maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Или – или :)

“Страшна интелектуалка!” – промълви българският закъснял постмодернист, затваряйки “Четенето забранено” на Дубравка Угрешич. После скри грижливо книжлето под разхвърляното си легло и се примъкна в кухнята, прималял от глад, където баба му разсипваше разкошната пилешка супа, която беше сготвила, четейки Коелю 🙂 🙂 :).18 Apr 3

Advertisements


Leave a comment

Да бъдеш absolute beginner :)

31-dec

  • Най-хубавото, което ми се случи през 2016-та ще кажа накрая, след като се зачудя дали това бяха творческите ми неща:
  • написах нова пиеса; 
  • за друга пиеса получих награда; видях я преведена на английски език; излезе и публикувана в книга; 
  • открих чудесен редактор и бъдещ издател за дебютния си ръкопис за роман; 
  • завърших дисертационния си труд;
  • изиграх с нов партньор-музикант  любимия си спектакъл “Шекспирови сонети в сезони”… – всичко това отиде при хората. Не задържах нищо за себе си.Най-хубавото беше прегръдката на 12 деца едновременно след първия ни урок по актьорско майсторство в Училище за таланти. Фантазьори, палавници и вълшебници с най-чистите очи на света – с тях започнахме света отначало, като “absolute beginners”. 

    Тяхното “ОБИЧАМ ТЕ” към мен, учителката по тяхната мечта – да се докоснат до професията на актьора… Този миг задържах една секунда. И бях най-щастливият човек на света.  


Leave a comment

Отвън-навътре и отвътре-навън :).

Слушам Арани Золтан и неговите красиви аранжименти на български фолклор.

И охлаждам бутилка Токайско вино. Културният коктейл лети към Бад Салзунген, където Рафаил празнува откриването на изложбата на поредния скулптурен симпозиум.

Чета един от тоталните романи на 20 век “Белфльор” от Дж. К. Оутс. Дано гостът ми не закъснява, за да се приземя в къщи най-после :).

Още една милувка за България – пиесата на Том Филипс, посветена на протестите през 2013 г. Една истинска “Защита” отвън – навътре за нас, обикновените граждани на мистичната ни география…IMG_20160820_185143


Leave a comment

Персеидно. Прототипно. Предпремиерно.

ANNE SEXTON reading her poem THE STARRY NIGHT

 

Градът не съществува                                                                                                                                 освен там, където чернокосо дърво се издига

нагоре като удавена жена в горещото небе.
Градът е притихнал. Нощта кипи с единайсет звезди.
О звездна, звездна нощ! Точно така
искам да умра.

Движат се. Всички са живи.
Дори луната издува оранжевия си сърп
за да роди, като бог, деца от своето око.
Древната невидима кобра поглъща звездите.
О звездна, звездна нощ! Точно така
искам да умра:

в това препускащо чудовище на нощта,
всмукана от огромния дракон, да се измъкна
от живота си без флаг,
без тяло,
без вик.

превод Мария Попова

Ан Секстън, вдъхновена от Ван Гог. Ван Гог, вдъхновен от Персеидите. Персеидите – от Бог. Аз – от Ан Секстън.

Тази нощ ще валят звезди. Моята – Мая от Голямата Плеяда – ще си остане на небето. Защото ми е нужна светлината й поне този месец, когато пиесата “Милост. Да играеш Ан Секстън” ще срещне своите първи читатели.