maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Старицата от Калкута може да бъде…всичко

10-годишно представление, респект! След като по интуиция многократно го препоръчвах на приятели, най-после снощи го изгледах. Любим жанр – скеч. Стилна сценография, която свързах с един изолиран луксозен вагон, в който човек има време да извади своята лупа и да си поиграе с нея – дали ще разгледа  пътниците-милионо-персонажни;  дали ще се опита да потърси врата, през която да избяга от лупите на другите; дали ще я глътне, без да иска, и ще се ужаси, когато лупата започне да “говори” в корема му – всичко може да се случи. В алюзията за вагон, случващото се на сцената достига много пряко до сетивата на зрителя и го прелъстява неусетно да участва със своята чувствителност в образците-сцени, които никой не знае кога започват или свършват, и защо. И това е последното, което има значение. Музика-брилянтно конструирана и изпълнена от актьорите. Ханох Левин – библейски поет и библиотекар към съвременния читател / зрител: http://www.imdb.com/name/nm0505605/ .

Припомням една от първите добри рецензии за постановката на Явор Гърдев от зимата на 2007 г. на проф. Виолета Дечева във в. “Култура”:

IMG_20171019_083845http://www.kultura.bg/bg/article/view/12637

Около мен бяха тийнейджъри от 18 СОУ “Уилям Гладстон” – рефлективни към високия хумор и щедри на аплодисменти особено след музикалните изпълнения. И смях, смях, смях в цялата зала, в чиято мощ бутона  “applause” на сцената си е откровена мило-ненужна бутафория.

Какво съвпадение – в деня на българския лекар, си мисля, че смехът е с вълшебната лечебна биохимия, неразгадана досега.

Advertisements