АДDICTED – “to learn by heart”

Новата поетична книга на Петър Чухов обезоръжава търсача на концепции. И ще бъде високо оценена. Когато я поех в ръцете си, настръхнах от нейната енергия. Афористична категоричност, органично въведени паузи, самочувствие и на създател, и на ценител зад името на автора.

Поезията я има преди да бъде написана. Усещаш пърхането на крила от различен калибър  – от кондор до колибри. И ако нещо е подвластно на гравитацията, то това са думите, полегнали тихо и завинаги в “меката постеля” на белите страници.

Жак Дерида говори за сърцето на поета като за особен вид врата или граница: “to learn by heart”. Сърцето на поета е ученикът, а стихотворението – негов учител.

Пол Валери казва, че чрез неординерното поетично състояние вещите и лицата биват “музицирани, стават съизмерни помежду си, откликват едни чрез други”.

През съществото на Петър непрекъснато тече ТАКАВА поезия. Той записва нищожна част от този поток.  (За разлика от хилядите посредствени, но амбициозни графомани.)

“Сбогуване с нарцисизма” има на корицата си сърце като маска и е луксозна книга.

“АДDICTED” е лишена от биографична суета, блъбове и флирт. Тя е аристократичната книга на Петър Чухов. Негов много добър пръв читател е художникът Кирил Златков. А пръв довереник – редакторът Марин Бодаков.

Петър препоръчва читателят да се въоръжи с чаша, пристъпвайки към неговата “крепост”. Аз взех своята. Но не знаех с какво да я напълня. След като затворих последната страница, с удивление видях, че чашата ми е пълна с бели и черни истински перли. Награда, че без упойка преплувах рова на крепостта :)…

Издателство Жанет 45, 2017

 

Advertisements

“Виж какво” – предсказан за филм :)

Литературен вестник, бр. 17 / 2017, рубрика “Витрина” :

След три стихосбирки, две монографии и десетки пиеси, Мая Кисьова стига до своя дебютен роман. Можем да го определим тематично като “театрален”, но в поетиката си това несъмнено е кинематографична проза. Всеки фрагмент започва с фразата “виж какво…” и е разрешен като кратка сцена, в която понякога след пряката реч на героите издайнически отзвучават ремарки в сегашно време. Актуалното действие е съсредоточено в рамките на една седмица – Страстната седмица преди Възкресение Христово, през която всеки герой върви към своето малко преображение.

Книга, която вика своето преображение във филм.

“Събличането на Юстиция” – 12-тата ми пиеса

Пиесата е завършена в края на януари 2017 и е създадена специално за драматургичния конкурс в НБУ на тема “Справедливост”.

Персонажи: Юстиция,  Майка,  Дъщеря 1,  Дъщеря 2,  Шефка,  Секретарка 1,          Секретарка 2,  Мъж,  Стара,  Млада

Сцена 2. Дъщеря 1. Секретарка 1. Млада.

(Трите жени изхвърлят боклук и се засичат до контейнера. Разглеждат захвърлената дреха на Юстиция.)

Дъщеря 1.             Каква странна дреха!

Секретарка 1.       Прилича на женска тога. От някой стар театър. Не знам как ще го продадем този ваш апартамент – за стотен път собственичката променя условията. Толкова ли е трудно да се разберете между вас кой какво иска? (Изхвърля папка с документи и излиза.)

Дъщеря 1.            Нищо не мога да направя. Съжалявам. Собствено едва съм излязла да оставя тук малко храна, която „собственичката“ отказва да яде. Забравих всичко – думите, дисертацията си, учениците си, живота си…

Млада.                  Циркаджилък някакъв! Или имаш пари и си мъж, или пиеш и просиш! Дори пиенето си едва плащаш! Защо ли се занимавам с теб? Защото баба ми искала едно време да опознае тайно кварталния нотариус, който бил и плейбой! Наказали я да се омъжи за селския кмет! И добре, че са го направили, иначе всички щяхме да сме просяци-плейбои!… Просяци, да! Защото върховният съдия е честен! Не взима подкупи, не участва в олигархии, не нарушава закона, а го реализира! Глупак!  (към хитона) Кой носи сега такива парцали? (Изхвърля торба с бутилки и излиза.)

Дъщеря 1.            (Оставя плик с храна пред контейнера и взема хитона в ръце.)          Чиста е и ще ми стане… Не може да бъде… Нова рокля… За мен… Щом е тук, значи някой я е изхвърлил…Не, вземам я… защото от години нося само този омразен парцал… От месеци не съм излизала, днес просто избягах, докато мама я нямаше. И къде се оказах  – до контейнера… Но имам късмет! (излиза)