@ Мая КИСЬОВА
гротеска в 4 действия
- 10. 2016 – 27. 01. 2017
Персонажи:
Юстиция
Майка
Дъщеря 1
Дъщеря 2
Шефка
Секретарка 1
Секретарка 2
Мъж
Стара
Млада
I Действие.
Сцена 1. (В апартамента на Майката.) Майка. Дъщеря 1. Дъщеря 2.
Майка. Ооооооооооо, несрета! Ооооооооооо, съдба! Оооооооооооо, тегоба!
Дъщеря 1. (влиза) Какво има, мамо?
Майка. Нищо няма! И нищо няма да остане, когато продадем апартамента!
Дъщеря 1. Добре. (излиза)
Майка. Ооооооооооо, несрета! Ооооооооооо, съдба! Оооооооооооо, тегоба!
Дъщеря 2. (влиза) Какво искаш, мамо?
Майка. Нищо не искам! И нищо няма да искам, когато продадем апартамента!
Дъщеря 2. Добре. (излиза)
Майка. Ооооооо, несрета! Ооооооооо, съдба! Ооооооооо, тегоба!
Дъщеря 1. Мамо, да ти донеса ли хапчетата?
Майка. Ковчега ми донеси! Махай се!
Дъщеря 1. Добре. (излиза)
Майка. Оооооооо, несрета! Оооооооо, съдба! Ооооооооо, тегоба!
Дъщеря 2. Мамо, да повикам ли лекаря?
Майка. Погребалния агент повикай! Махай се!
Дъщеря 2. Добре. (излиза)
Сцена 2. (В Агенция за недвижими имоти.) Шефка. Секретарка 1. Секретарка 2.
Шефка. Ела тука!… (Секретарка 1 притичва.) Къде ти е папката с документите?!
Секретарка 1. Вчера Вие я взехте и не сте я върнали все още на мястото ѝ, госпожо…
Шефка. Не! Не е вярно!… Ела тука!… (Секретарка 2 притичва.) Къде ти е папката с документите?!
Секретарка 2. Ето я, госпожо!
Шефка. (към Секретарка 1) Видя ли?!… Като не внимаваш!… Продавате
един и същ апартамент! Която се справи, ще остане в офиса и ще ѝ повиша заплатата!
Секретарка 1. Това е друга папка, госпожо…
Шефка. Не е друга папка! Тази е! Ще те уволня! Отивай си!
Секретарка 1. Добре. (излиза)
Шефка. Чакай!… Ела тука!… Направи ми кафе!… Късо!
Секретарка 2. Нека аз да го направя, госпожо, тя няма да улучи мярката!
Шефка. Ти няма да ми кажеш какво да разпореждам! Това е заповед!
Секретарка 1. Да, госпожо…
Секретарка 2. Ние сме само изпълнители…
Шефка. Правилно! На́, ти захарче. (Замерва ги с една бучка захар, двете секретарки се сблъскват в стремежа си да я уловят.)
Сцена 3. (В апартамента на Мъжа.) Мъж. Млада. Стара.
Мъж. (Към Млада, която влиза в спалнята му.) Ще ми родиш ли дете?
Млада. Ами за това трябват много неща. Но първо трябва да спреш да мислиш за нея. Ще мислиш само за мен.
Мъж. Не ставай нахална! Нямаш власт над мислите ми!
Млада. А ти нямаш власт над решението, което искаш да взема! Да препрограмирам живота си, за да се размножат великите ти гени!
Мъж. Много си малка, за да си позволяваш такъв тон!
Млада. Малка, но с яйцеклетки! Помисли си, изборът е твой! (излиза)
Мъж. (Към Стара, която влиза в спалнята му.) Ще ми родиш ли дете?
Стара. Вече съм родила поне 3 красиви астрални наши деца… За съжаление, отдавна нямам репродуктивна функция, скъпи… Късно се срещнахме в този живот… Не ме измъчвай непрекъснато с тази липса. Изборът е твой. Намерѝ млада женска.
Мъж. Но всяка друга – това не си ти! Аз искам наше дете! С твоите дарби!
Стара. Моите дарби ще останат в твоята памет, а когато умреш, ще изчезнат.
Мъж. Но аз не мога без теб! Не искам да се изгубим един друг!
Стара. Тогава трябва да си готов да действаш! Да ме пренесеш в млада женска. И да я оплодиш. Хладнокръвно… Да, все още си доста емоционален, скъпи.
Мъж. Не съм предполагал, че можеш да бъдеш толкова цинична.
Стара. До тук ме доведе твоето садистично отношение, скъпи. Ние стигнахме до висше съпружеско ниво обмен на енергия, без да сме женени, защото ти все още искаш да имаш деца. Как да разсъждавам, къде да се скрия? Да умра е по-достойно, отколкото да участвам в ролята на осъдената от теб жертва-боклук!
Мъж. Не искам да умираш! Не искам да страдаш! Но искам и дете! Това са различни неща! Не могат ли да се случат и двете?
Стара. Не. Аз съм моногамна. А ти нямаш нито богатството, нито природата на многоженец. Няма да издържиш психически, не си така устроен. Някои го могат. Ти – не.
Мъж. Как да реша справедливо тази задача?
Стара. О, неееееее… Фактът, че си върховен съдия, не е достатъчен за решаване на морален казус. Почти всеки опит се проваля, не си ли забелязал за толкова години практика?… Помниш ли нашето пътешествие на любовта? Лозана. Фонтанът на Справедливостта? Красив, ярък, прекалено бляскав – като детска играчка. Представи си две хлапета, които си подхвърлят статуята, едното от тях я изпуска и цялата тази Коледна приказност се счупва завинаги. Къде остава справедливостта? Няма такова понятие. (излиза)
II Действие.
Сцена 1. Майка. Шефка. Мъж. (На сцената има контейнер за боклук, около който те обикалят. Изричат следващите реплики в или в посока контейнера.)
Майка. Не искам да виждам какво правят с апартамента моите малоумни дъщери!
Шефка. Не искам да вземам толкова жестоко решение – да изхвърлям човек от работа, но се налага! Бизнес!… Коя да избера?
Мъж. Не искам да се разделям с моята любима, но очевидно това е единственият начин да имам дете.
Майка. Не искам да виждам!
Шефка. Не искам да изхвърлям!
Мъж. Не искам да се разделям!
(Пауза, в която всеки забелязва присъствието на другите, но по инерция се „доизказва”.)
Майка. … не искам да виждам…
Шефка. … не искам да изхвърлям…
Мъж. … не искам да се разделям…
(Чува се мощен тътен и звук като отваряне на огромна ръждясала врата.)
Глас. Искам да виждам! Искам и двете ми ръце да са свободни! Искам да бъда гола! Искам да бъда Венера Милоска, а не скованата Юстиция, която никой не обича!
(От тавана на сцената се спуска съоръжение тип “deus ex machina”, в което стои Юстиция – символ на Справедливостта, с превързани очи, носеща в едната си ръка везни, а в другата меч. Персонажите коленичат с наведени глави в очакване на присъди, но вместо това върху тях се стоварват меч, везни и превръзка. Юстиция понечва да съблече дрехите си, но забелязва персонажите и спира.)
Майката. (Върти в ръцете си попадналите в тях везни.) За какво ми е този кантар? Нямам какво да меря! Искам да не виждам, а не да сравнявам!
Шефка. (Изпуска от ръцете си попадналия в тях меч.) Това нещо реже ли, или е реквизит? Не ми е нужно, защо не си го занесе в музея това момиче? Преди да се съблече, ха-ха!… Боже, какво възпитание!…
Мъж. (Прехвърля превръзката за очи в ръцете си.) Не, не, аз и когато правя секс не ползвам такива неща. Нищо, че ѝ броя бръчките на моята фаворитка…Някой тук не искаше да вижда. Вие ли бяхте? Да? Ето, на вас ще ви послужи това нещо. Слагате си превръзката и край. По-удобно е от номера на щрауса – поне няма да ви влиза пясък в очите. То и пясък липсва наоколо… И наведена няма да стоите, не е много комфортно. Заповядайте. Даже бих ви…
Майка. О, господине, колко много сте мил! Да, завържете ми очите неотложно!…
Шефка. Това двойно блюдо ми трябва! Ще ги пресметна моите служителки до милиграм! Докато се убедя коя си тежи на мястото! Ще ги побъркам от провокации и оценки!… Я подръжте това ножче, моля…
Мъж. Това „ножче” ми трябва! Иначе доникъде няма да стигна в моята дилема!… А и отдавна нямам нужда от превръзка за очите и везни, да ме прощаваш, богиньо… В този исторически момент унищожението на някои неща не бива да се отлага с много процедури. Мечът в моите ръце няма да бъде опропастен!
Майка. (излиза) Вече нищо не виждам и си тръгвам удовлетворена. Ще пропусна събличането, извинявай момиче…
Шефка. И аз си тръгвам. Хубава идея – мога да съблека моите секретарки, за да ги претегля окончателно! Благодаря, госпожице!… (излиза)
Мъж. (Скрива се зад контейнера.) Аз няма да пропусна стриптийза, въпреки, че не ми върши работа…
Юстиция съблича хитона си и го захвърля ритуално към контейнера, застава в поза на Венера Милоска и застива отново. Съоръжението бавно и безшумно се издига обратно нагоре към тавана на сцената.)
Мъж. О, не, не бих могъл да им подаря роклята на богинята, те са две, как да им я разделя?… И изобщо… я да си гледам работата!… (излиза)
Сцена 2. Дъщеря 1. Секретарка 1. Млада.
(Трите жени изхвърлят боклук и се засичат до контейнера. Разглеждат захвърлената дреха на Юстиция.)
Дъщеря 1. Каква странна дреха!
Секретарка 1. Прилича на женска тога. От някой стар театър. Не знам как ще го продадем този ваш апартамент – за стотен път собственичката променя условията. Толкова ли е трудно да се разберете между вас кой какво иска? (Изхвърля папка с документи и излиза.)
Дъщеря 1. Нищо не мога да направя. Съжалявам. Собствено едва съм излязла да оставя тук малко храна, която „собственичката“ отказва да яде. Забравих всичко – думите, дисертацията си, учениците си, живота си…
Млада. Циркаджилък някакъв! Или имаш пари и си мъж, или пиеш и просиш! Дори пиенето си едва плащаш! Защо ли се занимавам с теб? Защото баба ми искала едно време да опознае тайно кварталния нотариус, който бил и плейбой! Наказали я да се омъжи за селския кмет! И добре, че са го направили, иначе всички щяхме да сме просяци-плейбои!… Просяци, да! Защото върховният съдия е честен! Не взима подкупи, не участва в олигархии, не нарушава закона, а го реализира! Глупак! (към хитона) Кой носи сега такива парцали? (Изхвърля торба с бутилки и излиза.)
Дъщеря 1. (Оставя плик с храна пред контейнера и взема хитона в ръце.) Чиста е и ще ми стане… Не може да бъде… Нова рокля… За мен… Щом е тук, значи някой я е изхвърлил…Не, вземам я… защото от години нося само този омразен парцал… От месеци не съм излизала, днес просто избягах, докато мама я нямаше. И къде се оказах – до контейнера… Но имам късмет! (излиза)
Сцена 3. Дъщеря 2. Секретарка 2. Стара.
Дъщеря 2. Едва се отскубнах от вкъщи…
Секретарка 2. Едва сега излизам от офиса…
Стара. Едва успях да си събера мозъка…
Дъщеря 2. И какво, като си си събрала мозъка?
Секретарка 2. Ако ти е в повече – помогни ми да се задържа на работа! Искат да ме уволнят, а нямат причина!… Две сме и не могат да ни оставят и двете, въпреки, че се скъсваме от бачкане! Ако успея да продам вашия апартамент, шефката ще ме задържи! Дори ще ме повиши!
Стара. Събрала съм си мозъка, ето, вземете го… Дано да ви послужи. Аз нямам нужда от мозък. Това, което ми липсва, е невъзвратимо. Мозъкът само ми пречи…
Дъщеря 2. О, колко си мила!… Аз искам да избягам, да разполагам с живота си, с моя си живот, не мога вечно да слушам воплите на мама, не мога да дишам в нейния любим апартамент!… Представяте ли си, скоро ще навърша 40, а все още нямам нормална връзка!… С мъж, имам предвид… Тя прогонва всички! Иска да се занимаваме само с нея!… Изхвърли дрехите на сестра ми, защото нямало място за нейните!… Горката ми кака – тя прехвърли 50-те – остана само с един размъкнат стар халат, защото нямала нужда от друго! Според мама!… И без това не бивало да оставя апартамента сам… Сам ли казах?… Може би имах предвид „празен“, без човек?… Да, сестра ми стои там като глътната от голямата библейска риба, и ни напред, ни назад!… Аз поне отвреме-навреме бягам, но като че ли съм вързана с ластик!… Много бързо се уморявам и се отпускам. При което „ластикът“ ме връща обратно…
Секретарка 2. Когато се отървете от апартамента, ще ти намеря квартира, там ще се отпуснеш, ще се усетиш себе си!… Не можете ли да изкопчите от майка си едно пълномощно, за да се развържат ръцете ви?
Дъщеря 2. Аз мога, ще я излъжа някак. Дори заради факта, че е световно мързелива, би се съгласила да я представлявам. Но сестра ми е неизлечимо морална. Няма да хареса идеята. Според нея ще бъде насилие върху личността на мама.
Секретарка 2. Насилие!… А какво, според сестра ти, е отношението на дъртата вещица към вас, собствените ѝ деца!… Издевателство от висша класа!… Заслужава да я натикате в старчески дом!
Дъщеря 2. Тихо! Замълчи! Ако те чуе сестра ми, ще развали договора с агенцията! И тогава съвсем ще я закъсаш!
Стара. Аз дори няма да бъда „натикана в старчески дом”… Няма кой да го направи…
III Действие.
Сцена 1. Майка. Дъщеря 1. Дъщеря 2.
(Майката влиза, сяда на пода, в ръцете си държи превръзката за очи на Юстиция.)
Майка. Помощ! Помощ! Има ли някой? Или съм съвсем сама, изоставена в апартамента?
Дъщеря 1. (влиза) Какво има, майко, добре ли си?
Майка. Не съм добре! Вие сте виновни!
Дъщеря 2. (влиза) Току-що влизам и вече съм виновна?… (към Дъщеря 1) Хайде да я вдигнем, паднала ли е?
Майка. Не съм паднала!…Не! Да!… Паднах!… Идвам от лекаря! Идвам от болницата!… Ще вдигна кръвно, ако ме вдигнете!… Не! Ще вдигна кръвно, ако не ме вдигнете!… Не!… Първо ми завържете очите да не гледам как продавате апартамента!… Това ми предписа лекарят! Да не гледам!… Да не виждам!…
Дъщеря 1. Майко!… Какъв е този абсурд!… Никой нищо не прави!…
Дъщеря 2. Майко!… Никой нищо не иска от теб!… Защо отново правиш демонстрации?…
Майка. Млък!… Не искам да ви слушам!… Завържете ми очите и ме вдигнете!… Не така!… Вдигнете ме на ръце!… Сега ме сложете в леглото!… Внимателно!…
(Майката седи в леглото си, превръзката е на очите й. Двете дъщери разместват и почистват.)
Майка. Какво правите?
Дъщеря 1. Спускам щорите. За да не влиза светлина, която те дразни, мамо. (Действието й е обратно на това, което казва – вдига щорите и отваря прозореца.)
Майка. Добре! Закови кепенците! Милиметър празно да няма!… Какъв е този шум?
Дъщеря 2. Премествам шкафа пред прозореца, мамо, за да уплътня изолацията.
(Избутва шкафа вън от пространството.)
Майка. Добре! Така ще спрат да надничат разни хора, които искат да купят апартамента!
Дъщеря 1. Никой не се интересува от това тъмно и мрачно място, мамо. Никой няма да иска да влезе тук. Още повече да го купи…
Майка. Млъкни, некадърнице! Какво знаеш ти! Цял живот събирахме пари за този дом! Дядо ви, покойният ви баща, аз! Отделяхме от залъка си, тъпчехме се в тесни квартири! Искахме да има място за всички!
Дъщеря 1. Помня, майко! Първите ми детски спомени са, че спях до 15-тата си година в едно легло с болната си баба! Че ми мажеха филийката с розови остатъци от лютеница! Че седях сама в един ъгъл с учебниците си и вие нямахте време дори да ме похвалите за отличните оценки! Нима мислиш, че сега съм щастлива? Интересува ли те нещо по-различно от тая овехтяла купчина тухли, в която освен рецепти, таблетки и мрак има друго?!
Майка. Я млъквай! Много важно, че си имала отлични оценки! Щастлива си, че имаш възможност да се грижиш за болната си майка! Бъди благодарна, че имаш този халат!
Дъщеря 1. (Влиза в играта, бързо се преоблича с намерения до контейнера хитон на Юстиция. Новата дреха изправя осанката й. Тя поставя окъсания халат в скута на Майката.) Благодаря, мамо. Вземи си халата.
Майка. Моля?!… И имаш наглостта да се събличаш?!… Ами ако те опердаша?!… Оооооооо, развалина такава!!!… Ще те науча аз!!!… (Сваля превръзката от очите си.) Ооооооооо!… Ти си нарушила моя ред! Оооооооо, колко си нагла! За каква се мислиш с този бален тоалет втора употреба? Махай се оттук! Вън! За мен ти повече не съществуваш!
Дъщеря 1. Сбогом, мамо! (излиза)
Дъщеря 2. Мамо, ами аз?…
Майка. Ти? Какво ти? Обличай халата и марш на работа! Затвори прозорците! Къде е шкафът?
Дъщеря 2. Изхвърлихме го, мамо. Беше целият прояден от дървояди…
Майка. Изхвърлили сте го? Престъпници! Безпаметни! Този шкаф беше на пра-пра-баба ти! Нейната зестра! Ти никога няма да имаш зестра!
Дъщеря 2. (на себе си) Аз никога няма да получа нищо от теб, без да те изманипулирам… (високо) Да, мамо! Ето ти лекарствата, стана време. Ето ти супата. Яж.
Майка. Не искам да ям! Дай ми лекарствата и ми завържи очите пак!… Не! Не ми ги завързвай!… Кой знае какво още ще ми скроиш зад гърба, тоест – пред очите!… Махай се! Изхвърли тази превръзка! Не е подходяща за мен!
Сцена 2. Шефка. Секретарка 1. Секретарка 2.
(Двете секретарки седят в платформите на огромна везна.Те се повдигат или свалят, в зависимост от аргументите, които излагат.)
Секретарка 1. Защо излъга за папката? Това е невярна информация! И много скоро по тази причина агенцията ще има огромни недоразумения!
Секретарка 2. Информацията е невярна дотолкова, доколкото само корицата на папката не е същата. Съдържанието, обаче, е това, което Шефката искаше.
Секретарка 1. Какво искаш да кажеш? Че папката има дубликат? И ти си пропуснала да ме информираш?
Секретарка 2. Да, папката има дубликат. Не те информирах, да. Защото нямаше смисъл.
Секретарка 1. Как така нямало смисъл? Ами ако ти отсъстваше, как щях да се справя? Шефката взе папката и не я върна от разсеяност. Ако не беше налице точно този пакет от документи оня ден, работата на цялата фирма щеше да блокира!
Секретарка 2. Да. Щеше да блокира! И виновната щеше да бъдеш ти!
Секретарка 1. Защо си толкова подла и зла? Аз никога не съм постъпвала така с теб! Не съм укривала служебна информация и дори съм прикривала твои гафове! Коригирала съм те по най-внимателния начин! Спасявала съм те от служебни наказания!
Секретарка 2. Не съм нито подла, нито зла! Просто едната от нас е излишна за фирмата. Не се ли сещаш? В конкурентна ситуация сме!
Секретарка 1. Така ли? Кой ти е внушил тази глупост? Та ти си стажантка! Дошла си тук да се учиш, а не да се конкурираш с мен!
Секретарка 2. Така ли? Някой казвал ли ти е, че си трогателно наивна?
Секретарка 1. Така ли наричате вече коректността и добронамереността, госпожице?
Секретарка 2. Коректност?!… Аз съм от новото поколение администратори, бе жена! Мечта съм за всяка фирма!… Добронамереност?!… Да не би да ти дължа нещо, а?
Секретарка 1. Най-малкото ми дължиш уважение!
Секретарка 2. За какво да ти дължа уважение? За консервативния стил? За първото ниво на английския ти? За беглите софтуерни познания?
Секретарка 1. За доброто възпитание, колежке!
Секретарка 2. Кой го интересува възпитанието, бе жена! Хората търсят скорост, компресират речник, деловият бизнес изключва какъвто и да бил сантимент!
Секретарка 1. Браво, госпожице, браво! А известно ли ти е, че в папката-дубликат липсва една страница? Една страница? На тази специална страница има една цифра. Една единствена цифра. И без нея цялата информация в папката е несъстоятелна! Знаеш ли каква е тази цифра? Комисионата на Шефката!!!
Секретарка 2. Ааа, това ли била твоята коректност? Ти си знаела за папката-дубликат и си гледала шоу, така ли?
Секретарка 1. Това е степен на конфиденциалност, стажантке! Не съм длъжна да ти давам повече обяснения!
Шефка. (Влиза устремно, носи папка.) Какво сте се разлюлели тук?
Секретарка 1. Тийм билдинг, госпожо! Не се забавляваме, обсъждаме работата!…
Секретарка 2. Уча се в крачка на съществени неща, госпожо, а това понякога е вълнуващо, затова везната се разлюля…
Шефка. „Везната се разлюляла“! Аз искам да сте като един мозък! Като от един калъп! А вие си позволявате да спорите! Да мислите! Да обсъждате! Дори да тежите различно! Я сваляйте дрехите, за да ви измеря точните килограми! Аз имам изисквания! Не можете да натежавате и олеквате по сто пъти на ден! Това е умопомрачително! Вместо да продавате жилища и да носите печалба на Агенцията, вие се люлеете! Събличайте се! Веднага!
Секретарка 1. (Безропотно започва да се разкопчава.) Както разпоредите, госпожо.
Секретарка 2. (Скача от платформата на везната. Съответно другата платформа тежко пада на пода.) Спестявам си тази идиотщина, мадам! А на вас спестявам стажантския си минимален хонорар! (Към Секретарка 1.) Пожелавам ти пълно оглупяване! По калъп!…(Към Шефка.) А на Вас, мадам, най-тлъстите комисиони и най-наивните клиенти!
Шефка. Прекрасно! Незабравимо! И отегчително морално!… Чакай!!!… Преди да напуснеш, ако обичаш изхвърли тази везна, вече не ми е нужна. Всичко е претеглено. Ето ти 2 лева за билетче. Еднопосочно. Чао!
(Секретарка 2 повлича веригата на везната и я извлича от сцената.)
Сцена 3. Мъж. Стара. Млада.
Млада. Искам палто като нейното! Искам коса като нейната! Искам нейния престиж! Искам нейните награди! Искам нейната сцена! Искам нейния глас! Искам нейния чар! Искам нейното тяло! Искам нейното сърце! Искам нейните очи! Искам всичко! Искам нищо да не остане от нея! Искам да я погълна! Искам да я няма! Искам да я забравиш!
Стара. Такива песни пей на детето си. Той ще ти даде всичко. За една оплодена яйцеклетка. Колко сте жалки.
Мъж. Ето ти нейното палто. Ето ти нейната коса. Ето ти нейния престиж. Ето ти нейните награди. Ето ти нейната сцена. Ето ти нейния глас. Ето ти нейния чар. Ето ти нейното тяло. Ето ти нейните очи. Ето ти всичко.
Млада. Не е всичко! Искам нейното сърце!
Мъж. Ще вляза в нея, за да го изтръгна.
(По време на сцената действието е активно, Младата е отрупана с изброените материи и фигурата ѝ се уголемява застрашително. Фигурата на Старата е оголена, оглозгана, изкорубена. Мъжът действа с меча, влиза в тъмната дупка на силуета на Старата.)
Млада. Какво се бавиш! Толкова ли не го виждаш това сърце?
Мъж. Не мога да го отрежа! Не мога да го отрежа! Не мога да го отрежа!
Млада. Пронижи го тогава!
Стара. Без моето сърце няма да се получи магията за детето ви.
Млада. Сърцето! Бързо ми донеси сърцето!
Мъж. Ааааааааааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!!!!
(Силуетът на Старата се затваря и Мъжът остава вътре.)
Млада. Ааааааааааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!!!!
(Набъбналото ѝ тяло се пръска.)
Стара. Ааааааааааааааааааааааа!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
(Силуетът ѝ се пръска.)
Мъж. (Излиза от овъглена купчина, в ръката му е останал мечът.) Нещо за сечене? (Оглежда се.) Нещо за отсичане?… Нещо за посичане?… Търся работа!… От съдия се преквалифицирам в палач!… Да сечеш е отговорна работа!… Но защо този меч е тъп? Обрича ме на провал!… Давам стая под наем!… Давам стая под наем!…
IV Действие.
Сцена 1. Дъщеря 1, Секретарка 2, Секретарка 1 и Дъщеря 2.
Дъщеря 1. (Седи в разтворения изхвърлен до контейнера шкаф.) Никога не съм си представяла, че навън е така прекрасно! От няколко денонощия съм тук, в самостоятелен дом, на чист въздух, облечена в нова рокля! Колко добре ми се отразява свободата! Спя почти през цялото време, защото никой не ми крещи, никой нищо не иска от мен и за нищо не ме търси. Адаптирам се изненадващо бързо. Хората са много любезни. Идват, усмихват ми се, пазят тишина, ако съм заспала, изхвърлят си отпадъците и си отиват. Толкова са възпитани, дружелюбни, социално емпатични! Когато разбраха, че съм доктор на науките, започнаха да оставят децата си при мен да ги наглеждам за по час-два, когато са заети. Оставят ми храна, която вече не им трябва. Така, както аз оставях нашата тук преди време. Колко отдавна ми се струва това – че съм живяла така близо, в… със… – не, не, това е окончателно приключил период! Край. Новата ми рокля не се цапа. Тя е наистина вълшебна. Нищо не е в състояние да остави върху нея дори петънце! Какво като съм на боклука! Животът в шкафа е невероятен! Затварям се вътре, когато наблизо преминат полицаи или престъпници. И после се отварям…
Секретарка 2. (Приближава.) А, ти ли си? Какво правиш тук? Аз по навик идвам, но този път няма какво да изхвърля, освен тоя реквизит и себе си. Напуснах агенцията. Не мога повече! В университета не ме научиха как да се впиша в корупционен модел или да въртя мръсни сделки! Неприспособима съм! Не мога! Не знам как се прави! Стажът ми се оказа абсолютно безполезен! Така че не ме питай за вашия апартамент, нищо не мога да направя. Комисионната на шефката е една трета от цената му…
Секретарка 1. (Тичешком влиза.) Млъкни! Ти вече не си в екипа и ето, изхвърлям всички твои папки!… А, и тази халка от везната – за спомен от стажа ти!… Ако не си затвориш устата, Шефката ще разпространи отрицателна атестация за теб сред колегите от целия бранш!…
Дъщеря 2. (Тичешком влиза.) Мама заповяда да подпишеш генерално пълномощно за отказ от наследство!…И тази превръзка за очи вече не я иска…
Дъщеря 1. Дай. Получаваш всичко, което искаш.
Дъщеря 2. Да. От днес започвам да получавам всичко, което искам. Това е справедливостта! Един ден винаги се възцарява!… Бях се отчаяла, че цял живот ще съхна в твоята сянка. Че никога няма да бъда забелязана. Че винаги твоят пример ще бъде недостижим за мен!… Не ме гледай! Подписвай, защото нямам време, толкова работа трябва да свърша!…
Дъщеря 1. Да, да… Радвам ти се. Ето. Подписах. Успех! Аз няма да ти преча повече… А превръзката… не съм сигурна, че ми е нужна…
Секретарка 2. Дай я на мен! Аз имам нужда да не виждам нищо повече в тази държава!… Не!… Няма да се предавам! Хвърли този предмет в дъното на контейнера! Крайно време е слепците да прогледнат!… Слепотата и колебанията са за тружениците на изкуството!
Секретарка 1. (към Дъщеря 2.) Най-вероятно сега вече ще можем да се споразумеем и да активизираме отново търсенето, да стигнем до сделка!
Дъщеря 2. Ще уведомя мама за новините! (Към Секретарка 1.)До скоро!
(Секретарка 1 и Дъщеря 2 излизат в различни посоки.)
Сцена 2. Дъщеря 1, Секретарка 2, Мъж.
Секретарка 2. Даде ми 2 лева за еднопосочно билетче! Старата мошеничка от агенцията! Само че самолетното еднопосочно билетче струва много повече! Нямам друг изход, нямам повече време! Тук всичко е заразено с лъжи, с мързел и посредственост! Задушавам се!
Дъщеря 1. Мисля, че този шкаф ще издържи до есента. А после – не знам. Засега оставам тук.
Секретарка 2. Какво ще правиш тук?
Дъщеря 1. Колкото и странно да звучи, не мога отведнъж да се отдалеча от апартамента. Това е фантомният синдром на липсващия дразнител.
Мъж. (Влиза с меча в ръка.) Доколкото чух – „липсващ дразнител“. Мога да изиграя тази роля. Търся работа. Имам и инструмент. Тъп. Но функциониращ.
Секретарка 2. А аз търся спешно пари за еднопосочен билет!
Дъщеря 1. За какво ви е този меч?
Мъж. Аз съм върховен съдия. Некорумпиран. Имах един единствен проблем и мислех, че ще мога да разсека гордиевия възел, но не успях. Унищожих каквото можах и сега се чудя накъде.
Секретарка 2. Как накъде? Нали сте съдия? Раздавайте справедливост!
Мъж. Колкото повече се старая, толкова повече се отчайвам – никога няма баланс! Никога! Толкова години пропилях в търсене на точния алгоритъм! Останах без семейство, а когато поисках да имам дете, претърпях най-големия си личен провал. Затова сега разчиствам останките. И се чудя защо не изхвърлям тук този тъп меч! И аз съм със същия синдром като вас – ще ми липсва дразнителят! Не съм се научил да боравя с оръжие! Едно сърце не мога да извадя!
Дъщеря 1. Как ще вадите сърце с меч?! Това е непрофесионално! Дори варварско!
Секретарка 2. А, какво толкова, човек се оправя с каквото има под ръка…
Мъж. Да, така е. Неведоми са пътищата…
Секретарка 2. Давам всичко за един еднопосочен билет!
Мъж. Хрумна ми нещо. Виждам, с добро образование и висок коефициент на интелигентност сте. Продайте ми една единствена здрава яйцеклетка. И получавате билета.
Секретарка 2. Гениално! Ще оставя генетична следа! Нямам време за нормален процес за партньорство, майчинство и прочие, адски старомодно е! Вие ли ще сте бащата?
Мъж. Да. Искам да удовлетворя това си желание.
Секретарка 2. Но е нужен и още един човек. Който трябва да приеме ембриона и да се откаже от първостепенната функция. Сурогатната майка.
Дъщеря 1. Не мога да повярвам на ушите си за проявената смелост, но съм готова за тази функция, дори няма да намерите по-подходящ човек от мен. Аз съм над 50, не мога да зачена, но мога да износя ембриона. Нещо повече – психически съм в пълната кондиция да свърша добре тази работа. Мога изцяло да се отдам на отглеждането и възпитанието на едно дете. Защото отдавна съм постигнала желаното в науката, но в абстрактната ми семейна ситуация бях обречена да гледам почасово децата на съседите тук, в този шкаф…
Мъж. Перфектно! Ето за какво ще ми послужи мечът за последно! Да ви освободя от този шкаф-затвор! (Прицелва се и разпарчатосва шкафа с няколко удара.) Мога ли да попитам откъде имате тази странна дреха, която ми се струва позната, но не мога да се сетя откъде?
Дъщеря 1. Намерих я тук, до контейнера, и си я присвоих. Надявам се да не ви изглеждам като криминален престъпник…
Мъж. Не, в никакъв случай!… Тази дреха май беше захвърлена от… Знаете ли, след като заченете с ембриона, ще я върнем отново тук, ще разберете защо… А сега – да действаме, младата донорка бърза! Ние – също!
Тримата напускат сцената.
Сцена 3. Майка, Шефка, Мъж. (Появяват се един по един около контейнера, всеки държи в ръцете си малка бележка.)
Майка. Какво е това нещо? Защо ме викат тук? Тонът е доста императивен – „явете се… в противен случай…”…Е, явявам се!
Шефка. Абсурд!… Пак някакви рестрикции са измислили!…Омръзна ми от техните простотии!…
Мъж. Е, не!… Явно ще се забавлявам!… Заслужава си само за да видя изражението на чиновника, който ми праща този шедьовър, когато разбере, че има срещу себе си съдия от върховния съд!… И то с меча на Юстиция, ха-ха-ха!
Майка. А, даааааааааа, всеки един от нас ползва за известно време останките на това момиче… Аз изхвърлих превръзката за очи, ами то не се издържа…
Шефка. Ооооо, разбира се!… Горкото момиче, с тази тежка везна… и какво? Невъзможно е да претеглиш тия работи!
Мъж. Вие сте добре! Аз не мога да се отърва от този меч! Години наред служих на Юстиция с мирна твърдост. Сега не спирам да сека! Срам! И в същото време очаквам дете!…
(От тавана на сцената се спуска “deus ex machina”, над ръба наднича Юстиция, вижда се лицето й от носа нагоре само.)
Юстиция. Благодаря ви, че дойдохте! Аз ви изпратих призовките. Те са за глоба. Неплатена такса смет.
Майка. Смет?
Шефка. Смет?
Мъж. Смет?
Юстиция. Да, много съжалявам, това е истината. Много боклук се събра, някой трябва да го усвои…
Майка. Глупости!
Шефка. Я се вдигай оттук, бе момиче!
Мъж. Какво сега, меча си ли искаш? Я да видя? Какво се криеш, изправи се! Щеше да се превръщаш във Венера Милоска! Да ти резна ръчичките? Нали помниш статуята? Не си божествена с ръце! Не те приемаме! Ще ти ги отсека сръчно и ще ги хвърля на боклука! Тогава може и да платя глобата!
Юстиция. Смилете се над мен! И боговете не ме приеха като Венера! Първо, самата Венера не се съгласи да има дубльорка. След това всички ме изнасилиха, защото така трябвало. И накрая всеки започна да прави всякакви нередности, защото Юстиция я нямало… Та… нали разбирате защо ви призовах? Трябва да си взема партакешите и да се качвам, защото имам много работа…
Майка. Превръзката ти е тук някъде…
Шефка. И везната, също…
Мъж. Тъкмо започнах най-после да си служа с меча както трябва! Много има за сечене тук!… Но щом и боговете са се криминализирали, значи там е нужен повече… С огромно професионално неудовлетворение ще се разделя с него. А, да, дрешката и тя е тук. Благодарение на нея разпознах майката на бъдещото си дете. Ето…
Юстиция. Сбогом, хора! Благодаря ви и извинявайте, ако има нещо… (съоръжението се издига нагоре с възстановения имидж на богинята на справедливостта)
Майка. Такса смет. Ще я платя.
Шефка. Такса смет. Няма да я платя.
Мъж. Такса смет. Ще я оспорвам. Но един ден на това място ще издигнат паметник на богинята Юстиция и нейното пристанище в България – контейнера за боклук. Около който, все пак, се случиха и чудесни неща…
К Р А Й
