта му е контролирана от цяла йерархия божества. Има поправими грешки, както и такива, които висшестоящите заличават, поради етична невъзможност за разбиране от страна на човека. Разказ, в чийто контекст и гледната точка към киното като изкуство е необичайна. Професионалната лексика е сполучливо съчетана с фантастични ракурси към природното явление, архетипния спомен или мисълта в настоящия миг. Валя напластява блестяща парадигма – логика, оценка, традиция – за да стигне до поетичния катарзис: „Не искам да бъда богиня. Искам да съм жена…“
А аз като читател искам автограф от 10-годишния Калин Коларов. Спечели ме метафоричното първо изречение от неговата единствена в книгата „Шантава история“: „Един ден отидох на училище.“ Именно училището е мястото за регламентирано правене на грешки по пътя на развитието. Разбира се, след това ударно изречение, разказът се разгръща така скоростно и естествено, както едно момче отваря „прозорци” в Интернет и блясъкът на усмихнатите му очи е по-ценен от който и да бил бележник, пълен с шестици. А ние, по-големите деца, се сещаме за „Хвърчащата класна стая” на Ерих Кестнер. И докато се питаме дали е честно победените на народна топка да капитализират всичките джобни парички на класа, гласът на мама връща разказвача в личното пространство на всички момчета във всички времена – с рефрена: „Оправи си стаята.” И започваме да се чудим кое точно не й е оправено на стаята…
И всичко започва отначало по същия шантав начин. Прочетете тази книга.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s