maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Благодаря, 2018-та!

2018-та беше година на усилен труд, отстояване на професионални и личностни качества, голямо удовлетворение и търпение, разширяване на съзнанието и много любов във всичко!

Благодаря на майка ми, че семейството ни вече е заедно!

Добрите постижения в Storytel Bulgaria, в чийто екип работя, се съчетаха с още творчески опити и реализации – с децата от Училище за таланти поставих “Княгиня магьосница” (моя драматизация по приказката на Николай Райнов) и “Царкинята върху граховото зърно” на Андерсен. Мои хайку бяха публикувани в сборниците “Климати” и “Стъпки 9”. Част от дисертационния ми труд намери място в елитното списание за култура АРТизанин. Пиесата на Кева Апостолова “Света Петка” ме вдъхнови за есе-изображение, благодаря ти, талантлива приятелко! Заниманията ми с рисуване продължиха и по естествен начин ме осмелиха да сложа хайку в акварелна среда.

Радвах се на успехите на Рафаил Георгиев – Рафо – скъпият ми син – в Сейнт Джон, Канада в най-силната му творческа възраст!

Пътуването ми до Стокхолм в голямото събитие на Storytel затвори символично дългогодишните ми любопитства към шведската култура. 20 години по-рано бях поставила “По-силната” на Аугуст Стриндберг, а по случай 100-годишнината на Ингмар Бергман с Петър Чухов преоткрихме повече от 15 базисни филми и сценарии на Големия режисьор.

Най-щастлива бях в студиото на Storytel Bulgaria, докато записвах “Ана Дюлгерова”, “Записки на свинята”, “Ана на шията”, “Дамата с кученцето”, “Володя големия и Володя малкия”, “Лекомислената”, “Цветята на малката Ида”, “Снежната царица”, “Агент на нищото”, “Яна Язова: проклятието на дарбата”, “Магията да твориш”, “Милостта на малките огледала” и много статии.

dav

Не достигаше време за цигулката и блога, но не съм преставала да мисля за тях с любов и благодарност, докато откривах йога.

Това е.

Advertisements


Leave a comment

Благодаря, 2017-та!

2017!“Виж какво” – дебютният ми роман бе публикуван от издателство “Пергамент”. Защитих докторската си дисертация в НБУ. Пиесата ми “Събличането на Юстиция” вече се чете от възможни реализатори. “Еленовият гулден” – общ проект с Александра Ивойлова – върви към сцената. Премиера с децата от Училище за таланти на драматизациите ми на “Княгиня магьосница” и “Принцесата върху граховото зърно”. Откъс от пиесата ми “Между ударите” в памет на голямата българска писателка Яна Язова прозвуча на церемония по награждаването на млади белетристи в НБКМ. Снимах в рекламен клип, благодарение на което доста непознати люде се вторачват в лицето ми в градския транспорт, човек не знае откъде ще дойде популярността – шегичка, разбира се. Започнах да работя в Аудиокниги, записах първия роман – готика на Никол Данева – “Трите вещици”. В любимия ми Национален конкурс “Декември” отличиха и мое хайку. С елитните ми курсисти в НДК направихме чудесно тържество пред родителите им с приказката “Златокоска” от Георги Райчев. Този връх от Рила изкачих с един талантлив човек. И беше най-върховото ми преживяване през 2017-та…


Leave a comment

В X-ти Есенен Софийски поетичен салон

Изложба с книги на участниците в 10-те години издания на Софийски есенен поетичен салон. Чудесна идея на организаторите Ангелина Георгиева и д-р София Филипова, заедно с домакините от Столична библиотека Елисавета Шапкарева и Петър Чухов. Уютната зала на American Corner беше тазгодишния Салон, в който поетите общуваха.

Участвах с три хайку, написах и ново. Хубаво беше. Духом бяхме с отсъстващите.


Leave a comment

Да бъдеш absolute beginner :)

31-dec

  • Най-хубавото, което ми се случи през 2016-та ще кажа накрая, след като се зачудя дали това бяха творческите ми неща:
  • написах нова пиеса; 
  • за друга пиеса получих награда; видях я преведена на английски език; излезе и публикувана в книга; 
  • открих чудесен редактор и бъдещ издател за дебютния си ръкопис за роман; 
  • завърших дисертационния си труд;
  • изиграх с нов партньор-музикант  любимия си спектакъл “Шекспирови сонети в сезони”… – всичко това отиде при хората. Не задържах нищо за себе си.Най-хубавото беше прегръдката на 12 деца едновременно след първия ни урок по актьорско майсторство в Училище за таланти. Фантазьори, палавници и вълшебници с най-чистите очи на света – с тях започнахме света отначало, като “absolute beginners”. 

    Тяхното “ОБИЧАМ ТЕ” към мен, учителката по тяхната мечта – да се докоснат до професията на актьора… Този миг задържах една секунда. И бях най-щастливият човек на света.  


Leave a comment

Отвън-навътре и отвътре-навън :).

Слушам Арани Золтан и неговите красиви аранжименти на български фолклор.

И охлаждам бутилка Токайско вино. Културният коктейл лети към Бад Салзунген, където Рафаил празнува откриването на изложбата на поредния скулптурен симпозиум.

Чета един от тоталните романи на 20 век “Белфльор” от Дж. К. Оутс. Дано гостът ми не закъснява, за да се приземя в къщи най-после :).

Още една милувка за България – пиесата на Том Филипс, посветена на протестите през 2013 г. Една истинска “Защита” отвън – навътре за нас, обикновените граждани на мистичната ни география…IMG_20160820_185143


Leave a comment

Персеидно. Прототипно. Предпремиерно.

ANNE SEXTON reading her poem THE STARRY NIGHT

 

Градът не съществува                                                                                                                                 освен там, където чернокосо дърво се издига

нагоре като удавена жена в горещото небе.
Градът е притихнал. Нощта кипи с единайсет звезди.
О звездна, звездна нощ! Точно така
искам да умра.

Движат се. Всички са живи.
Дори луната издува оранжевия си сърп
за да роди, като бог, деца от своето око.
Древната невидима кобра поглъща звездите.
О звездна, звездна нощ! Точно така
искам да умра:

в това препускащо чудовище на нощта,
всмукана от огромния дракон, да се измъкна
от живота си без флаг,
без тяло,
без вик.

превод Мария Попова

Ан Секстън, вдъхновена от Ван Гог. Ван Гог, вдъхновен от Персеидите. Персеидите – от Бог. Аз – от Ан Секстън.

Тази нощ ще валят звезди. Моята – Мая от Голямата Плеяда – ще си остане на небето. Защото ми е нужна светлината й поне този месец, когато пиесата “Милост. Да играеш Ан Секстън” ще срещне своите първи читатели.