maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Отвън-навътре и отвътре-навън :).

Слушам Арани Золтан и неговите красиви аранжименти на български фолклор.

И охлаждам бутилка Токайско вино. Културният коктейл лети към Бад Салзунген, където Рафаил празнува откриването на изложбата на поредния скулптурен симпозиум.

Чета един от тоталните романи на 20 век “Белфльор” от Дж. К. Оутс. Дано гостът ми не закъснява, за да се приземя в къщи най-после :).

Още една милувка за България – пиесата на Том Филипс, посветена на протестите през 2013 г. Една истинска “Защита” отвън – навътре за нас, обикновените граждани на мистичната ни география…IMG_20160820_185143

Advertisements


Leave a comment

Персеидно. Прототипно. Предпремиерно.

ANNE SEXTON reading her poem THE STARRY NIGHT

 

Градът не съществува                                                                                                                                 освен там, където чернокосо дърво се издига

нагоре като удавена жена в горещото небе.
Градът е притихнал. Нощта кипи с единайсет звезди.
О звездна, звездна нощ! Точно така
искам да умра.

Движат се. Всички са живи.
Дори луната издува оранжевия си сърп
за да роди, като бог, деца от своето око.
Древната невидима кобра поглъща звездите.
О звездна, звездна нощ! Точно така
искам да умра:

в това препускащо чудовище на нощта,
всмукана от огромния дракон, да се измъкна
от живота си без флаг,
без тяло,
без вик.

превод Мария Попова

Ан Секстън, вдъхновена от Ван Гог. Ван Гог, вдъхновен от Персеидите. Персеидите – от Бог. Аз – от Ан Секстън.

Тази нощ ще валят звезди. Моята – Мая от Голямата Плеяда – ще си остане на небето. Защото ми е нужна светлината й поне този месец, когато пиесата “Милост. Да играеш Ан Секстън” ще срещне своите първи читатели.

 

 

 


Leave a comment

Tom & Tonya at Latinka 12, Sofia

На ул. Латинка 12 в София е бил домът на художника Ненко Балкански. Днес – Къща за превод и литература, в чийто тих двор ви посреща Яна Генова и нейният екип. На 9 август в ателието на големия живописец влязоха много гости, привлечени от лекцията на Том Филипс “Преводът е саморазрушително изкуство” – част от интензивната му резидентска програма.9 Aug 1 - Copy Докато Том ни въвличаше в Н-измерните пространства на превода, около нас дискретно пърхаше едно усмихнато момиче с чисто лице и брилянтно британско произношение, въоръжено с фотоапарат. Тоня Атанакова, възпитаник на НБУ, Департамент “Кино реклама и шоу бизнес” направи богат фоторепортаж на събитието, а колажът, който виждате, е базиран на нейни снимки. Родена е на една и съща дата с моя син – 21 декември. И затова точният и мерник ме печели отведнъж :). Привлечена е към събитието от Емилия Миразчийска.

Със Светлана Дичева сме облагодетелствани, защото именно нашите пиеси “Миграцията на сьомгата” и “Милост. Да играеш Ан Секстън” са в централното резидентско преводаческо внимание на Том. Светлана поставя фактологически акцент в дискусията – срещу близо 2000 преведени на български художествени произведения годишно – стоят ЕДВА 10 български книги, преведени на чужди езици!

Следващата седмица цялата компания а и още почитатели на двуезичната поезия ще отпразнуваме премиерата на книгата на Том Филипс “Непознати преводи”, изд. Скалино.

На финала на своята лекция Том ни хвърли “бяла ръкавица” и възможност да си поиграем с превода на негово стихотворение. И понеже всички се забавлявахме в добронамерена интелектуална атмосфера, си позволих и аз. Дано ви подгрее да намерите веднага новата книга!

Ония дни                                                                                                                                                   бях се опитал да ви предупредя,                                                                                                              че не е изключено да ме откриете                                                                                  сомнамбулиран от празния лист                                                                                                              и чаша без уиски.

Или да се окажете                                                                                                                                         зад преобърнато зелено палто                                                                                                                   в плазма от думи,                                                                                                                                       някъде над неравния калдаръм                                                                                                                 в града на осъзнаването си.

Ония дни                                                                                                                                                         бях се опитал да ви предупредя,                                                                                                             че май сте материал,                                                                                                                                     от който може да излезе поезия.

 


Leave a comment

Tom Edward Fillips – the translator of my play “Mercy: Playing Anne Sexton”

Том Филипс. Поет, драматург, преводач, преподавател. В ателието на работна среща по повод работата му върху превода на пиесата ми “Милост. Да играеш Ан Секстън”.
Резидент в Къщата за превод и литература с интензивна програма. В предпремиерно настроение – очакваме двуезичната му книга с поезия “Непознати преводи” на изд. Скалино.8 Aug 5 А, надяваме се, до края на пребиваването му в София, да видим и книгата “Две пиеси” на същото издателство, която излиза с подкрепата на Министество на културата. Първата ни среща със Светлана Дичева – автор на пиесата за Силвия Плат “Миграцията на сьомгата”, (с която ще съжителства “Милост” в книгата, и която също ще бъде преведена на английски език от Том) и Том Филипс е отново на събитие на Скалино – премиерата на книгата на проф. Александър Шурбанов “Foresun”.

В навечерието на Преображение Том ми изпраща превода на първата част на пиесата. Респектирана съм от изключителното разбиране и придържане към моя текст. Не защото съм привързана към него. А защото пиесата е биографична. Колко полезно е за един драматургичен текст преводачът му да е ерудиран и с рефлекс – както към езика, така и към динамиката на текста. Веднага изразявам възторга си и решаваме, че е дошъл моментът на първата ни работна среща. С Том сме съседи – той живее в кв. Лагера, а аз – в Хиподрума. Hippodrome е името на един от 7-те театъра в Bristol. Кодовете на света са разпознаваеми – говорим си на път за ателието ми. Той е съгласен с отношението ми към биографичния материал за Ан Секстън и намира, че персонажите са добре балансирани. Показвам му внушителната биографична книга “Ан Секстън” на проф. Даян Мидлбрук. Благодаря му за съдействието при кореспонденцията ми с дъщерята на Ан Секстън – Линда Грей Секстън– през януари. И че отново ще й пишем с вестта, че пиесата е преведена вече на английски език. Както и, че вече е носител на престижна Национална награда за литература с медицинска тематика.

Том е драматург. Но в превода му не усещам и грам творческа агресия. Нито един коментар. Само прецизна работа с езика. Нямам търпение да прочета неговата пиеса Coastal – Defences, вдъхновена от протестите в България през 2013 г. и поставена в Tobacco Factory Theatre в Бристол през 2014 г.

Mercy_Translation  Том разглежда плакатите в ателието ми. Говорим, разбира се, за Шекспир. И моето съпричастие със спектакъла “Шекспирови сонети в сезони” към 450 години от рождението и 400 години от смъртта му. Колко впечатляваща е била културната аристократична общност около Елизабет! Споменавам името на Филип Сидни. Оказва се, че според родовите архиви, Том Филипс е далечен потомък на един от най-големите английски ренесансови поети.

Разбира се, гордост за мен е да покажа плаката на триезичния мултимедиен хайку спектакъл “Безопасни игли”. И към нас се присъединява Петър Чухов, с когото искам да запозная Том.

Двамата веднага намират общ език, а аз се отдавам на правенето на фрешове, за да захраня с така нужните витамини талантливите мозъци на скъпите ми гости.

8 Aug 1

Август е. За някои – ваканция. За други като нас, “авторите на Скалино” – както с любов ни нарича Емилия Миразчийска – най-работният месец за 2016 г.