maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Честит 70-ти рожден ден, ДТ “Антон Страшимиров”!

Vishneva gradina - 3 001На колегите, които тази вечер ще пулсират в историята на театъра в Разград – бъдете щастливи и отговорни за изкуството “в себе си” :)! Блиц изплуват в паметта ми представления: “Войцек” от Г. Бюхнер, “Жертва на дълга” от Й. Йонеско, “Светото семейство” от Д. Швайда, “Снежната кралица” по Х.К. Андерсен, “Няма да платим, няма да платим!” от Д. Фо, “По-силната” по А. Стриндберг, “Зимните навици на зайците” от Ст. Стратиев, “Щура любов” от А. Н. Островски, “Пясъчен пъзел” от Я. Добрева и още и още. Благодаря за 10-годишния опит като драматург и актриса, който придобих в театъра през 90-те! Смелост и възход!

Снимката е от спектакъла “Вишнева градина”, 1992 – 1993 г.


Leave a comment

Октомври – месецът на татко

Доктора – така наричаха баща ми. Дошъл на този свят на 8 октомври, напуснал го след 62 години на 13 октомври, именуван Димитър, чиято дата 26-ти идва след 19-ти – Денят на Св. Иван Рилски, покровител на всички доктори.
Тази година майка ми ми направи скъп подарък – писмото, което татко й изпратил, когато съм се родила. Написано с молив върху кариран лист от почти дипломирания ветеринарен лекар, който, обаче, в деня на раждането ми, репетирал в Студентския дом в София пиесата на Иван Радоев “Светът е малък”.

Колко щастливи изречения :)… В това писмо ми дава името Мая и разпитва за мен – как изглеждам, имам ли коси, плача ли… Нарича майка ми с мили прозвища – студентката по руска филология в СУ, която ще пренебрегне съблазнителни предложения за работа в столицата – голям късмет за 1964 г. – и ще се върне в Разград при голямата си любов – татко, за да започнат своите най-успешни професионални години.

Светът наистина е малък, татко…tatko


Leave a comment

Зима 2016

23 Jan

Учителят Петър Дънов е забелязал самонаблюдението колко и какви думи произнася човек в продължение на един ден. Ако те бъдат записани, после може да се обмисли кое е “да”, кое – “не” и т.н.

Понеже вече съм го правила, днес опитах друг съвет на Учителя – Ден на пълно мълчание. Само действие. Нови неща в дома, чистене, пране, гладене, обичам да готвя, когато съм в настроение. Любимите ми хора са в мир и щастие. И аз така.


Leave a comment

Предстои върхова седмица – 5 в едно +++++…..!!!!!

29 Септ., вторник, 19. 00 ч. – откриване изложбата “ОРГАНИЧНИ МАТРИЦИ” на Рафаил Георгиев, България, скулптура и Ален Ешенлауер, Франция, графика
See us!

30 Септ., сряда, 21. 00 ч. – БНТ 1 – Старт на най-интелигентното шоу в националния ефир “РЪКОПИСЪТ”, в което участвам с романа си “ВИЖ КАКВО”. С нетърпение очаквам да се видя отново с всички 72 участници и продуцентския екип в 20. 00 ч. в Народната библиотека, където на живо ще си кажем “Успех на българската литература и на нашите ментални светове!”
Rakopisat BNT 9

1 Окт., начало на втория ми семестър в НБУ и с пълна сила възобновяване на работата ми върху дисертационния труд “Сценични реализации на българската поезия 1990 – 2010”.

1 Окт., четвъртък – търсете ме вече в Сатирата! От позицията на Експерт “Връзки с обществеността” ще пласирам всичко, което знам и владея за театралната професия. БЛАГОДАРЯ на проф. Здравко Митков за поканата да се присъединя към организма на един от най-обичаните театри в България. Констелацията на тази покана е истинска чест – първата за сезона премиера е “Рейс” от Станислав Стратиев, с чието драматургично творчество преди 27 години защитих първата си магистърска теза във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”. Дай Боже път на добрите ни идеи под духовната закрила на много звездни творци, начело с патрона на театъра Алеко Константинов!
http://satirata.bg/

3 Окт., събота – първо представление на “Рейс” пред публика и театрални специалисти. Благодарим на всички, които ще съпреживеят този празник! На добър час!


1 Comment

Светлина от газената лампа до… LED. Европейска нощ на учените. София. БАН, Стъпки 8

25 Sept 18

СВЕТЛИНА – темата на Европейската наука за 2015 г. и премиерата на сборник Стъпки 8 – стихове от български учени – бе поводът да прекарам няколко часа в голямата зала на БАН. Тънка но тежка книжка с корица от доц. д-р Светлен Тончев, чиято изложба съпътства ярко и загадъчно Нощта на учените 2015. Съдържанието – поезия на хора, посветили се на науката. Интересен сборник по няколко причини – участниците в по-голямата си част не се познават – работят в различни области, а поетичното изразяване е допълнителна част от вътрешния им свят, която не е била дисекцирана от претенциозно жури, а съхранена от съставители. В строфите могат да се открият термини от ядрената физика, медицината, биологията, химията. Но те стоят съвсем естествено, дори да не ги разпознаете веднага, ще посегнете към речник, ще прочетете биографията на автора-учен, ще прибавите още малко светлина към знанието и опита си… Вечерта редува научни презентации с музикални изпълнения. Седя под портретите на Васил Друмев и Иван Ев. Гешов. До мен дама в достолепна възраст крои на глас планове как ще пътува до Лондон, за да допълни знанията си по история и… алергология за да допише новата си книга… Не мисля за нищо, освен случващото се – заслужен акцент върху приносите на българската наука в областта на квантовата физика, лазера, твърдите тела, молекулярната биология.
Намирам се в балансиран но върхово активен преход. Между първия и втория си семестър като докторант в НБУ. Между последните си дни като информатор в Център по ревматология и първите си дни като експерт “Връзки с обществеността” в Сатиричен театър “Алеко Константинов”.
За 7 месеца общуването ми с водещи български учени и практикуващи лекари в областта на ревматологията, с пациенти, със собствената ми чувствителност да разпозная готовия да бъде излекуван, за разлика от негативно скования от болестта – това се живее – не би могло да се прогнозира или измисля. Редките, но на място разменяни думи с председателя на Съюза на българските лекари-писатели “Димитър Димов” проф. Златимир Коларов, Д.М., бидейки част от един отработен механизъм на Център за доболнична помощ, в който се обучават студенти, извършват се клинични проучвания, професорите изнасят лекции в чужбина и правят всичко възможно да адаптират съвременни начини на лечение у нас, въпреки административно-законовите изоставания – всичко това ме дисциплинира още повече. Дисертационният ми труд се разви, а младежката мечта да бъда лекар се срещна с възможността да допринеса за добрия ред в ДКЦ Фокус 5. Да общувам с медицински сестри – или както ги наричам “феички” – които са в перманентна кондиция за всякакви предизвикателства…
Слушам внимателно презентациите и съм изпълнена с гордост и благодарност, че наши учени са дали много за развитието на водещи технологии, изобретения, не винаги в най-добрите условия, но с най-добрите идеи в главите си… Те се вълнуват, чисти като деца, които си играят с малки планетки и слънца. Без суета, но с естетика. Без излишни думи. И стиховете им са такива. Да, моите 5 хайку стоят добре. И понеже светлината е темата на годината, едно от тях е в синхрон:

истинско слънце
сенките на актьорите
в една посока


Leave a comment

Край на семестъра, начало на ПРИКЛЮЧЕНИЕТО!

See What!_Go

Първият ми семестър като докторант в НБУ през февруари 2015 започна логично, предвидено и стабилно.
В същия този февруари една приятелка ме покани да харесам страницата на “Ръкописът” на БНТ и Сиела във FB…
Тя не подозираше (както и аз) какво ще последва от това.
Изненадващо станах център-обект на неимоверна кондиция, чийто резултат е първият ми роман.
“Ръкописът” е състезанието, в което вече участваме.
http://bnt.bg/predavaniya/rakopisat
“ВИЖ КАКВО” е магическо словосъчетание.
Докладът ми на финала на семестъра вече е предаден.
Щастлива съм, че навлизам в неочаквано приключение, в което няма да бъда педагог и теоретик, наблюдател и знаещ.
Попадам в action с възторга на артист-дете, което нищо не знае, затова владее всичко.
Пожелайте ми победа и satori!


Leave a comment

Подари ми остров!

16 Aug 3

Един мъж твърди, че държи на мен. Когато се изявява, аз стоя в къщи. Да има. За другите. Понякога умираме, понякога възкръсваме – от словесните оръжия. Той ми носи шоколад, но каза, че ще ми подари остров. А аз се чудя какво да му подаря – хеликоптер или хит?

Подари ми остров
с много заливи,
в които да те чакам
и да забравя, че има
сенки, зима и тъга.

Подари ми остров
с пеперуди,
вместо сънища,
без време и приятели,
с огромна сцена.

Подари ми остров
и запей, за да те видя,
а вечността на музиката
да ни спаси от спомените.

Подари ми остров.


Leave a comment

Българските хайку поети популяризират БЪЛГАРСКАТА съвременна хайку поезия.

http://bnt.bg/part-of-show/knigata-majska-utrin-i-vtori-broj-na-spisanie-hajku-svyat

“Хокусай”, сп. “Хайку свят” бр. 2 и “Майска утрин / May Morning”.

В ръкописа ми има йероглифи, съответстващи на всяка първата буква от хайку.
Йероглифът е много пластичен.
Този детайл за мен е… движещият се актьор в наивната рисунка.

Питам се – “Японската култура ли популяризират” българските автори на хайку, след като отдавна се говори за “СВЕТОВНО ХАЙКУ”. Разбирам г-н Иванов – уважаван, обичан преводач, на когото дължим много – да защитава японското класическо хайку от българските хайкуисти… Но не съм чула и някой да твърди, че пише японско класическо хайку – би било недоразумителна претенция…

Всеки един от българското хайку общество представя съвременно българско хайку (независимо какво си мислим – ние не ползваме японски, не принадлежим към тази раса, не се и стремим към имитативни практики). И точно затова много български автори са оценени в Япония – защото не са имитативни.

Исках да кажа това, след този материал.


Leave a comment

Благодаря, 2014-та!

Snow 29 Dec - Copy

© Maya Kisyova

С пълното съзнание, че пиша този текст, за да благодаря, за да се освободя и за да продължа напред в линеарното време, съм “разтроена” между списъка с последните задачи, финалното за годината чистене и снимката, която споделям тук. С отговорност към пространството на читателя, ще го направя бързо, кратко и като акорд от три тона.

През 2014-та се появи този блог, в който балансирам също три енергии – на автора, на актрисата и на наблюдателя.

* Благодаря, че се появиха “Майска утрин”, двете пиеси “Перце на оградата” и “Милост. Да играеш Ан Секстън”, докладите и публикациите по научната ми тема “Сценични реализации на българската поезия 1990 – 2010”, двете втори и двете трети хайку-награди от България и Япония, избраните за World Haiku Rewieu, тръпката да видя три свои хайку, преведени на Japan, педагогическата ми работа с прекрасни хора в МОНТФИЗ през учебната година и в уъркшопа ни с Петър Чухов в Арт Фест Созопол, редакторската работа по три сборника с най-добрите текстове на нашите ученици… Благодаря, че моите дейности бяха забелязани от сериозни, чувствителни и рефлективни творци-наблюдатели – Кева Апостолова, Пламен Дойнов, Ивет Лолова, Весислава Савова, Антоний Димов, Димитър Петров, Иван Есенски. На специалистите по хайку в Япония и Полша, на всички непознати автори на хайку, които харесват опитите ми в тази дисциплинираща и концентрираща естетическа територия на словото… Благодаря, че продължавам да се уча – в четвъртия поред уъркшоп в Гьоте институт на д-р Рихард Бланк – учител за пътя на всеки творец към себе си…

* Благодаря, че създадохме спектакъла “Шекспирови сонети в сезони”, заедно с Камерен ансамбъл “Софийски солисти” – това беше изключително преживяване между усещането ми за Шекспир, който отпразнува 450-тия си рожден ден и относителността на моите 50 години, които продължават да си играят в прекрасната градина на детството ми. Връзката между всичко беше музиката на тези български извънземни музиканти, водени от проф. Пламен Джуров… Благодаря на Любо Нейков за доверието да изиграя един много свеж персонаж в “Столичани в повече”… Благодаря на учителката ми д-р Валентина Фиданова-Коларова за споделения творчески път към нейния документален филм “Навътре в камъка”, към който допълних своите глас и визия…

* Благодаря, че интересните книги “Кибритени лодки” от Весислава Савова, Диляна Георгиева и Дарина Денева; “Не пишете повече, аз написах всичко” от Кева Апостолова; “Любов на площада” от Владимир Левчев, “Градината на тайните” и “Яйца от феникс” на Роман Кисьов; “Приказните острови” от Златимир Коларов; “7 маслинови цвята” от София Папазова; “Любов на Буги Стрийт” от Златко Ангелов; “Мимолетен свят” от Дейвид Ланю ме обогатиха и предизвикаха да изкажа респекта и удоволствието от четенето… Благодаря на Петър Чухов, че общуването ни го кара да разтваря бележника си често и да записва своите бисери от въздуха – нещо като “Снежанка Д’Арк” – които пък карат мен да поддържам актьорската си форма стриктно, защото току-виж съм се върнала само на сцената. Да, четете книгата му “Камуфлаж”, защото той започва нова – и не бива да пропуснете изящното предястие към зрелия му талант…

Толкова. Обичам те, 2014-та! Започвам да чистя, след това трябва да измисля късмети, а и баница, за която да ги “приземя”. Що се отнася до снимката – забележете природното съвършенство – върху клоните на елхата “тежи” сняг, но ако задържите погледа си като гледачка на кафе, например, ще видите, че тези тежки снежни буци, са всъщност малки леки белички животинки с опашчици – меченца, или котенца – които не само че не са тежки, а лазят весело нагоре към върха. Ето такова настроение ви пожелавам!


Leave a comment >

Me in Shakespeare

Споделям пътя си в интерпретацията на Шекспирови сонети – вече 15 години…

3 юни 1999 – първа премиера. „Веднъж Амур” съдържаше 17 сонета на Шекспир с музика от Елизабетинската епоха и авторски композиции на Красен Иванов. Изпълнявах и 4 песни. Игра се неколкократно в РБ „Проф. Боян Пенев” – Разград, след което аз заминах за София, смело излязла на свободна практика, повярвала в смисъла на театралната реформа…

25 септември 2009 – 10 години по-късно. С Красен Иванов – днес главен диригент на Разградска филхармония – записахме 45 минутен CD-R „Шекспирови сонети в сезони” по нов сценарий – 4 блока по 6 сонета, в които настроението прелива и илюстрира Леонардовата парабола за преходността на човешкия живот и непреходността на Духа. Сезоните се оказаха подходяща „рамка”. За мен никога не е съществувал въпросът чии преводи да избера, защото словесността на Валери Петров в превода на Сонетите, чудесно пасваше на природата ми и на идеята за партньорство с музикант или музикална формация.
През тези 15 години се запознах с различни теории за феномена Шекспир, започнах да експлоатирам по-смело текста, излизах от клишето, търсех театралността. Да бъде философско – без философстване. Да блясва послание – без дидактика. Да разкрива неочакваните дълбини на човешката природа със самочувствието на детето и смирението пред непознаваемостта на Божествения контекст. Бях дълбоко впечатлена от труда на Иля Гилилов “Играта “Уилиам Шекспир”, или Тайната на Великия Феникс”, към който ме насочи режисьорът Съни Сънински. Гилилов допуска, че зад псевдонима Шекспир – Shake speare – “Разтърсващо копие” – стои брачната двойка на Гълъба и Феникса – на графове Редлънд. Това по някакъв начин повдига булото на андрогинното звучене на тази поезия. Важно беше за мен като актриса как да овладея и пласирам идеята на сонет, в който произнасям думи в мъжки род, от името на персонаж „приятел” и пр. Смело мога да кажа, че извървях пътя от Смуглата лейди до женската част, „анимата” на Хамлет…
Паралелно в едно недалечно пространство звучаха беседите ни с проф. д.и.н. Снежина Панова за относителността на времето – през „Градива” на Вилхелм Йенсен и анализите на Фройд и Дерида; за паралелната реалност в сънищата („Направени сме ний от сънища” – „Бурята”, Шекспир); за вливането на Средновековието в Ренесанса…

И настъпи 2014-та – целият свят отбелязва 450 години Шекспир. Събирам смелост и предлагам проекта на ОКИ Красно село и Камерен ансамбъл „Софийски солисти”. Проф. Пламен Джуров прие. За втори път Културният институт даваше шанс на мой проект с творческо доверие, след мултимедийния хайку-спектакъл „Безопасни игли” (2011 – досега), който направихме с Петър Чухов. Междувременно бях избръснала главата си – сложно натрупвани причини, но в случая – интуиция за абсолютно начало… За мен започна нов етап – интуитивен, но празничен. Нито сянка, нито облак – всичко се оформи като картина, не окончателна, а предварително назована като „пътуваща, променяща се непрекъснато”. Виктор Бойчев, зам.-директор на Народния театър, със светла радост ми помогна да ползвам костюм и перуки за специална фотосесия, която направих. Исках фотографът да бъде млад човек, който не е натоварен с клиширани представи нито за сезони, нито за Шекспир. Избрах Виктория Ковачева – студентка по Филмова и телевизионна режисура, едва 21-годишна, която ме въведе в студиото на TV 1 в един проливнодъждовен ден, в който Бог чистеше не само София, но и света. Започнах да посещавам концертите на Софийски солисти, за да скъсявам разстоянието, да свиквам с тях. Попаднах на Вивалди – Годишните времена в нова световна премиера на Даниел Трингов и Сифей Уен. Настроението, което те подариха на публиката, пръскаща по шевовете зала „България” на 30 април, обагри и фотосесията ми с Вики. Четирите сезона изиграх леко и със забавление. Попадението от всички 96 кадъра бе един „отпечатък” на Смуглата лейди, за чиято визия допринесоха – също интуитивно – Катя Пейчинова и Роза Пейчева от НТ „Иван Вазов”. Без стрес понесох и сън, в който всички строфи на всички 24 сонета внезапно се разместиха и заплуваха в някаква космическа плазма, в която не се давех, а като че ли някой ме носеше на ръце…

12 юни 2014 – Домакинът на събитието ОКИ Красно село е направил стилен плакат в чест на 450 годишнината на гения…За пръв път като професионалист ми се случи да изляза на сцената напълно готова, без обща репетиция… И то с нови партньори от такава класа… Вероятно магическите думи произнесе диригентът: „perpetuum mobile” от музика и слово – това правим. А аз вече бях наясно, че не просто интерпретирам 24 сонета, а изпълнявам 24 самостоятелни монолога на много Шекспирови персонажи… Премиера за новата музикална концепция на проф. Джуров, съчетала John Dowland и съвременна ирландска жена-композитор, чиято пиеса се оказа готова сценична илюстрация…невероятно!…

И усещам: „Включени сме в световната верига „Шекспир” – отново от само себе си…