maya kisyova

theatre and literature

Рисковете от повишаване на квалификацията

2 Comments

или: Ако искаш да си добре, не казвай на никого (че си добре).

Вчера бе прекратен трудовият ми договор по причина, че съм свръх квалифицирана за позицията. Грешката с назначаването била на работодателя. Нормалният изход от подобна констатация е предложение за по-подходяща за квалификацията позиция и, разбира се, повишение на заплатата.

Само че имало една МАЛКА подробност: квалификацията ми (пред защита на докторска степен) пораждала напрежение. Затова горепосоченият “нормален изход” е неприложим. И посоката е “към изхода”. Без предупреждение.

Грешката е в мен, обаче. След 16 години свободна практика повярвах, че опитът ми ще бъде полезен в държавна театрална структура. Потърсих контакт, споделих желанието си, подадоха ми ръка, оцених с благодарност предоставената ми възможност, започнах да работя с цялото си същество, пробуждах се от радост, че ми е хрумнало нещо добро, отложих всичките си лични творчески проекти. Защото името на театъра, неговата история, ме респектираха, зареждаха. Но не би. Субектните сенки и завист не прощават на никого, камо ли на някаква фигура. И точно, когато се успокоих, че нещата са потръгнали в правилната посока, че имам позитивен контакт с колегите… се оказа, че това не е истина. Не съм разпознала подмолите на невротичните комплексирани хора. Не съм усетила, че това, което за мен е развитие, креативност в правене на имидж на институция, за друг човек може да е подтискане на егото му.

Факт е, че вярата и наивността пазят – дори и да те пожертват, ти се чувстваш по-добре от неуязвимата номенклатурна мафия.

Преди време бях оставила на портала своя книга с пиеси, едната от които посветена на голям български драматург, символ на театъра. За библиотеката. С респект. За малкото, но качествени читатели. Не я видях впоследствие по лавиците. Никой не знаеше, или се правеше, че не знае за нея. Както и “приятелските въпроси”: “Ти нали знаеш, че вузовете са затворени структури? Не си въобразявай, че ще те вземат да преподаваш.”

Там е работата, че аз няма “да се оправя”, т.е., вместо да се наведа и започна да изчислявам дали изобщо ще се пенсионирам в моята родина, цялата се превръщам във ВЯРА. Въпреки, че след първата си магистратура бях “съкратена” заради критичен журналистически материал. След следващите си квалификации (за които мога да си “купя” трудов стаж днес) бях още веднъж намразена, защото получих предложение за директор на театър. Вместо да се възползвам, аз излязох на свободна практика. И след вчерашния стрес (на майка си не съм казала все още) продължавам да вярвам, че доброто винаги побеждава. И че ще стана преподавател без връзки. И ще работя в прекрасен театър, без да съм част от “мафията”.

Защото сметките ми – морални и творчески – са разплатени.

Но вие все пак имайте едно наум – за повишаване на квалификацията те изхвърлят през изхода, а понякога и през прозореца.

Благодаря на всички медии и институции, с които имах удоволствието да работя и да спечеля тяхното уважение.

Отново съм на свободна практика.

 

Advertisements

2 thoughts on “Рисковете от повишаване на квалификацията

  1. Мая, пожелавам ти успех и творческа реализация сред големи, истински хора!

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s