maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Октомври – месецът на татко

Доктора – така наричаха баща ми. Дошъл на този свят на 8 октомври, напуснал го след 62 години на 13 октомври, именуван Димитър, чиято дата 26-ти идва след 19-ти – Денят на Св. Иван Рилски, покровител на всички доктори.
Тази година майка ми ми направи скъп подарък – писмото, което татко й изпратил, когато съм се родила. Написано с молив върху кариран лист от почти дипломирания ветеринарен лекар, който, обаче, в деня на раждането ми, репетирал в Студентския дом в София пиесата на Иван Радоев “Светът е малък”.

Колко щастливи изречения :)… В това писмо ми дава името Мая и разпитва за мен – как изглеждам, имам ли коси, плача ли… Нарича майка ми с мили прозвища – студентката по руска филология в СУ, която ще пренебрегне съблазнителни предложения за работа в столицата – голям късмет за 1964 г. – и ще се върне в Разград при голямата си любов – татко, за да започнат своите най-успешни професионални години.

Светът наистина е малък, татко…tatko


Leave a comment

Добре е

Добре е да си професионалист. Добре е да си аматьор. Добре е да си жив. Добре е да си безсмъртен. Добре е да си творец. Добре е да си наблюдател. Добре е да си пешеходец. Добре е да си пилот.

Добре е да помниш. Добре е да забравяш. Добре е да даваш. Добре е да приемаш.

Добре е да не играеш това, което другите мислят за теб. Добре е да играеш. Добре е да си зрял. Добре е, когато узрялото е зелено.

Smooty

Добре е да споделиш рецепта: по лъжичка семена от сусам, лен, слънчоглед и тиква, копър, магданоз и краставица, Н2О – всичко в блендера.

Добре е да усвоиш Са без синонимен речник.

Наздраве!


Leave a comment

Зима 2016

23 Jan

Учителят Петър Дънов е забелязал самонаблюдението колко и какви думи произнася човек в продължение на един ден. Ако те бъдат записани, после може да се обмисли кое е “да”, кое – “не” и т.н.

Понеже вече съм го правила, днес опитах друг съвет на Учителя – Ден на пълно мълчание. Само действие. Нови неща в дома, чистене, пране, гладене, обичам да готвя, когато съм в настроение. Любимите ми хора са в мир и щастие. И аз така.


2 Comments

Рисковете от повишаване на квалификацията

или: Ако искаш да си добре, не казвай на никого (че си добре).

Вчера бе прекратен трудовият ми договор по причина, че съм свръх квалифицирана за позицията. Грешката с назначаването била на работодателя. Нормалният изход от подобна констатация е предложение за по-подходяща за квалификацията позиция и, разбира се, повишение на заплатата.

Само че имало една МАЛКА подробност: квалификацията ми (пред защита на докторска степен) пораждала напрежение. Затова горепосоченият “нормален изход” е неприложим. И посоката е “към изхода”. Без предупреждение.

Грешката е в мен, обаче. След 16 години свободна практика повярвах, че опитът ми ще бъде полезен в държавна театрална структура. Потърсих контакт, споделих желанието си, подадоха ми ръка, оцених с благодарност предоставената ми възможност, започнах да работя с цялото си същество, пробуждах се от радост, че ми е хрумнало нещо добро, отложих всичките си лични творчески проекти. Защото името на театъра, неговата история, ме респектираха, зареждаха. Но не би. Субектните сенки и завист не прощават на никого, камо ли на някаква фигура. И точно, когато се успокоих, че нещата са потръгнали в правилната посока, че имам позитивен контакт с колегите… се оказа, че това не е истина. Не съм разпознала подмолите на невротичните комплексирани хора. Не съм усетила, че това, което за мен е развитие, креативност в правене на имидж на институция, за друг човек може да е подтискане на егото му.

Факт е, че вярата и наивността пазят – дори и да те пожертват, ти се чувстваш по-добре от неуязвимата номенклатурна мафия.

Преди време бях оставила на портала своя книга с пиеси, едната от които посветена на голям български драматург, символ на театъра. За библиотеката. С респект. За малкото, но качествени читатели. Не я видях впоследствие по лавиците. Никой не знаеше, или се правеше, че не знае за нея. Както и “приятелските въпроси”: “Ти нали знаеш, че вузовете са затворени структури? Не си въобразявай, че ще те вземат да преподаваш.”

Там е работата, че аз няма “да се оправя”, т.е., вместо да се наведа и започна да изчислявам дали изобщо ще се пенсионирам в моята родина, цялата се превръщам във ВЯРА. Въпреки, че след първата си магистратура бях “съкратена” заради критичен журналистически материал. След следващите си квалификации (за които мога да си “купя” трудов стаж днес) бях още веднъж намразена, защото получих предложение за директор на театър. Вместо да се възползвам, аз излязох на свободна практика. И след вчерашния стрес (на майка си не съм казала все още) продължавам да вярвам, че доброто винаги побеждава. И че ще стана преподавател без връзки. И ще работя в прекрасен театър, без да съм част от “мафията”.

Защото сметките ми – морални и творчески – са разплатени.

Но вие все пак имайте едно наум – за повишаване на квалификацията те изхвърлят през изхода, а понякога и през прозореца.

Благодаря на всички медии и институции, с които имах удоволствието да работя и да спечеля тяхното уважение.

Отново съм на свободна практика.

 


Leave a comment

Предстои върхова седмица – 5 в едно +++++…..!!!!!

29 Септ., вторник, 19. 00 ч. – откриване изложбата “ОРГАНИЧНИ МАТРИЦИ” на Рафаил Георгиев, България, скулптура и Ален Ешенлауер, Франция, графика
See us!

30 Септ., сряда, 21. 00 ч. – БНТ 1 – Старт на най-интелигентното шоу в националния ефир “РЪКОПИСЪТ”, в което участвам с романа си “ВИЖ КАКВО”. С нетърпение очаквам да се видя отново с всички 72 участници и продуцентския екип в 20. 00 ч. в Народната библиотека, където на живо ще си кажем “Успех на българската литература и на нашите ментални светове!”
Rakopisat BNT 9

1 Окт., начало на втория ми семестър в НБУ и с пълна сила възобновяване на работата ми върху дисертационния труд “Сценични реализации на българската поезия 1990 – 2010”.

1 Окт., четвъртък – търсете ме вече в Сатирата! От позицията на Експерт “Връзки с обществеността” ще пласирам всичко, което знам и владея за театралната професия. БЛАГОДАРЯ на проф. Здравко Митков за поканата да се присъединя към организма на един от най-обичаните театри в България. Констелацията на тази покана е истинска чест – първата за сезона премиера е “Рейс” от Станислав Стратиев, с чието драматургично творчество преди 27 години защитих първата си магистърска теза във ВТУ “Св. Св. Кирил и Методий”. Дай Боже път на добрите ни идеи под духовната закрила на много звездни творци, начело с патрона на театъра Алеко Константинов!
http://satirata.bg/

3 Окт., събота – първо представление на “Рейс” пред публика и театрални специалисти. Благодарим на всички, които ще съпреживеят този празник! На добър час!


1 Comment

Светлина от газената лампа до… LED. Европейска нощ на учените. София. БАН, Стъпки 8

25 Sept 18

СВЕТЛИНА – темата на Европейската наука за 2015 г. и премиерата на сборник Стъпки 8 – стихове от български учени – бе поводът да прекарам няколко часа в голямата зала на БАН. Тънка но тежка книжка с корица от доц. д-р Светлен Тончев, чиято изложба съпътства ярко и загадъчно Нощта на учените 2015. Съдържанието – поезия на хора, посветили се на науката. Интересен сборник по няколко причини – участниците в по-голямата си част не се познават – работят в различни области, а поетичното изразяване е допълнителна част от вътрешния им свят, която не е била дисекцирана от претенциозно жури, а съхранена от съставители. В строфите могат да се открият термини от ядрената физика, медицината, биологията, химията. Но те стоят съвсем естествено, дори да не ги разпознаете веднага, ще посегнете към речник, ще прочетете биографията на автора-учен, ще прибавите още малко светлина към знанието и опита си… Вечерта редува научни презентации с музикални изпълнения. Седя под портретите на Васил Друмев и Иван Ев. Гешов. До мен дама в достолепна възраст крои на глас планове как ще пътува до Лондон, за да допълни знанията си по история и… алергология за да допише новата си книга… Не мисля за нищо, освен случващото се – заслужен акцент върху приносите на българската наука в областта на квантовата физика, лазера, твърдите тела, молекулярната биология.
Намирам се в балансиран но върхово активен преход. Между първия и втория си семестър като докторант в НБУ. Между последните си дни като информатор в Център по ревматология и първите си дни като експерт “Връзки с обществеността” в Сатиричен театър “Алеко Константинов”.
За 7 месеца общуването ми с водещи български учени и практикуващи лекари в областта на ревматологията, с пациенти, със собствената ми чувствителност да разпозная готовия да бъде излекуван, за разлика от негативно скования от болестта – това се живее – не би могло да се прогнозира или измисля. Редките, но на място разменяни думи с председателя на Съюза на българските лекари-писатели “Димитър Димов” проф. Златимир Коларов, Д.М., бидейки част от един отработен механизъм на Център за доболнична помощ, в който се обучават студенти, извършват се клинични проучвания, професорите изнасят лекции в чужбина и правят всичко възможно да адаптират съвременни начини на лечение у нас, въпреки административно-законовите изоставания – всичко това ме дисциплинира още повече. Дисертационният ми труд се разви, а младежката мечта да бъда лекар се срещна с възможността да допринеса за добрия ред в ДКЦ Фокус 5. Да общувам с медицински сестри – или както ги наричам “феички” – които са в перманентна кондиция за всякакви предизвикателства…
Слушам внимателно презентациите и съм изпълнена с гордост и благодарност, че наши учени са дали много за развитието на водещи технологии, изобретения, не винаги в най-добрите условия, но с най-добрите идеи в главите си… Те се вълнуват, чисти като деца, които си играят с малки планетки и слънца. Без суета, но с естетика. Без излишни думи. И стиховете им са такива. Да, моите 5 хайку стоят добре. И понеже светлината е темата на годината, едно от тях е в синхрон:

истинско слънце
сенките на актьорите
в една посока


Leave a comment

Край на семестъра, начало на ПРИКЛЮЧЕНИЕТО!

See What!_Go

Първият ми семестър като докторант в НБУ през февруари 2015 започна логично, предвидено и стабилно.
В същия този февруари една приятелка ме покани да харесам страницата на “Ръкописът” на БНТ и Сиела във FB…
Тя не подозираше (както и аз) какво ще последва от това.
Изненадващо станах център-обект на неимоверна кондиция, чийто резултат е първият ми роман.
“Ръкописът” е състезанието, в което вече участваме.
http://bnt.bg/predavaniya/rakopisat
“ВИЖ КАКВО” е магическо словосъчетание.
Докладът ми на финала на семестъра вече е предаден.
Щастлива съм, че навлизам в неочаквано приключение, в което няма да бъда педагог и теоретик, наблюдател и знаещ.
Попадам в action с възторга на артист-дете, което нищо не знае, затова владее всичко.
Пожелайте ми победа и satori!