maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Персеидно. Прототипно. Предпремиерно.

ANNE SEXTON reading her poem THE STARRY NIGHT

 

Градът не съществува                                                                                                                                 освен там, където чернокосо дърво се издига

нагоре като удавена жена в горещото небе.
Градът е притихнал. Нощта кипи с единайсет звезди.
О звездна, звездна нощ! Точно така
искам да умра.

Движат се. Всички са живи.
Дори луната издува оранжевия си сърп
за да роди, като бог, деца от своето око.
Древната невидима кобра поглъща звездите.
О звездна, звездна нощ! Точно така
искам да умра:

в това препускащо чудовище на нощта,
всмукана от огромния дракон, да се измъкна
от живота си без флаг,
без тяло,
без вик.

превод Мария Попова

Ан Секстън, вдъхновена от Ван Гог. Ван Гог, вдъхновен от Персеидите. Персеидите – от Бог. Аз – от Ан Секстън.

Тази нощ ще валят звезди. Моята – Мая от Голямата Плеяда – ще си остане на небето. Защото ми е нужна светлината й поне този месец, когато пиесата “Милост. Да играеш Ан Секстън” ще срещне своите първи читатели.

 

 

 

Advertisements