maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Медиите за изложбата “Органични матрици” в Галерия “Червената точка”

Raf 17

29 септември събра много почитатели на скулптурата и графиката в столичната галерия “Червената точка” на откриването на съвместната изложба на Рафаил Георгиев – България и Ален Ешенлауер – Франция. Изложбата бе открита от изкуствоведа г-жа Нина Мирчева, която разказа как двамата художници са се срещнали и обединили своите концепции.
http://www.chervenatatochka.bg/bg/

Експозицията и авторите се радват на заслужен интерес от страна на медиите.

Интервю на Светлана Дичева в предаването “Графити по въздуха” в БНР, 1 октомври, с Рафаил Георгиев.

На 2 октомври репортаж с участието на младия скулптор бе включен в сутрешния блок на БНТ “Денят започва с култура”
http://bnt.bg/part-of-show/organichni-matritsi-izlozhba-na-rafail-georgiev-i-alen-eshenlauer

Ето и едно интересно заглавие на репортаж: “Паваж от Рим влезе в Галерия “Червената точка” на сайта Академика. бг:
http://www.viewsofia.com/article/29758/Rafail-Georgiev-otkri-izlojba-v-Sofiia-s-frenskiia-grafik-Alen-Eshenlauer

Крум Борисов: “Червената точка на зачеването”, 3 октомври:
http://www.ploshtadslaveikov.com/chervenata-tochka-na-zachevaneto/

В предаването КултурНО с водещ Светлана Дичева, 7 октомври:

Римски павета “оживяват” в ръцете на наш скулптор в сутрешния блок на ТВ 7, 8 октомври:
http://tv7.bg/

Advertisements


Leave a comment

Моите текстове в “РЪКОПИСЪТ”

12068995_1772616822965458_7138980993951932540_o

http://bnt.bg/predavanyia/ra-kopisa-t/vtoriyat-epizod-na-ra-kopisa-t-07-10-2015

Мая Кисьова, „ВИЖ КАКВО”, откъс от ръкопис за роман, четен в риалити-формата на БНТ.

… Орлов надникна любопитно – за пръв път жена му се забавляваше така. Гледката беше малко остра – все едно, че някакво оживяло глухарче се цамбуркаше в пяната. Тя се обърна към него, подаде му парче пяна, голямо колкото детска главичка, и го подскокороса:

„Вий подхващайте: „Хопа-хей! Хопа-хей!”, Вижте как хубаво излиза.

А кой открадна дъщерята на господаря? Домоуправителят. Голям хитрец е той!”

После се сниши и тялото й се потопи до шията във водата. Орлов постави облото парче пяна на голата й глава и избърса ръката си. Актрисата веднага промени изражението на лицето си подобно клоун. Очите й грееха. Малко налудничаво. „Дали няма някакви стимуланти, за да порасне косата й по-бързо?” – помисли си отведнъж Орлов, най-после признавайки, че всичко това му идва в повече. Още не беше освободил мансардата, въпреки че Малката се беше пренесла в студентското общежитие. Дали да не я задържи като свое ателие?

След малко отивам на снимки за един студентски проект. Това бяха реплики на Офелия. Не че нещо, но видях, че се обърка и ти мина съмнението дали аз не съм се побъркала. Съвсем. Не съм. Спокойно.

И тя приглади пяната върху главата си във формата на бебешка шапчица.

Задача 1 в „РЪКОПИСЪТ”.  MISSING BICYCLE, пийчинг пред продуцент за фентъзи филм.

КОЛЕЛОТО НА ВРЕМЕТО

Близък план: слънце от спици, анимация от сменящи се сезони.

Титри: Сглобен съм през 1980 г. Подариха ме на влюбен 8-годишен хлапак, който ме пришпори към „Младост”, за да прави серенада на едно момиченце. Цял следобед кръстосвахме под прозорците на огромен сив блок. Но никой не се показа. Разстроих се, новите ми гуми леко спихнаха. Отчаян, малкият ме остави долу във входа и забрави да ме заключи. Тогава тръгнах по следите на „серенадата”, за да помогна на моя красавец. …

20 години след дебютното си представление, режисьорът прави пийчинг на идея за първия си фентъзи филм пред акционерите на „Балкан вело” в Ловеч. За безпощаден философ, който вкарва и актьор, и зрител в зрелищен катарзис – новият му проект е различен – за пръв път  „хепи енд”. Международните партньори от Медиа печели с екологичност – главният персонаж във филма е един стар велосипед „Балкан”.

Изпълнителният директор е предупредил, че ще закъснее. Режисьорът чете синопсиса:

Анимация: „Балкан” се връща назад в Проторенесанса и изучава изкуството на серенадата…

Американски план: Актьорът пее под прозореца на своята любима и „свири” на спиците на велосипеда…

60-те. Велосипедът е емблема на рок група, чийто фронтмен е влюбеният…

Титри на песента:…

В този миг вратата се отваря и влиза енергична жена в делови костюм. Режисьорът разпознава по усмихнатите очи на изпълнителния директор малкото момиченце от „Младост”.

Задача 2 в „РЪКОПИСЪТ”. Резюме за бъдещ роман, „вдъхновен” от посещение в Софийски централен затвор” и ръкостискане с осъден за убийство компютърен специалист. Разработка на сцена от тази заявка за роман.

Резюме. Добрин излежава доживотна присъда за убийство с цел грабеж. Разследването продължава – поръчителят и ножът са изчезнали. Периодично се явява на интервюта пред психофизиолог, подлагат го на Детектор на лъжата.

Сцена 15. „Бонбони”.

„Шест теста за 6 месеца… И все едно и също… Как да го отключа… Как да преобърна твърдението му, че „не бих посегнал никога на жена на годините на баба ми” ?…”  – психофизиологът крачи към офиса, където след час ще докарат Добрин. Приближава към подлеза. И е на път да направи за 6-ти пореден път една и съща грешка. Огромни стрелки показват, че изходът е затворен и трябва да се заобиколи. Всяка сутрин на това място Антон тръгваше по стълбите надолу и после се налагаше, ядосан, да се връща… Ето, сега пак… не, не спира… на стълбите под него има някой… една клошарска купчина, пред нея – отворена празна кутия от шоколадови бонбони „Простор”… „Е, не!” – възкликва на глас мъжът и без да осъзнава за пръв път от 6 месеца избягва натрапчивото ниво на грешка. Не слиза в подлеза, а се втурва през платното отгоре и повтаря на глас хрумналия му най-после ключов въпрос.

Добрин беше компютърен специалист. Дребен, с орлов нос, стигащ почти до горната му устна. През 3-те години в затвора стана перфектен библиотекар. Насочваше нуждаещите се към подходяща литература – правна, художествена… Понякога надничаше през решетките – под библиотеката беще задният двор на затвора. Приличаше му на сметище на консервна фабрика от 80-те – палети, пружини, само дето вместо лютеница, тук имаше консервирани кървави истории… Вчера той без да иска написа в тефтера си нещо, което преди десетилетия бе казал Айнщайн: „Злото го няма само по себе си… то е отсъствието на Бог.”

Грозева беше на 74 години, когато бе убита с един удар от нож във врата в жилището си, от където бяха откраднати много пари, скътани в оръфана кутия от шоколадови бонбони. Единствено върху кутията бяха открити отпечатъци от пръстите на Добрин. Иначе той имаше алиби, че е бил до късно на работа в съседен блок, където беше офисът му. Разследващите бяха дешифрирали Скайп-чат между него и поръчителя на убийството, в който се употребяваше недвусмислена криминална кодова лексика: „бонбони” вместо куршуми, „програма” вместо план за убийство…

Добрин влиза в офиса при Антон. С белезници е, поставят му жиците и щипките, свързани с полиграфа. Чува нов въпрос: „Баба ти разрешаваше ли ти да ядеш бонбони?”

Внезапно Добрин се свива, като че ли някой го е ударил на същото място между раменете, където бе ударена и жертвата. И изкрещява:

Не! Не ми даваше! По един на ден! „Простор”! Само такива купуваше в къщи!… Но веднъж й изядох цялата кутия!… И тя ме преби от бой!”

Конвулсиите му разтърсват целия апарат. Антон почти се просълзява, започва да диша дълбоко и мълчи. Всичко това трябва да отечи…

И не става дума за симпатия, не, не…

„И изобщо… защо му казват Детектор на лъжата?…” – пита се внезапно Антон, докато сътрудниците му освобождават крайниците на Добрин от жиците… Добрин все още хлипа, но погледът му вече е спокоен.

 
И за финал:
Благодаря за приключението “Ръкописът”, за възможността да бъда част от един голям творчески механизъм, който тепърва ще оказва положително въздействие върху аудиторията. Енергията между риалити-формата и мен изгоря чудесно на 100 % – участвах толкова, колкото беше нужно – усетих го снощи, когато гледах подбраните кадри на моята група, а в главата ми все още живееше целия заснет материал. Адмирации към сценарния екип, режисьора Милко Лазаров и продуцентите! Малко хора са наясно каква планина от работа е това. В името на облагородяването на българското медийно пространство… Толкова създадени светове… в ефира остава само наистина нужното за общата картина. Журито беше заредено с рецепции към нас, симпатично безпощадно и изключително премерено.

Оттук нататък моят ръкопис “Виж какво” ще се опита да заслужи издаване в книга. По време на снимките осъзнах, че го посвещавам на българските актьори, родени през 60-те. А поводът да направя този пръв опит в голямата проза дойде “случайно” – както винаги – в точното време на точното място една приятелка ме покани да харесам страничката на “Ръкописът” във Фейсбук. Прочетох за какво иде реч и се възпламених. За 2 седмици от мен се изля този текст, който ме използва точно като работлива работна ръка, за да го покажа. А го показах, защото съм имала какво да кажа. Бях убедена по ирационални причини, че трябва да участвам и в шоу-то. В тези 2 седмици успях да обединя в структура текстове, които съм създавала, мислила и отлежавала от 30 години насам.
Приятелката, която ме насочи към “Ръкописът” също “случайно” беше неслучайна. Най-атрактивната баскетболистка в нашата Математическа гимназия – казвам го, защото повечето хора я познават като Програмният директор на БНТ Севда Шишманова. Главният двигател “Ръкописът” да го има в България и то – вече открито се коментира – в по-креативен вариант от Италианския оригинал. Благодаря, Севда!
Когато на 30-ти септември се събрахме на официалното откриване в Народната библиотека, беше изтекло време, в което с всеки един от нас се случваха неочаквани добри неща. Вероятно сме ги заслужили.