maya kisyova

theatre and literature

Коледа – завръщане у дома в романа “Виж какво”. Историята започва…

Leave a comment

dav

  1. ВИЖ КАКВО СЪМ СЛОЖИЛА В КУФАРА – малката секретарка

току-що е пристигнала за празниците при майка си в Попово. Къщата им е строена през 70-те, сив куб, разчертан по най-скучния начин нагоре и настрани, с полу-вкопан етаж – по тогавашните моди – зимник и баня вътре. А не някъде навън. Вътрешното стълбище е като декор от филм на Тарковски – оловносив цимент, без помен от парапет. Всички в къщата имаха навика да се качват и слизат по това стълбище плътно към стената, допирайки длани в нея – като инстинкт за не-падане. Затова на различни височини върху стената-спасител имаше отпечатъци от длани на няколко поколения. Дядото на малката и жена му, която нямаше един пръст на дясната си ръка – палеца – нейните отпечатъци се отличаваха поради четирилъчието на дланта. Неговите бяха най-тъмни. После идваха разположените по-ниско длани на майката – по-светли. Не се виждаха мъжки следи на нейната възраст. И най-долу лъщяха детските длани на малката, някои от тях жълти от чесновия пастет, други – червени от рядката фамилна лютеница.

– Кое да видя, чедо? – майката недочуваше. Ръцете ѝ бяха потънали в брашното. Въпреки, че беше дребна и слабичка, вдигаше кръвно и лекарството я приспиваше – беше станала късно и цялата ѝ домакинска работа закъсняваше. Стесняваше се от дъщеря си. Откакто малката замина да следва, се безпокоеше, че все нещо не стига, че животът ѝ трябва да се промени, за да има за студентката. Нерядко ѝ хрумваше мисълта за самоубийство. Какво можеше да ѝ се случи повече? Беше единствено дете, наследи къщата на родителите си, които починаха един след друг, докато беше абитуриентка в местната гимназия. След това забременя и се наложи светкавично да скалъпи историята с умрелия баща. Все още се чудеше кое е било истина, кое – измислица. Отгледа малката и цял живот си остана продавачка в съседния смесен магазин. Оттогава – всеки ден едно и също.

-В куфара ми има един розов плик – за тебе е! – дъщеря ѝ включваше течащия от години бойлер, за да вземе душ след пътуването. – Чакай, ще ти покажа… – И понеже беше нужно време водата да загрее, и понеже малката не можеше да си държи устата затворена и издаде подаръка още от вратата, се наложи да отиде в твърде широката кухня и да седне при майка си. Кухнята беше единствената стая, която беше сравнително топла от комбинираната готварска печка на дърва и въглища. В горните стаи имаше радиатори, които почти никога не се включваха. Само когато малката си идваше за зимните празници. Откакто беше в София и свикна с редовната топлина на парното, все се оплакваше колко неуютна е тяхната ледена къща и как докато излезе от банята и се качи по стълбите до стаята за гости, се превръща в шушулка. Първият ѝ студентски куфар, вече охлузен тук-там от пътуванията, беше все още в кухнята, проснат напреки върху износения диван с тапицерия в тиквеножълто. Майката не чу отварянето на ципа и не се обърна да види как малката вади от розовия плик за нея ефектен многоцветен шал от шифон.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s