maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Старицата от Калкута може да бъде…всичко

10-годишно представление, респект! След като по интуиция многократно го препоръчвах на приятели, най-после снощи го изгледах. Любим жанр – скеч. Стилна сценография, която свързах с един изолиран луксозен вагон, в който човек има време да извади своята лупа и да си поиграе с нея – дали ще разгледа  пътниците-милионо-персонажни;  дали ще се опита да потърси врата, през която да избяга от лупите на другите; дали ще я глътне, без да иска, и ще се ужаси, когато лупата започне да “говори” в корема му – всичко може да се случи. В алюзията за вагон, случващото се на сцената достига много пряко до сетивата на зрителя и го прелъстява неусетно да участва със своята чувствителност в образците-сцени, които никой не знае кога започват или свършват, и защо. И това е последното, което има значение. Музика-брилянтно конструирана и изпълнена от актьорите. Ханох Левин – библейски поет и библиотекар към съвременния читател / зрител: http://www.imdb.com/name/nm0505605/ .

Припомням една от първите добри рецензии за постановката на Явор Гърдев от зимата на 2007 г. на проф. Виолета Дечева във в. “Култура”:

IMG_20171019_083845http://www.kultura.bg/bg/article/view/12637

Около мен бяха тийнейджъри от 18 СОУ “Уилям Гладстон” – рефлективни към високия хумор и щедри на аплодисменти особено след музикалните изпълнения. И смях, смях, смях в цялата зала, в чиято мощ бутона  “applause” на сцената си е откровена мило-ненужна бутафория.

Какво съвпадение – в деня на българския лекар, си мисля, че смехът е с вълшебната лечебна биохимия, неразгадана досега.

Advertisements


Leave a comment

Проект “Еленовият гулден” – in progress

HirshguldenТози проект е “бяла магия” – среща двама съвременници немски романтици с различен произход, но сходни естетически светоусещания.

Един ден Александра Ивойлова ми каза, че има много красиви песни на Менделсон, Шуберт и Шуман по стихове на Хайнрих Хайне. Аз по интуиция избрах “Еленовият гулден” на Вилхелм Хауф.

Ние – две момичета, ще поиграем с много талант и любов в приказния колаж от стихове на Хайнрих Хайне, вбродирани в сюжета на Вилхелм Хауф. Работим :).


Leave a comment

Честит 70-ти рожден ден, ДТ “Антон Страшимиров”!

Vishneva gradina - 3 001На колегите, които тази вечер ще пулсират в историята на театъра в Разград – бъдете щастливи и отговорни за изкуството “в себе си” :)! Блиц изплуват в паметта ми представления: “Войцек” от Г. Бюхнер, “Жертва на дълга” от Й. Йонеско, “Светото семейство” от Д. Швайда, “Снежната кралица” по Х.К. Андерсен, “Няма да платим, няма да платим!” от Д. Фо, “По-силната” по А. Стриндберг, “Зимните навици на зайците” от Ст. Стратиев, “Щура любов” от А. Н. Островски, “Пясъчен пъзел” от Я. Добрева и още и още. Благодаря за 10-годишния опит като драматург и актриса, който придобих в театъра през 90-те! Смелост и възход!

Снимката е от спектакъла “Вишнева градина”, 1992 – 1993 г.


Leave a comment

Интериорният уют на романа “Виж какво”

ВИЖ КАКВО ПРАЗНО МЯСТО остана, след като свали календара! – Орлов се разприказва веднага, след като чу отключването на вратата. Жена му се връщаше от Академичен съвет. Липсваха му екзотичните птици и малките квадратчета на стария календар, които само тя попълваше с разни задачи и събития, а понякога яростно триеше с хлебна гума. Неговият стол в кухнята беше точно до календара и докато си хапваше, зяпаше за отмора и забавление в шарената страница. Когато месецът изтичаше и идваше ред на следващата птица, любознателният мъж караше жена си да търси характеристиката на вида и всичко, което можеше да се прочете за пернатото, а лекциите ѝ по орнитоложките въпроси го забавляваха искрено. Той гледаше календара като  прозорец към свят, който не е негов, но му е интересен. Орлов беше завършил актьорско майсторство, в един и същ клас с бъдещата д-р Орлова, оттогава бяха заедно. Играха известно време в театрите, снимаха в киното, докато тя се разболя от остеопороза и трябваше да ограничи интензивната физическа активност. Преживя го тежко, но стисна зъби и намери път към преподавателска кариера. Той също започна да се отдалечава от театралното ежедневие. И един ден  заяви на жена си: „Аз съм писател. В живота си не съм написал нито ред. Няма и да напиша. Но аз съм писател.”

Vizh kakvo_esen