maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Премиерата на романа “Виж какво” в медиите

23 март, интервю на Людмила Железова в “Нещо повече”, БНР:

http://bnr.bg/post/100811213/premiera-na-knigata-vij-kakvo-na-maa-kisyova

27 март, в. Екип 7 – анонс http://www.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=21534

29 март, БНР, „Артефир” – интервю на Невена Праматарова

http://bnr.bg/post/100815760

31 март, БНТ, репортаж в „Денят започва с култура” на Весела Кръстева

http://imedia.bnt.bg/predavanyia/denyat-zapochva-s-kultura/muzikalni-iznenadi-na-festivala-blus-dzhaz-majstorat-na-harmonikata-shugar-blu-31-03-2017?642028

22 април, блиц от Христина Панджаридис: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=2040

28 април, Радио Шумен – интервю на Антоний Димов http://bnr.bg/shumen/post/100825332/maa-kisyova-predstava-romana-vij-kakvo-v-razgrad

27 май, блиц от Кева Апостолова: http://knigolubie.blog.bg/izkustvo/2017/05/27/quot-vij-kakvo-quot-ot-maia-kisiova.1548786


Leave a comment

За пътя на най-малкото ми литературно дете “ВИЖ КАКВО” – в. Екип 7

http://www.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=17314&Itemid=30

Мая Кисьова участва в ТВ формата „Ръкописът“
12 August 2015

14 July 4
Известната актриса и писателка с разградски корени Мая Кисьова се впуска в предизвикателството на новия телевизионен формат „Ръкописът”, който тръгва през есента в ефира на БНТ. Авторът на шест книги ще се състезава в шоуто за таланти, изкушени от литературата, с дебютния си роман – „Виж какво“.

Ръкописът на Мая Кисьова е забелязан още в първия етап на надпреварата при подбора на 200 творби, оценявани от тричленно жури, съставено от утвърдени български писатели.
Във втория етап на състезанието избраните 120 автори, изправени по двойки едни срещу други, са преодолели различни препятствия, за да убедят журито, че техният роман е най-добрият. След кастинга ръкописът на актрисата се оказва сред финалните 72 творби, които ще влязат в оспорвана битка. Всеки от участниците ще трябва да покаже пред хиляди телевизионни зрители способността си да работи с думите, да реагира на различни литературни предизвикателства и да отстоява голямата цел – публикуването на неговия роман от издателство „Сиела“.
За своя ръкопис Мая Кисьова разказва, че той не е бил планиран, предвиден или мечтан.
„Един ден е заиграх със словосъчетанието „виж какво“, то се оказа магическо и доведе романа при мен и аз го написах с огромна лекота и удоволствие.
В книгата са вплетени четири сюжетни линии – българска актриса се подготвя за Америка; екзотично пътешествие в Израел; млад режисьор поставя „Хамлет“; един баща намира дъщеря си. Автобиографични елементи има, но те принадлежат на миналото, настоящето и бъдещето на персонажите. От Коледа до Великден героите преживяват пълен катарзис.
35 парчета текст започват с фразата „виж какво“, а последните седем с „какво виждам“. Да, за виждане става въпрос в този роман”, разказва Кисьова.
В своята кариера като писател тя има издадени шест книги – лиричните творби „39 спирки по пътя“ и „Три луни“; „Словесни репетиции”, монографията „Исторически аспекти на релацията Актьор – Драматург“, „еМОрфей. Пет пиеси и един актьорски дневник“ и двуезичната книга с хайку „Майска утрин“.

Антония КИРИЛОВА


Leave a comment

Гост в предаването “Нощен хоризонт” на БНР в последната майска утрин на 2015-та :)

31 May 2015

haiku © Maya Kisyova, 2015
photo © Rafail Georgiev, USA, 2007

http://stream.bnr.bg:8002/horizont.mp3.m3u

Тази нощ с Мая Кисьова
Водещ: Станислава Пирчева
Редактор: Кармен Манукян
Музикален редактор: Ирена Гъделева
Очакваме Ви на телефони:+359 889 202 207, +359 2 963 15 65, +359 2 93 36 743
Skype: noshtenhorizont

Поводът беше глобално “майски” – подготвян от водещата дълго време.

Още през 2013 г., когато бях поканена от нея в обедно предаване на програма “Хоризонт” за да представим току-що излязлата ми тогава книга “еМОрфей”, тя предсказа: Искам да участваш в “Нощен хоризонт”, имаме за какво
да си говорим по-дълго.”
. И тази нощ дойде 2 години и половина по-късно.
По най-очарователен начин с много хайку, музика, математика и квантова физика, с малко театър и повече литература. (Не си мислете, че сме чели доклади, а създавахме позитивни вибрации – това може само в радио да се усети.)

Седмица след предаването, чудесната атмосфера, вниманието, хубавите въпроси на Станислава –
все още живеят в мен. Благодаря на слушателите, на непознатите хора, които участваха със сериозните
и веселите си думи по общата тема за личния начин за справяне с предизвикателствата на времето.
На хайку-приятелите Весислава Савова и Поликсения Ангелова, с които говорихме виртуално
и за много други добри и международно признати български автори на този вълшебен поетичен жанр.
И на реакциите на слушателите във Facebook:
Благовест Жеков: Беше прекрасно, неповторимо и много зареждащо!
Благодаря 🙂
Dorin Popa: great !


Leave a comment

The Best Questions – The Best Answers :). Maya in “Formalno. com” – culture, today!

Благодаря на арх. София Папазова за чудесните въпроси и интереса към мен и “Майска утрин” :)!

http://www.formalno.com/%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%BC%D0%B0%D1%8F-%D0%BA%D0%B8%D1%81%D1%8C%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0-%D0%B5-%D0%B1%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BE-%D1%81-%D1%82%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%E2%80%9D.html

17 фев 2015

Мая Кисьова: Съвременната литература е бизнес, който няма общо с “трепетите и вълненията”

интервю на София Папазова

пол: 100 % жена

зодия: Телец

образование: две магистратури във ВТУ и НАТФИЗ, в момента докторант в НБУ

професия: актриса, писател, майка, има и още

местожителство: София

интереси: театър, кино, литература, има и още

любими филми: „И корабът пътува“, „Амадеус“, „Къщата на духовете“

и книги: „Война и мир“, „Даниъл Мартин“ от Дж. Фаулс, „Театърът“ от Д. Мамет

и музика: Arany Zoltan – унгарски музикант, който интерпретира музика на всички народи и географии,
Michael Franks, ФСБ

Мая Кисьова е завършила „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Специализира театрална режисура при проф. Пламен Марков. Магистър е по театрознание. От тази година е докторант в НБУ, работи по темата „Сценични реализации на българската поезия 1990 – 2010″. Участвала е в късометражни и документални ленти, в италиански телевизионни и кинопродукции, в рекламни клипове. Озвучава филми и сериали. Пише лирика, пиеси, хайку, театрално-критически и художествени текстове. Режисира камерни спектакли. Публикувала е в сп. „Театър“, Литературен вестник, „Teatra Vestnesis“-Latvija и др. Създава стандарт и води курс „Писателят като актьор“ в МОНТФИЗ от 2011 г. досега. Нейни творби са превеждани на английски, френски, италиански, унгарски, латвийски, руски и японски езици. Поставя и играе на 3 езика мултимедийния спектакъл „Безопасни игли /Safety Pins / Английские булавки / 安全ピン„ (2011 – досега) от 105 хайку на Петър Чухов под патронажа на Посолството на Япония в България. Преди броени дни Мая Кисьова представи новата си книга „Майска утрин / May Morning“ (ИК „Изток – Запад“).

Мая, ти си сред 100-те най-креативни хайку автори за 2014-та. Защо пишеш хайку? С какво е специално то за теб?

– Забелязала съм, че колкото повече един артист се чувства добре в един жанр, колкото по-малко мисли за състезанието и успеха, толкова по-добър медиум става и впоследствие реакцията на одобрение идва по най-естествен начин. И понеже си изразходвал творческата енергия изцяло и по оптималния начин, класациите не те впечатляват толкова.

Когато в края на 2014-та получих награди от Япония и няколко от България, ми писаха съвсем непознати авторитети в хайку-поезията, за да ме поздравят. Отговорих, че съм изненадана и предпочитам да се изживявам като „absolute beginner“. За това си оправдание бях определена като „very talented“.

Обичам хайку и писането ме ощастливява. По много причини, по моя си път. Толкова хора пишат какво ли не. Езикът – и родният, и световният, се задъхват от прекомерна употреба. Хайку шлифова своя автор. То е магия. Гони ме – как да откажа да го запиша?

Смяташ ли, че е добре авторът да пише в различни жанрове или е за предпочитане да открие силата си и да твори според нейния обсег?

– За всеки автор истината е строго индивидуална. При мен жанровете не са в линеарното време, а едновременно. В момента на работния ми плот са два научни доклада, нова пиеса, рецензия за книга, а хайку идва, когато си поиска. Представата къде е силата на един автор също е доста относителна. Съвременната професионална литература е бизнес, който няма общо с „трепетите и вълненията“. Катарзисът на автора докато създава е неговото единствено лично време с Бог. Следват издател, PR, разпространение, конкурси, конюнктура и т.н. Понякога си мисля, че монографията ми в академичния стил на писане, е полезна за студентите. Но така или иначе, в театралния жанр обучаващите се са единици. Дано един ден видя на сцена някои от пиесите ми. Нямам литературен агент, подобно на огромната част от българските писатели. Как тогава да не се зарадвам на плик от Япония с грамоти и скромно парично покритие на наградата?

Какво те вдъхновява за всичките ти амплоа – писател, актьор, преподавател?

– Вдъхновението идва от факта че съм жива. Дишам. Светът влиза в мен с цялата си биохимия и великолепие. И излиза чрез нещата, които правя.

Какво ти дават контактите със курсистите в МОНТФИЗ, където преподаваш?

– Удовлетворението, че участвам в един по-глобален процес на преразпределение на Знанието. Реализирам позитивната манипулация на педагог и се радвам, когато съм разбирана и уважавана. Човек не може да напише или изиграе всичко – понякога е по-добре да го направи ученикът. В МОНТФИЗ няма специален прием, т.е., не филтрирам желаещите да учат творческо писане и актьорство. Няма и възрастови ограничения. Цялата тази „демократичност“ е за сметка на преподавателя, който е длъжен да подхожда индивидуално дори към хора, които нямат никакви качества. Но повечето от курсистите са мотивирани и бързо усещат, че са на своята „писта“ и се състезават със себе си.

Харесва ми, когато в групата има добре възпитани хора, които ценят здравословната дистанция между тях и мен. Но когато някой перманентно фамилиарничи и прави всичко друго, само не и да участва в учебния процес – това ме отвращава. За съжаление има и такива. Считам за вредно курсистът да се превръща във „фен“ на учителя.

Този мой преподавателски етап също един ден ще приключи. Скоро ще опитам в Университетската среда и знам, че ще бъде много по-различно.

Живее ли студентът в теб?

– Ако във всеки човек не живее „student“ като метафора – той не живее пълноценно. Ако си помислиш, че нямаш нужда от ново знание – ти застиваш в несимпатична предметност. Разбира се, знанието и пълноценният живот не са взаимнозаменяеми. Затова човекът има интуиция. Дисертационният труд дойде при мен сега, а не преди 20 години, когато връзките бяха всичко. И какво – да му кажа, че не мога да бъда вече „student“?

Кога пишеш? Денят ли е твоето време или си „нощна птица“?

– Пиша всеки път по различен начин, никога не ми е минавало през ум да си създавам изнервящи правила, които да ме сковават, или да ме превръщат в жрец с писалка в ръка, който робува на таен ритуал. Понякога нещо важно е в състояние да пробие съня и да ме вдигне, за да не го пропусна. Но нищо не може да замени здравия сън. Ако съм птица, то съм морска и непременно „дневна“.

Творбите ти излизат на книжния пазар от различни издателства. Какво е мнението ти за издателския бизнес в България?

– Книгите ми са издавани от ИК „Изток – Запад“. Една имам издадена от „Скалино“. Тиражите ми са били винаги разумно бутикови, защото не съм част от бизнес-машината на книгоиздаването. За да се усетиш професионален писател, трябва да ти плащат за това. Предварително. Да си в прогнозирания успех. Да си получаваш редовно отчисленията за продадените екземпляри, а не да разчиташ на малко слава и няколко приятели, които ще купят книгите ти.

Ако моите книги съществуват, то е по причина, че съм от ограбеното поколение на 60-те и съм счела за много важно да споделя с читателя компенсаторното си анти-живеене. Зад всичките ми книги стоят спомоществователи, които са наясно с художествената ми същност и са били мотивирани в смисъла книгата да излезе.

Всеки продаден екземпляр за мен е просветление – някой е поискал тази енергия. Но писателят трябва да може да живее реалния живот. Къде са стипендиите, които могат да осигурят времето за създаването на една книга? Къде е механизмът на едно толерантно общуване между автор и издател? Кога един издател ще може да се държи наистина като меценат и когато провокира творчески труд в даден автор, да може и да му го заплати почтено. За съжаление има много хора, които пишат посредствено и трудолюбиво се справят и с тази порочност – да плащат, за да им се издават книгите.

Но и работата на издателя съвсем не е лесна. В моя случай – в огромната машина „Изток – Запад“ се чувствам малка, но комфортно. В младото издателство е по-неспокойно, защото единствено високият дух може да издържи на конкуренцията.

Слава Богу, имам и актьорска професия…

Носителка си на много награди. Какво е значението на една награда за теб и как хората наоколо реагират на успехите ти?

– Имало е много конкурси, за които съм си мислела, че съм готова и давам нещо значимо. През 90-те преживявах доста болезнено време когато нищо не се случваше с мен. През последните години осъзнах, че творчеството като резултат на Щастие е много по-ценно. И приемам наградите си именно като награди за таланта да бъда щастлива. Хората наоколо са свободни да реагират както намерят за добре.

Какво е отношението ти към конкуренцията в писателските среди?

– Не я познавам добре, за да мога да коментирам. Но и никога не ме е привличало клишираното висене по кафета, разни творчески сбирки, безцелното говорене и изгубеното в омраза и клюки време. Гледам си работата и ме виждат. Който и когато трябва.

Искаш ли да довършиш изреченията:

Мая обича… природата, лукса и усмивките

Вярва в… Бог, самоусъвършенстването и Любовта

Не понася… старостта и мръсотията

Стреми се към… чистотата и красотата

Няма да забрави… раждането на сина си

Би променила… неверието във Вяра

Съжалява… когато е безсилна

Плаче… когато е несправедливо наранена

Оптимист или… Гещалтист


Leave a comment

Interview. Мая Кисьова пред микрофона на Димитър Петров.

Interview_Ekip 7

Кажи ни първо няколко думи за себе, какво работиш сега?

Мога само да гадая, кои от моите реализации биха били интересни на читателите на вестника, все пак 15 години дистанция не са малко. Опитах да се „структурирам” в един авто-информационен блог, където присъстват по-важните ми практики на актриса, автор и педагог: https://mayakisyova.wordpress.com/ .
През тази година имах невероятно творческо преживяване с Камерен ансамбъл „Софийски солисти” с диригент проф. Пламен Джуров – направихме заедно „Шекспирови сонети в сезони”. Един проект, който се роди в Разград през 1999 г. и 10 години по-късно с диригента Красен Иванов записахме на аудио-диск. Имаме режисьорска разработка за филм, вярвам, че един ден ще се появи и бъдещият му продуцент.
Написах две нови пиеси: „Перце на оградата” – иновативен текст, конструиран от 300 хайку; и „Милост. Да играеш Ан Секстън.” – биографична основа е животът и творчеството на носителката на „Пулицър” , първата жена с докторска титла по поезия в Харвард – Ан Секстън.
Снимах в 8-ми сезон на „Столичани в повече”, засега не разкривам персонажа си, само ще кажа, че не е от „вторичните столичани”.
Продължаваме заедно с Петър Чухов да преподаваме в МОНТФИЗ в авторския стандарт за курс „Писателят като Актьор”, поддържаме жив и спектакъла „Безопасни игли”, който гостува в Разград преди 2 години.
И още много неща…

И още нещо за успехите ти в творческите начинания

Кой не обича успехите? Най-малкото това са моменти, в които си
отдъхваш, че трудът ти не е бил напразен, нещо повече – други хора го определят като значим. Признанието е нужно гориво, за да продължиш напред. Да, Салвадор Дали казва, че не е зле обувките на артиста да му стискат, но аз обичам и кристалните си пантофки.
Донесох в Разград да покажа на майка си двете грамоти от Япония – II и III Prize от престижния XIX Международен конкурс за хайку “Kusamakura”, защото да си отскоро в хайку-материята и отведнъж от родината на жанра да ти покажат, че си забелязана, е „сънувана мечта” за мнозина известни и утвърдени хайджини по света. Получих поздравления от съвсем непознати хайку-поети от Полша, от Русия – приех, че кратката форма наистина сближава много лесно и е естетическа наслада за общуващите, благодарение на Интернет.

Как човек може да излети като птица и да реализира в свободата своите творчески натрупвания?

Всичко е възможно на този свят, а разковничето е в действието и смелостта да следваш интуицията си. Ако кажа нещо повече, ще се превърна в „теоретик по полетите”, а нещата в изкуството са субективни по презумпция. Благодарна съм на себе си, че се научих да казвам „не” и да се разграничавам от инерционните практики и мисловни модели – все пак, поколението на 60-те трябваше да проветряваме стриктно мозъците си, за да не останем едни преждевременно остарели мърморковци. Безпощадна съм към такива. Срещите ми с младите обучаващи се показват, че ценностната система и катарзисът на себепознанието чрез актьорство и творческо писане са ненакърними и намират невероятни пътища към малки и по-големи победи.

Дай малко история на книгата „Майска утрин”. Как става, как се ражда една толкова фина материя?

„Майска утрин” е двуезичен проект от най-добрите ми хайку, по-голямата част от тях са участвали на международни конкурси. В двете ми стихосбирки „39 спирки по пътя” и „Три луни” има първи опити, по-скоро предчувствия за хайку. Актьорската ми работа на три езика върху 105-те хайку образци на Петър Чухов отключи спонтанно в психофизиката ми рефлекс и започнах да се забавлявам с този вид рецепция към света. В продължение на една година водих хайку-дневник, без никаква амбиция, а с удоволствието, че в 17 срички можеш да кодираш цяла история. Пример:
асо купа
на пристанището
завръща се кораб
(преведено е и на японски) Фантазираш на много нива. Но това е вторично. Трябва да те „прониже” самото хайку. И то отведнъж. Има автори, които редактират. Аз не го правя. Чакам момента. Истинска игра… Подарък от сина ми, скулптора Рафаил Георгиев, стана причина тази книга да има истински ръкопис, съчетан с мои акварели, върху ръчно пресована хартия с водния знак Fabriano. Забелязах, че той действа позитивно и магнетично върху публиката.
Изданието се реализира с любезното съдействие на г-н Никола Николов, депутат в 38-то и 39-тото Народно събрание. Затова и първата премиера на книгата е тук. Предстои и в София.

Миговете на докосване до Словото свише?

„Докосването” не ми стига. Ако не станеш центриран проводник на определена творческа енергия, не откриеш смело своята собствена алхимична сплав – оставаш на нивото на „реставратора”. А аз съм модернист по природа.

Какво е Разград за теб – винаги ли твореца се връща там, откъдето е тръгнал за да затвори кръга на себепознанието?

Ако ще употребяваме клишета, то върховите биологични години за мен би трябвало да бъдат 90-те, когато съм работила в родния си град. Но в момента имам усещането за точното си място и ново начало.
Връщането и тръгването винаги са относителни. И ако вчера Разград за мен е бил специфичната миризма на старата Детска музикална школа със скърцащите стъпала и дядо ми, който търпеливо ме изчакваше под Часовниковата кула – дори и сега виждам снежинките, които падаха върху шапката му – от вечерните репетиции на оркестъра; днес е едно мило място, в което познатите ми вече са съвсем малко – нормално е.

Много творци се “специализират” в едно тясно направление, а ти си широко скроен човек, откъде черпиш сили и енергия за широкореализиращата се твоя творческа личност?

Енергията винаги идва при твореца, когато той е готов да я разпознае. Понякога това е хрумване, друг път – сродно настроен артист, който те увлича в общ проект, някоя случка или изненада.
Свободнопрактикуващият артист в България е абсурдно съществуващ, в пъти по-големи усилия са нужни, за да реализира идеите си. Представи си една смела стъпка от страна на държавата – да изведе т. нар. „щатни актьори” – виж само как звучи – на свободния пазар, и да постави в институциите квалифицирани хора, които наистина са доказали, че могат да правят изкуство по съвсем различни продуцентски схеми. Животът е училище и всеки има шанс. Но талантът трябва да бъде съчетан с характер.

Какви са бъдещите ти творчески планове и пак първи ли ще бъдем в Разград на следващата премиера?

Бъдещите творчески планове са свързани с науката и реализации на новите ми драматургични текстове – единият с международен екип, другият може би със студенти. Като професионалист не бих предприела творчески проект на всяка цена – ако той не би имал аудитория в Разград не е нужно да се гони статистиката на сантименталността. А и до този момент не съм получила покана за съвместна театрална работа, която не би се планирала така лесно предвид пътуванията. Благодарна съм на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев” че представи двете ми книги „еМОрфей. Пет пиеси и един актьорски дневник” и „Майска утрин”. Има един тънък момент на нужната дистанция, когато приемаш нечие творчество и забравяш, че авторът е „съгражданин”. Когато тази здравословна дистанция е налице – тогава може да се говори делово и по същество. Изкуството е и мениджмънт.

Пожелай нещо на читателите на Екип 7.

Благодаря ти за уважението към събитието. Пожелавам благоденстващо настроение в края на календарната година, висок коефициент на полезно действие във всички сфери на живота и щастие. Всичко, което може да се съдържа в тази вълшебна дума.


Leave a comment

5 август в 3. 00 сутринта се говори за “Писателят като Актьор”

Константин Кучев от предаване “Нощен екипаж” на БНР разговаря с Мая Кисьова за възникването и развитието на курса през неговите вече 3 учебни години в МОНТФИЗ. Благодарим за вниманието:)