maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

“Събличането на Юстиция” – 12-тата ми пиеса

Пиесата е завършена в края на януари 2017 и е създадена специално за драматургичния конкурс в НБУ на тема “Справедливост”.

Персонажи: Юстиция,  Майка,  Дъщеря 1,  Дъщеря 2,  Шефка,  Секретарка 1,          Секретарка 2,  Мъж,  Стара,  Млада

Сцена 2. Дъщеря 1. Секретарка 1. Млада.

(Трите жени изхвърлят боклук и се засичат до контейнера. Разглеждат захвърлената дреха на Юстиция.)

Дъщеря 1.             Каква странна дреха!

Секретарка 1.       Прилича на женска тога. От някой стар театър. Не знам как ще го продадем този ваш апартамент – за стотен път собственичката променя условията. Толкова ли е трудно да се разберете между вас кой какво иска? (Изхвърля папка с документи и излиза.)

Дъщеря 1.            Нищо не мога да направя. Съжалявам. Собствено едва съм излязла да оставя тук малко храна, която „собственичката“ отказва да яде. Забравих всичко – думите, дисертацията си, учениците си, живота си…

Млада.                  Циркаджилък някакъв! Или имаш пари и си мъж, или пиеш и просиш! Дори пиенето си едва плащаш! Защо ли се занимавам с теб? Защото баба ми искала едно време да опознае тайно кварталния нотариус, който бил и плейбой! Наказали я да се омъжи за селския кмет! И добре, че са го направили, иначе всички щяхме да сме просяци-плейбои!… Просяци, да! Защото върховният съдия е честен! Не взима подкупи, не участва в олигархии, не нарушава закона, а го реализира! Глупак!  (към хитона) Кой носи сега такива парцали? (Изхвърля торба с бутилки и излиза.)

Дъщеря 1.            (Оставя плик с храна пред контейнера и взема хитона в ръце.)          Чиста е и ще ми стане… Не може да бъде… Нова рокля… За мен… Щом е тук, значи някой я е изхвърлил…Не, вземам я… защото от години нося само този омразен парцал… От месеци не съм излизала, днес просто избягах, докато мама я нямаше. И къде се оказах  – до контейнера… Но имам късмет! (излиза)

 

Advertisements


Leave a comment

Tom Edward Fillips – the translator of my play “Mercy: Playing Anne Sexton”

Том Филипс. Поет, драматург, преводач, преподавател. В ателието на работна среща по повод работата му върху превода на пиесата ми “Милост. Да играеш Ан Секстън”.
Резидент в Къщата за превод и литература с интензивна програма. В предпремиерно настроение – очакваме двуезичната му книга с поезия “Непознати преводи” на изд. Скалино.8 Aug 5 А, надяваме се, до края на пребиваването му в София, да видим и книгата “Две пиеси” на същото издателство, която излиза с подкрепата на Министество на културата. Първата ни среща със Светлана Дичева – автор на пиесата за Силвия Плат “Миграцията на сьомгата”, (с която ще съжителства “Милост” в книгата, и която също ще бъде преведена на английски език от Том) и Том Филипс е отново на събитие на Скалино – премиерата на книгата на проф. Александър Шурбанов “Foresun”.

В навечерието на Преображение Том ми изпраща превода на първата част на пиесата. Респектирана съм от изключителното разбиране и придържане към моя текст. Не защото съм привързана към него. А защото пиесата е биографична. Колко полезно е за един драматургичен текст преводачът му да е ерудиран и с рефлекс – както към езика, така и към динамиката на текста. Веднага изразявам възторга си и решаваме, че е дошъл моментът на първата ни работна среща. С Том сме съседи – той живее в кв. Лагера, а аз – в Хиподрума. Hippodrome е името на един от 7-те театъра в Bristol. Кодовете на света са разпознаваеми – говорим си на път за ателието ми. Той е съгласен с отношението ми към биографичния материал за Ан Секстън и намира, че персонажите са добре балансирани. Показвам му внушителната биографична книга “Ан Секстън” на проф. Даян Мидлбрук. Благодаря му за съдействието при кореспонденцията ми с дъщерята на Ан Секстън – Линда Грей Секстън– през януари. И че отново ще й пишем с вестта, че пиесата е преведена вече на английски език. Както и, че вече е носител на престижна Национална награда за литература с медицинска тематика.

Том е драматург. Но в превода му не усещам и грам творческа агресия. Нито един коментар. Само прецизна работа с езика. Нямам търпение да прочета неговата пиеса Coastal – Defences, вдъхновена от протестите в България през 2013 г. и поставена в Tobacco Factory Theatre в Бристол през 2014 г.

Mercy_Translation  Том разглежда плакатите в ателието ми. Говорим, разбира се, за Шекспир. И моето съпричастие със спектакъла “Шекспирови сонети в сезони” към 450 години от рождението и 400 години от смъртта му. Колко впечатляваща е била културната аристократична общност около Елизабет! Споменавам името на Филип Сидни. Оказва се, че според родовите архиви, Том Филипс е далечен потомък на един от най-големите английски ренесансови поети.

Разбира се, гордост за мен е да покажа плаката на триезичния мултимедиен хайку спектакъл “Безопасни игли”. И към нас се присъединява Петър Чухов, с когото искам да запозная Том.

Двамата веднага намират общ език, а аз се отдавам на правенето на фрешове, за да захраня с така нужните витамини талантливите мозъци на скъпите ми гости.

8 Aug 1

Август е. За някои – ваканция. За други като нас, “авторите на Скалино” – както с любов ни нарича Емилия Миразчийска – най-работният месец за 2016 г.


Leave a comment

Висока награда за пиесата ми “Милост. Да играеш Ан Секстън”

Национална литературна награда “Димитър Димов”, плакет за драматургия за пиесата “Милост. Да играеш Ан Секстън”. Ан и Мартин. Пациент и лекар. Поетеса и учен.

Приех плакета с памет за баща ми д-р Димитър Дечев, студент в един от последните випуски по ветеринарна медицина на проф. Димитър Димов.

Самата пиеса е посветена на Линда Грей Секстън, дъщеря и изпълнителен директор на литературното наследство на носителката на “Пулицър” за поезия Ан Секстън.

Персонажът, спечелил симпатиите на журито, е с прототип проф. Мартин Орне, психиатър, един от създателите на детектора на лъжата.

23 June_DD


Leave a comment

СЛОНК – сценарий за видеоклип

7. Oct27

©  Maya Kisyova

СЛОНК е абревиатура: Свобода-Любов-Отговорност-Независимост-Карма

Мъж и Жена се обичат неистово и си поставят непреодолими изисквания – колко негативи на егото дотук – затова, да, решават да се разделят. Само че думите не са достатъчни – от утре край. Трябва нещо да се направи.

1. Сцената е празна. Влиза Тя. Подрежда изящна маса за двама. Пространството се изпълва с нейното очакване и щастие.
2. Влиза Той. Тя не го усеща, Той я наблюдава. От тялото му излизат прозрачни вериги, чиито начала са в различни посоки извън сцената. Етюд на Мъжа – освобождаване от веригите, които остават на аванса. Тя чува звънеца на вратата.
3. Прегръщат се, дует на срещата, пространството е кулминационна хармония. Сядат един срещу друг. Започва ментално безмълвно общуване, хранят се, звън на чаши. Назрява напрежение, Той и Тя полагат усилия да се усмихват, резултатът е отровни гримаси, не могат да търпят повече.
4. Танц-скандал. Той чупи пълна с течност чаша. Видео, което превръща сцената в изтичащ счупен аквариум. От тавана падат парчета стъкло. Беззвучна сцена. Чуват се само движенията и стъпките на танцьорите. Мъжът захвърля тялото на Жената. Отправя се към аванса и отново прикрепя прозрачните вериги към тялото си. Излиза.
5. Жената започва да събира парчетата стъкло. Звъни му. Той се появява на екрана. Гледа телефона, но не вдига. Тя продължава да се опитва да хармонизира отново пространството. Уплашена е и действията й са безпомощни.
6. От екрана Той звъни. Танц – Тя на живо на сцената, Той – на екрана. Разговорът е мъчителен. Осветлението е мръсно кафяво. Движенията на двамата са битови – нарочно търсени клишета. На финала двамата приближават двата телефона един към друг – огромният от екрана и реалният от сцената се сливат и осветлението се фокусира върху тази “снимка”, която ескалира във видео-взрив.
7. Пълно затъмнение. Зазвучава музика – бодра, нежна, мажорна, не-агресивна. От двете страни на сцената влизат Той и Тя. Бавно се приближават един към друг. Този път телата и на двамата са обвити в прозрачни вериги, които явно се държат зад тях от други персонажи, които влизат на сцената един по един. Двамата в центъра се стремят един към друг, но веригите ги дърпат назад, постепенно ги превръщат в манипулирани изцяло от отборите зад гърбовете им кукли. Тя държи в ръцете си празна чаша, а Той – бяла роза. Всячески се опитват да поставят розата в чашата – това е целта на етюда им. Манипулаторите зад гърбовете им се смеят над жалките им усилия, подвикват откъслечно, безмилостно ги издърпват с веригите в различни посоки.
8. Тя се сеща да постави чашата на масата. И пада на пода. Той успява да сложи розата в неподвижната чаша. И също пада. Двете “общества” от хора-роднини-сеирджии-съдии-манипулатори подритват мъртвите тела и ги изтъркулват-издърпват-извличат извън сцената. Следач върху розата в чашата. Затъмнение.


Leave a comment

Transfigurations – Преображения – куклена хайку-пиеса за възрастни

18 Apr 3Завършена на Преображение и именувана така.
в 4 действия

персонажи – кукли:

СЛЪНЦЕ
ЛУНА
ТОЙ
ТЯ
МОМЧЕНЦЕ
МОМИЧЕНЦЕ

конструирана от 220 хайку от Мая Кисьова, писани 2012 – 2015 г.
за възрастна публика

 

 

II. ЛЯТО

СЛЪНЦЕ.                  костенурката / – таен талисман в джоба  / на спринтьорката

сладолед / върху чугунена печка / слънцестоене

ЛУНА.                       преди вечеря / художникът рисува / брюкселско зеле

СЛЪНЦЕ.                  в полето / сламена шапка с яйца / гнездо на пъдпъдък

ЛУНА.                       без билет / мидата на дъното / на лодката

СЛЪНЦЕ.                  края на лятото / изостанала рибка / в златна мрежа

 


Leave a comment

Mercy. To Play ANNE SEXTON

Милост. Да играеш Ан Секстън © Мая Кисьова

пиеса за актриса, актьор и рок-група, вдъхновена от американската поетеса Ан Секстън (1928 – 1974), носител на „Пулицър” 1967 за книгата „Live or Die”
Основен източник “Anne Sexton. A Biography”(1992) Diane Wood Midlebrook.

Действащи лица
Ан – прототип Ан Секстън (1928 – 1974), поетеса http://www.poetryfoundation.org/bio/anne-sexton
Мартин – прототип Д-р Мартин Т. Орне (1927 – 2000), психиатър http://www.sas.upenn.edu/psych/history/orne/
Актьорите понякога излизат от образ.

Тази пиеса тепърва ще се чете и играе, но предисторията на създаването й е също интересна.
Всичко започна от едно спонтанно възклицание на издателката на книгата ми „еМОрфей” Емилия Миразчийска в началото на 2013 г.: „Ти трябва да изиграеш Ан Секстън!”. Не знам точно какво я накара да мисли така. Много периферно бях чувала за Ан Секстън. Прочетох преведените 26 стихотворения на български език, потърсих биографични данни за тази красива и малко страшна жена. Приятелката ми Албена Аврамова от Вашингтон бе така добра да ми донесе книгата-бестселър на Даян Мидлбрук „Ан Секстън: Биография”. Започнах в свободните си дни да чета и отбелязвам интересни според мен неща. Доста време ми беше нужно, за да спра да се притеснявам от нейната суицидност. Не беше лесно да намеря подходяща гледна точка за конструиране на драматургичен материал. Дейвид Мамет е категоричен, че публиката идва в театъра, за да се развлича. В този смисъл – как да изиграеш персонаж-историческа личност-поетеса-самоубийца-пациент – и да забавляваш зрителите? На кое да заложиш – на скандалната биография, на диагнозата и съпричастието, на поезията, на болезнените спомени на децата, на поетичния живот в Ню Йорк през 60-те и 70-те години на 20 век, в който авторката попада и бива забелязана, да повтарям журналистическите гръмове как една домакиня е стигнала до докторска титла и „Пулицър”… Случаят ме събра за броени дни с Василена Радева и Нейтън Купър, споделих с тях първите си записки, те ме насърчиха, започнах да пиша драматургичен текст по техника „писане за конкретен актьор”, вече чувах гласа и виждах фигурата на Нейтън като д-р Мартин Т. Орне – психиатърът на Ан Секстън. Чувах музикалните фрагменти, които Петър Чухов непрекъснато събира като композитор, че са подходящи за света на героинята. Героиня. Защото този материал излиза съзнателно от документалната претенция. Не търсим по тази причина и „двойник” като визия на Ан… Да, едно възклицание, което не пренебрегнах – изборът си е мой, никой не ме е насилвал – доведе до тези намерения… Дано е имало смисъл.