maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Предстои върхова седмица – 5 в едно +++++…..!!!!!

29 Септ., вторник, 19. 00 ч. – откриване изложбата “ОРГАНИЧНИ МАТРИЦИ” на Рафаил Георгиев, България, скулптура и Ален Ешенлауер, Франция, графика
See us!

30 Септ., сряда, 21. 00 ч. – БНТ 1 – Старт на най-интелигентното шоу в националния ефир “РЪКОПИСЪТ”, в което участвам с романа си “ВИЖ КАКВО”. С нетърпение очаквам да се видя отново с всички 72 участници и продуцентския екип в 20. 00 ч. в Народната библиотека, където на живо ще си кажем “Успех на българската литература и на нашите ментални светове!”
Rakopisat BNT 9

1 Окт., начало на втория ми семестър в НБУ и с пълна сила възобновяване на работата ми върху дисертационния труд “Сценични реализации на българската поезия 1990 – 2010”.

1 Окт., четвъртък – търсете ме вече в Сатирата! От позицията на Експерт “Връзки с обществеността” ще пласирам всичко, което знам и владея за театралната професия. БЛАГОДАРЯ на проф. Здравко Митков за поканата да се присъединя към организма на един от най-обичаните театри в България. Констелацията на тази покана е истинска чест – първата за сезона премиера е “Рейс” от Станислав Стратиев, с чието драматургично творчество преди 27 години защитих първата си магистърска теза във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”. Дай Боже път на добрите ни идеи под духовната закрила на много звездни творци, начело с патрона на театъра Алеко Константинов!
http://satirata.bg/

3 Окт., събота – първо представление на “Рейс” пред публика и театрални специалисти. Благодарим на всички, които ще съпреживеят този празник! На добър час!

Advertisements


1 Comment

Светлина от газената лампа до… LED. Европейска нощ на учените. София. БАН, Стъпки 8

25 Sept 18

СВЕТЛИНА – темата на Европейската наука за 2015 г. и премиерата на сборник Стъпки 8 – стихове от български учени – бе поводът да прекарам няколко часа в голямата зала на БАН. Тънка но тежка книжка с корица от доц. д-р Светлен Тончев, чиято изложба съпътства ярко и загадъчно Нощта на учените 2015. Съдържанието – поезия на хора, посветили се на науката. Интересен сборник по няколко причини – участниците в по-голямата си част не се познават – работят в различни области, а поетичното изразяване е допълнителна част от вътрешния им свят, която не е била дисекцирана от претенциозно жури, а съхранена от съставители. В строфите могат да се открият термини от ядрената физика, медицината, биологията, химията. Но те стоят съвсем естествено, дори да не ги разпознаете веднага, ще посегнете към речник, ще прочетете биографията на автора-учен, ще прибавите още малко светлина към знанието и опита си… Вечерта редува научни презентации с музикални изпълнения. Седя под портретите на Васил Друмев и Иван Ев. Гешов. До мен дама в достолепна възраст крои на глас планове как ще пътува до Лондон, за да допълни знанията си по история и… алергология за да допише новата си книга… Не мисля за нищо, освен случващото се – заслужен акцент върху приносите на българската наука в областта на квантовата физика, лазера, твърдите тела, молекулярната биология.
Намирам се в балансиран но върхово активен преход. Между първия и втория си семестър като докторант в НБУ. Между последните си дни като информатор в Център по ревматология и първите си дни като експерт “Връзки с обществеността” в Сатиричен театър “Алеко Константинов”.
За 7 месеца общуването ми с водещи български учени и практикуващи лекари в областта на ревматологията, с пациенти, със собствената ми чувствителност да разпозная готовия да бъде излекуван, за разлика от негативно скования от болестта – това се живее – не би могло да се прогнозира или измисля. Редките, но на място разменяни думи с председателя на Съюза на българските лекари-писатели “Димитър Димов” проф. Златимир Коларов, Д.М., бидейки част от един отработен механизъм на Център за доболнична помощ, в който се обучават студенти, извършват се клинични проучвания, професорите изнасят лекции в чужбина и правят всичко възможно да адаптират съвременни начини на лечение у нас, въпреки административно-законовите изоставания – всичко това ме дисциплинира още повече. Дисертационният ми труд се разви, а младежката мечта да бъда лекар се срещна с възможността да допринеса за добрия ред в ДКЦ Фокус 5. Да общувам с медицински сестри – или както ги наричам “феички” – които са в перманентна кондиция за всякакви предизвикателства…
Слушам внимателно презентациите и съм изпълнена с гордост и благодарност, че наши учени са дали много за развитието на водещи технологии, изобретения, не винаги в най-добрите условия, но с най-добрите идеи в главите си… Те се вълнуват, чисти като деца, които си играят с малки планетки и слънца. Без суета, но с естетика. Без излишни думи. И стиховете им са такива. Да, моите 5 хайку стоят добре. И понеже светлината е темата на годината, едно от тях е в синхрон:

истинско слънце
сенките на актьорите
в една посока


Leave a comment

СЛОНК – сценарий за видеоклип

7. Oct27

©  Maya Kisyova

СЛОНК е абревиатура: Свобода-Любов-Отговорност-Независимост-Карма

Мъж и Жена се обичат неистово и си поставят непреодолими изисквания – колко негативи на егото дотук – затова, да, решават да се разделят. Само че думите не са достатъчни – от утре край. Трябва нещо да се направи.

1. Сцената е празна. Влиза Тя. Подрежда изящна маса за двама. Пространството се изпълва с нейното очакване и щастие.
2. Влиза Той. Тя не го усеща, Той я наблюдава. От тялото му излизат прозрачни вериги, чиито начала са в различни посоки извън сцената. Етюд на Мъжа – освобождаване от веригите, които остават на аванса. Тя чува звънеца на вратата.
3. Прегръщат се, дует на срещата, пространството е кулминационна хармония. Сядат един срещу друг. Започва ментално безмълвно общуване, хранят се, звън на чаши. Назрява напрежение, Той и Тя полагат усилия да се усмихват, резултатът е отровни гримаси, не могат да търпят повече.
4. Танц-скандал. Той чупи пълна с течност чаша. Видео, което превръща сцената в изтичащ счупен аквариум. От тавана падат парчета стъкло. Беззвучна сцена. Чуват се само движенията и стъпките на танцьорите. Мъжът захвърля тялото на Жената. Отправя се към аванса и отново прикрепя прозрачните вериги към тялото си. Излиза.
5. Жената започва да събира парчетата стъкло. Звъни му. Той се появява на екрана. Гледа телефона, но не вдига. Тя продължава да се опитва да хармонизира отново пространството. Уплашена е и действията й са безпомощни.
6. От екрана Той звъни. Танц – Тя на живо на сцената, Той – на екрана. Разговорът е мъчителен. Осветлението е мръсно кафяво. Движенията на двамата са битови – нарочно търсени клишета. На финала двамата приближават двата телефона един към друг – огромният от екрана и реалният от сцената се сливат и осветлението се фокусира върху тази “снимка”, която ескалира във видео-взрив.
7. Пълно затъмнение. Зазвучава музика – бодра, нежна, мажорна, не-агресивна. От двете страни на сцената влизат Той и Тя. Бавно се приближават един към друг. Този път телата и на двамата са обвити в прозрачни вериги, които явно се държат зад тях от други персонажи, които влизат на сцената един по един. Двамата в центъра се стремят един към друг, но веригите ги дърпат назад, постепенно ги превръщат в манипулирани изцяло от отборите зад гърбовете им кукли. Тя държи в ръцете си празна чаша, а Той – бяла роза. Всячески се опитват да поставят розата в чашата – това е целта на етюда им. Манипулаторите зад гърбовете им се смеят над жалките им усилия, подвикват откъслечно, безмилостно ги издърпват с веригите в различни посоки.
8. Тя се сеща да постави чашата на масата. И пада на пода. Той успява да сложи розата в неподвижната чаша. И също пада. Двете “общества” от хора-роднини-сеирджии-съдии-манипулатори подритват мъртвите тела и ги изтъркулват-издърпват-извличат извън сцената. Следач върху розата в чашата. Затъмнение.


Leave a comment

Станислав Стратиев (09. 09. 1941 – 20. 09. 2000).

13 Sept 2014
Да си спомним за един рожденник днес. Перфектен, чувствителен, скептик-оптимист, владеещ и разрушаващ “комбинатите от думи”, за да усещаме и днес туптенето на сърцето му.
Четем, играем, пътуваме, а той продължава да пита: “Кой си, къде отиваш, какъв товар носиш, можеш ли да продължиш без него…”

http://www.stanislavstratiev.org/bulgarian/plays_bg.html<a


Leave a comment

Нашият късометражен филм Fortress – Крепост – Festung участва в голямата изложба-инсталация в САМСИ 10. 09. – 11. 10. 2015

Fortress
http://www.goethe.de/ins/bg/bg/sof/ver.cfm?fuseaction=events.detail&event_id=20599535

Нуждаем се от крепост, дървена, каменна, духовна, аналогова, дигитална,глобална, която да ни защити. ДАЛИ?

„Крепост” е съвместен проект между САМСИ, Гьоте-институт София и фестивал UAMO Мюнхен с куратор Надежда Джакова и включва изложби и семинари на тази тема в София и Мюнхен.

Aктуалната изложба “Крепост” може да се разглежда като слeдствие на поредицата изложби “Ситуация София”, организирана от Надежда Джакова и Свилен Стефанов заедно с Ваня Кубадинска и Енцио Ветцел от Гьоте-институт, но същевременно и като предчувствие за една нова, променяща се Европа. Каква е нашата „крепост“ и искаме ли да останем в нея?

Обградени от общата стена на музейната зала, произведения на сайт спесифик арт, фотография, живопис, графика и късометражно кино – напълно различни откъм медии, конценции и авторски подходи, биват неочаквано съпоставими, обединени в общата „крепост”.
Как може да стане достъпна тя? Проектите на авторите Александър Вълчев, Галя Йотова, Ивайло Христов, Камен Старчев, Людмил Лазаров и Яна Лозева представят различните подходи.

В изложбата ще бъдат прожектирани и три късометражни филма на тема „Крепост”, създадени по време на семинар, организиран от Гьоте-институт София с немския режисьор Рихард Бланк. Експерименталните филми на Анна Николова, Елена Геновска, Милена Илиева, Силвия Пешева, Мая Кисьова, Смилен Савов и Анастас Джидров дават един възможен отговор: те подхождат към града по няколко различни начина и придружават героите по ежедневния им път.

Произведения от изложбата ще бъдат показани на фестивала UAMO 2016 в Мюнхен заедно с творби от още 10 града, между които Атина, Мексико Сити, Амстердам, Виена и Прага.