maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

Елипса

http://www.litclub.bg/library/nbpr/maya/elipsa.htm

© Мая Кисьова

                                                                                ЕЛИПСА

 1.

         Вторник следобед. Тя и Той висят пред университета и се държат за ръцете. Говорят разтоварващи работи. Едуард Олби, защо са ти ледени пръстите, Сам Шепърд, не ми се яде днес сладоледена торта, Уди Алън, искам да повървим малко, няма, сега ще те тупна с тази слушалка по главата, ако не слушаш, моето зелено е най-хубаво, виж как след прането се е изтъркало, да, станал е готин сложен цвят… Смеят се кога Той най-после ще се пренесе да живее при нея, Тя го гушка, прилепила е тялото си към неговото, само двамата са си, след два дни има рожден ден, лекичко поисква да направят малко пътешествие, Той отклонява предложението…
Отведнъж изскача един колега от горния курс и й кресва: “Защо го държиш за ръцете? Той има официална любовница, която е много ревнива! Не си ти! Ти си изместена!… Ето, тя му звъни вече!”… В този миг наистина звъни мобилният му телефон, Той се отмества на няколко метра и води явно делови разговор… Тя е като гръмната, мига, даже спира да мига, и присвива очи. Устата й изговаря: “…аз също съм ревнива… нещата при нас току-що започват…”… Студентите наоколо притаяват дъх, усетили вкуса на адреналиново шоу. Тя замълчава и започва да диша дълбоко. Той се хили глупаво: “… не знаеш с кого говоряяяя…”. Пълен инфантилизъм.
Късно вечерта Тя му звъни няколко пъти по телефона и прави опит за разговор.

         Тя. Чу ли какво ми каза този гадняр?

Той. Аз нищо не съм му казвал.

         Тя. Не може ли да поговорим, но искам да ме гледаш в очите.
Той. На вечеря съм. С човек. Не е удобно.
Тя. Не ти ли минава през ума, че се разведох заради теб?
Той. Аз не мога да заместя мъжа ти.
Тя. Провокирам те! Той вече не съществува! Аз най-добре знам кое е важно в живота ми!
Той. Най-добре е да се върнеш при него.
Тя. Зле ми е. Ела по-късно.
Той. Невъзможно е.
Тя. А това, което гаднярът ми каза, истина ли е? Ако ти си с друга жена, и не си ми казал… излиза, че съм в най-идиотската ситуация!
Той. Ами това се опитвам да ти кажа…
Тя. Повече няма да стъпя в университета!… Ще се провали ученето ми заради теб!
Той. Няма такова нещо!… Ние сме си колеги, ще си завършиш…
Тя. Не можеш ли да се поставиш на мое място?
Той. Ако искаш, пак ще сме си близки…
Тя. Така ли?…

         Когато разговорът свършва, тя се отпуска и усеща как кръвното й налягане се вдига. Главата й пулсира. Опитва се да спи, разбира се, не се получава… Става, сяда пред компютъра и му написва едно дълго писмо…
На рождения й ден в жълтата преса излизат тъпи намеци за връзка между Него и някаква студентка. Той, разбира се, не се обажда. Тя прекарва деня в пълно мълчание, изключва телефона, получава един гербер от сина си и няколко sms-а. Блокира името му в Skype-системата. Лежи, премръзнала в леглото и гледа неравностите по тавана. През нощта Той идва в съня й и правят любов.
Усеща, че нещо не е осъзнато докрай… пита се защо не е толкова нещастна, колкото би трябвало… а колко би трябвало?

         2.

         Преди година и половина се влюби в него… дистанцира се от мъжа си окончателно. Това беше само повод – от години Тя трупаше негативи и… всъщност чакаше детето още малко да порасне. Когато Той усети топлината между себе си и Нея, беше директен. Поиска да влезе в леглото й. Някаква свенливост я спря, не, разликата в годините, и това не, Тя е десет години по-голяма, много важно, не може да има повече деца, неубедително, Той е красив, Тя е грозна. Топло. Да, Тя е грозна, а Той – красавец. Това пред другите беше странна връзка. Връзка, защото имаше връзка. Те бяха заедно навсякъде, и в мислите си, и в чувствата си, и във вкусовете, стимулираха се един друг и правеха добре нещата си в университета. Неговите комплекси, че не разбира от рисуване, понякога. Топло. Тя разбираше. Бившият й мъж беше живописец, но не затова разбираше. Просто беше органична в миризмата на терпентин и четките й за пудра приличаха повече на рисувателни. Това малко Го смаляваше, не можеше да се вкара в тази територия. Той разбираше от фонетика, от звуци, от срички, от букви, от изречения, от деиксиси. Тя разбираше кога да Го погали и къде. Мързеше Я да се изразява, не че не можеше. Така спря да говори, само Го насочваше. Говореше само той. Тя беше тяхното тяло и душа. Дишаше. Това беше достатъчно. Той беше духът, екстровертната пяна Не беше ясно защо пък искаше да разбира от всичко. Държаха се за ръце и се гледаха в очите и светът се осъществяваше тихо. Така продължи една година. Тя се разведе, излезе на квартира, боядиса я в бяло, зачака момента, в който Той ще дойде. Мина Коледа, Нова година, рожденния му ден, Цветница, Великден…нищо.
Откриха Skype-системата. Когато седяха срещу мониторите и говореха по микрофоните хармонията беше пълна. Понякога Тя плачеше. Пишеха – Той подхвърляше дума, Тя я приемаше, както мида песъчинка, и я превръщаше в перла. Но Той не идваше и не идваше.

         3.

         Преди месец в Нейния живот се получи една среща. Започна дисертационен труд върху творчеството на ексцентричен писател, преподавател в университета. Запознаха се. Оттогава Тя започна често да говори за него пред Него, започна да го цитира, да търси близки мнения за нещата… започна кореспонденция с писателя…делова, но интригуваща…получаваше елегантни пликове с материали, надписани с неговия капризен почерк и черен тънкописец…
Той е започнал да ревнува! Не е казвал… само е наблюдавал… чувствал се е пренебрегнат… нима Той е ревнувал…толкова е…крехко…зелено…сложен цвят… А “официалната любовница” се оказа, освен студентка, и… бивша еднодневка на писателя.

         4.

         Следващия вторник Го вижда официално със студентката на една изложба. (Досега не искаше да влезе в галерия с Нея.) Той се спича, като Я забелязва. Но се прави на нахакан и интимничи с момичето. То е много красиво, като изрисувано, и кокетно женче. Държи се като победителка, малко просташки, не е дама.
Тя гледа картините напълно спокойна. Пред очите й Той прави техните закачки, накланя глава, жестът под брадичката… Толкова е нервен… Играе за Нея, иска да бъде жесток и гаден, но някак си не върви. Около Нея изведнъж се появяват студентите от адреналиновия следобед. Всички Я зареждат с любов мълчаливо. Момичето си бърше носа непрекъснато. Вече е спала с Него и е успяла да Му омръзне.
Тя излиза от галерията незабележимо, минути преди края на речите.
Той се озърта след аплодисментите и като не Я вижда, побеснява съвсем. Издърпва грубичко женчето за ръкава, и го повлича по улицата. Избутва го извън тротоара, почти на трамвайните релси, а когато пристигат пред нейния блок, я цапардосва през лицето лекичко, но достатъчно силно, за да онемее. След което се мята в колата си и рязко потегля, оставяйки я в безсмислено недоумение и майски прахоляк под люляка.

         5.

         Вечерта. Прибира се вкъщи. Включва Skype – Тя е on line, а Той е… “деблокиран”. Двамата седят, всеки пред компютъра си, гледат снимките си и мълчат. Никой не се решава да влезе в чат-а или да позвъни.
След един час Тя написва бавно – дума, enter, дума…: “Не съм предполагала, че ме обичаш толкова много…”.
Той отговаря със същата скорост: “Отвори ми вратата на входа. Идвам.”
И едновременно изключват мониторите.


Leave a comment

Test

http://liternet.bg/publish19/m_kisiova/test.htm

© Maya Kisyova
© Ralitsa Dimitrova, translated

ТЕСТ

Бялата кралица щракаше с мишката бързо и в smart-опиянение решаваше тест за интелигентност. Задача 13 изискваше смислова комбинация от няколко думи, започващи с буквата “К”. Тя успя да свърже “Крал ли е кралят, крихтящ в кревата на камериерката?”, но остана думата “кръв”. Кралицата беше възпитавана в дух на алтруизъм, народът я обожаваше, благодарение на нейните скрити дипломатически способности, които тя внушаваше на краля, държавата процъфтяваше. Какво да прави с тая крайна дума “кръв”?!

Заразхожда се в трескаво търсене на идея. От коридора лъхаше мълчанието на 13.15 ч. следобед. Короната на краля лежеше върху брилянтен пурпур, но тялото му не беше в брачното легло. Изпод пурпура се показваше крайче на снимка. Кралицата забрави, че любопитството не й подхожда, и лекичко измъкна снимката. Оттам я гледаше нагличко личицето на камериерката, обрамчено в кралските червени рози.

А от ъгловата стаичка, която обитаваше момичето, се чуваше крихтене. “Крал ли е кралят, който крихти в кревата на камериерката?” – бялата кралица неминуемо бе длъжна да отговори на въпроса, за да реши теста. И тъй като отговорът беше “не”, трябваше да действа, за да стигне до решението. Тя повика своя русокос паж, нареди му да извади с пинцета един малък диамант от кралската корона и в 13.30 ч. да го пусне незабелязано в престилката на камериерката. В 13.45 ч. да докладва на придворния детектив за кражба, в 14.00 ч. да я осъдят и в 14.15 ч. да бъде обезглавена в задния двор, където готвачът колеше птици за кухнята, без право на свещеник и публика.

Когато кралицата се върна пред екрана с теста, думата “кръв” беше изчезнала, а задачата беше индикирана като успешно изпълнена.

Кралицата изключи компютъра и се запъти към своите бели рози, придружена от русокосия паж. След като погалиха розите и поговориха с тях за времето, тя изпрати пажа за придворния лекар – да прегледа простатата на краля.

TEST

The white Queen was clicking quickly with the mouse and being in smart exultation was doing an intelligence test. Task 13 required a sensible combination of few words. She succeeded in matching “Is a king the King, grunting in the bed of the chambermaid?”, but the word “blood” remained. The Queen was brought up in a spirit of altruism, people adored her, thanks to her hidden diplomatic abilities, which she had taken into King’s head, the country was prospering. What should she do with that word “blood”?!

She began moving in hectic searching of an idea. It was 13.15 pm, the silence could be felt from the corridor. The crown of the King was lying on brilliant red covering, but his body wasn’t in the matrimonial bed. Under the covering, a piece of a picture showed. The Queen forgot that curiosity did not suit her and she slightly pulled it out. The face of the chambermaid was looking at her impudently from the picture, with a framework of kinghood red roses.

And from the corner room, which was inhabited by the girl, a grunting could be heard. “Is a king the King, grunting in the bed of the chambermaid?” – the white Queen was obliged to answer that question, in order to work out the test. As it was “no”, she had to hustle, in order to reach the solution. She called her blond page and ordered him to put away with pincers a tiny diamond from the King’s crown and to leave it inconspicuously in chambermaid’s apron at 13.30 pm; to report to the court detective about a theft at 13.45 pm; to convict her at 14.00 pm, and to be decapitated at 14.15 pm in the back yard, where the cook butchered birds for the kitchen, without right to have priest and public.

When the Queen returned in front of the screen with the test, the word “blood” has already disappeared and the task was indicated as completely accomplished.

The Queen turned off the computer and made for her white roses, accompanied by her blond page. After they have soothed the roses and talked with them about time, she sent the page for the court doctor- to examine King’s prostate.