maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

“Театър от пясък” – in progress

PhotoEditorНова година – нов, новаторски ръкопис :)!

С ИК “Изток Запад” започваме да правим бутикова книжка-албум, чиято премиера ще бъде на 18 март в Камерна зала на Младежки театър “Николай Бинев”, в рамките на Софийски театрален салон 2020.

Благодаря, че пето мое заглавие ще носи логото на ИК “Изток Запад” – след “Словесни репетиции” и “Три луни” (2008), “Исторически аспекти на релацията Актьор – Драматург” (2009) и “Майска утрин / May Morning”(2014). Благодаря на доц. Юрий Дачев за предговора, на няколкото първи взискателни читатели на ръкописа, на Съюза на артистите в България; на ОКИ “Красно село”; на Училище за таланти и Първа частна гимназия за дигитални изкуства Soft Uni Svetlina – за вярата в проекта.

Текстът остана константен от създаването си през август 2019 досега и не “поиска” редакторска намеса, разви се дизайнът на снимковия материал.

На добър ни час!


Leave a comment

Коледа – завръщане у дома в романа “Виж какво”. Историята започва…

dav

  1. ВИЖ КАКВО СЪМ СЛОЖИЛА В КУФАРА – малката секретарка

току-що е пристигнала за празниците при майка си в Попово. Къщата им е строена през 70-те, сив куб, разчертан по най-скучния начин нагоре и настрани, с полу-вкопан етаж – по тогавашните моди – зимник и баня вътре. А не някъде навън. Вътрешното стълбище е като декор от филм на Тарковски – оловносив цимент, без помен от парапет. Всички в къщата имаха навика да се качват и слизат по това стълбище плътно към стената, допирайки длани в нея – като инстинкт за не-падане. Затова на различни височини върху стената-спасител имаше отпечатъци от длани на няколко поколения. Дядото на малката и жена му, която нямаше един пръст на дясната си ръка – палеца – нейните отпечатъци се отличаваха поради четирилъчието на дланта. Неговите бяха най-тъмни. После идваха разположените по-ниско длани на майката – по-светли. Не се виждаха мъжки следи на нейната възраст. И най-долу лъщяха детските длани на малката, някои от тях жълти от чесновия пастет, други – червени от рядката фамилна лютеница.

– Кое да видя, чедо? – майката недочуваше. Ръцете ѝ бяха потънали в брашното. Въпреки, че беше дребна и слабичка, вдигаше кръвно и лекарството я приспиваше – беше станала късно и цялата ѝ домакинска работа закъсняваше. Стесняваше се от дъщеря си. Откакто малката замина да следва, се безпокоеше, че все нещо не стига, че животът ѝ трябва да се промени, за да има за студентката. Нерядко ѝ хрумваше мисълта за самоубийство. Какво можеше да ѝ се случи повече? Беше единствено дете, наследи къщата на родителите си, които починаха един след друг, докато беше абитуриентка в местната гимназия. След това забременя и се наложи светкавично да скалъпи историята с умрелия баща. Все още се чудеше кое е било истина, кое – измислица. Отгледа малката и цял живот си остана продавачка в съседния смесен магазин. Оттогава – всеки ден едно и също.

-В куфара ми има един розов плик – за тебе е! – дъщеря ѝ включваше течащия от години бойлер, за да вземе душ след пътуването. – Чакай, ще ти покажа… – И понеже беше нужно време водата да загрее, и понеже малката не можеше да си държи устата затворена и издаде подаръка още от вратата, се наложи да отиде в твърде широката кухня и да седне при майка си. Кухнята беше единствената стая, която беше сравнително топла от комбинираната готварска печка на дърва и въглища. В горните стаи имаше радиатори, които почти никога не се включваха. Само когато малката си идваше за зимните празници. Откакто беше в София и свикна с редовната топлина на парното, все се оплакваше колко неуютна е тяхната ледена къща и как докато излезе от банята и се качи по стълбите до стаята за гости, се превръща в шушулка. Първият ѝ студентски куфар, вече охлузен тук-там от пътуванията, беше все още в кухнята, проснат напреки върху износения диван с тапицерия в тиквеножълто. Майката не чу отварянето на ципа и не се обърна да види как малката вади от розовия плик за нея ефектен многоцветен шал от шифон.


Leave a comment

Видеопредставяне

Maya Kisyova – SHOWREEL

  • кадри от представлението на „Безопасни игли / Safety Pins / Английские булавки / 安全ピン“ в Червената къща “Андрей Николов”. Камера Виктория Ковачева. 26 ноември 2013 г.
  • кадри от късометражния филм на Ралица Василева “Пиратът”. Камера Симеон Кермекчиев. 10 юни 2012 г.
  • кадри от спектакъла “Шескпирови сонети в сезони” с пианиста Георги Пармаков. Камера Рафаил Георгиев. 26 септември 2016 г.
  • кадри от късометражния филм на Смилен Савов “Крепост”, с Анастас Джидров. Гьоте институт, април 2015 г.
  • кадри от мейкинга на рекламния клип на Garnier Color Naturals. Прага, 2007 г.
  • снимки от “Столичани в повече”, сезон 8, юни 2014, реж. Станислав Тодоров – Роги;
  • “Шекспирови сонети в сезони”, май 2014, фотосесия за спектакъла с КА “Софийски солисти” с диригент проф. Пламен Джуров. Камера Виктория Ковачева;
  • моите книги и цигулка


Leave a comment

“Славеят” в бр. 3 на сп. “Море”

На тази пиеса й върви :)! Създадена в началото на 2019-та, в края на годината вече е достояние на читатели и театрали, благодарение на сп. “Море” и почитаемите му съставители. Благодаря! На добър час, “Славейче” :)!
Slavejat


Leave a comment

На Кирилицата – с хайку любов

For Cyrillic with Haiku Love

В Деня на Светите Седмочисленици Кирил и Методий и учениците им Климент, Сава, Горазд, Наум и Ангеларий.

“На Кирилицата – с хайку-Любов”

30 хайку от Мая Кисьова във видео книга

© Мая Кисьова, 2019

For Cyrillic with Haiku Love

30 haiku by Maya Kisyova in video book

© Maya Kisyova, 2019

Music: Bach – AIR on the G string


Leave a comment

Гостувам и правя Френска селска торта в предаването “По-иначе с Гергана Стоянова” еп. 82, НТВ “Българе”, 23 юли 2019 г.

Благодаря сърдечно на прекрасната колежка и приятелка Гергана Стоянова за поканата, за хубавия разговор, за приятната компания на Наталия и целия екип на предаването, в което общия ни час за АРТ изтече неусетно и леко!

Цялото предаване е комбинация от различни красиви аспекти – спомен за Катя Паскалева, какво е “Бяла вечеря”, посещение в Коткотека… леко, но дълбоко подготвено, с много любов към живота, с голяма емпатия и с високи изисквания към себе си – Гери, ти си водеща от бъдещето!

“По-иначе с Гергана Стоянова” – Национална телевизия “Българе”