maya kisyova

theatre and literature


Leave a comment

“Събличането на Юстиция” – 12-тата ми пиеса

Пиесата е завършена в края на януари 2017 и е създадена специално за драматургичния конкурс в НБУ на тема “Справедливост”.

Персонажи: Юстиция,  Майка,  Дъщеря 1,  Дъщеря 2,  Шефка,  Секретарка 1,          Секретарка 2,  Мъж,  Стара,  Млада

Сцена 2. Дъщеря 1. Секретарка 1. Млада.

(Трите жени изхвърлят боклук и се засичат до контейнера. Разглеждат захвърлената дреха на Юстиция.)

Дъщеря 1.             Каква странна дреха!

Секретарка 1.       Прилича на женска тога. От някой стар театър. Не знам как ще го продадем този ваш апартамент – за стотен път собственичката променя условията. Толкова ли е трудно да се разберете между вас кой какво иска? (Изхвърля папка с документи и излиза.)

Дъщеря 1.            Нищо не мога да направя. Съжалявам. Собствено едва съм излязла да оставя тук малко храна, която „собственичката“ отказва да яде. Забравих всичко – думите, дисертацията си, учениците си, живота си…

Млада.                  Циркаджилък някакъв! Или имаш пари и си мъж, или пиеш и просиш! Дори пиенето си едва плащаш! Защо ли се занимавам с теб? Защото баба ми искала едно време да опознае тайно кварталния нотариус, който бил и плейбой! Наказали я да се омъжи за селския кмет! И добре, че са го направили, иначе всички щяхме да сме просяци-плейбои!… Просяци, да! Защото върховният съдия е честен! Не взима подкупи, не участва в олигархии, не нарушава закона, а го реализира! Глупак!  (към хитона) Кой носи сега такива парцали? (Изхвърля торба с бутилки и излиза.)

Дъщеря 1.            (Оставя плик с храна пред контейнера и взема хитона в ръце.)          Чиста е и ще ми стане… Не може да бъде… Нова рокля… За мен… Щом е тук, значи някой я е изхвърлил…Не, вземам я… защото от години нося само този омразен парцал… От месеци не съм излизала, днес просто избягах, докато мама я нямаше. И къде се оказах  – до контейнера… Но имам късмет! (излиза)

 


Leave a comment

Премиерата на романа “Виж какво” в медиите

23 март, интервю на Людмила Железова в “Нещо повече”, БНР:

http://bnr.bg/post/100811213/premiera-na-knigata-vij-kakvo-na-maa-kisyova

27 март, в. Екип 7 – анонс http://www.ekip7.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=21534

29 март, БНР, „Артефир” – интервю на Невена Праматарова

http://bnr.bg/post/100815760

31 март, БНТ, репортаж в „Денят започва с култура” на Весела Кръстева

http://imedia.bnt.bg/predavanyia/denyat-zapochva-s-kultura/muzikalni-iznenadi-na-festivala-blus-dzhaz-majstorat-na-harmonikata-shugar-blu-31-03-2017?642028

22 април, блиц от Христина Панджаридис: http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=2040

28 април, Радио Шумен – интервю на Антоний Димов http://bnr.bg/shumen/post/100825332/maa-kisyova-predstava-romana-vij-kakvo-v-razgrad

27 май, блиц от Кева Апостолова: http://knigolubie.blog.bg/izkustvo/2017/05/27/quot-vij-kakvo-quot-ot-maia-kisiova.1548786


Leave a comment

Театрален празник в Националната библиотека с премиерата на романа “Виж какво”, 27 март, 18:00 ч.

CoverОчакваме ви, заедно с редактора и издател Георги Милев, художника на корицата доц. Николай Цачев, артистите Ина Попова и Константин Кучев, продуцента от БНТ Катя Атанасова.

Специална благодарност на дългогодишния меценат на българската книга г-н Никола Николов, с чието съдействие е реализирано това красиво книжно тяло.

Театърът и животът на професионалистите и на обикновените хора в кадри…

Романът участва в шоу-то на БНТ “Ръкописът” 2015


Leave a comment

Защитих успешно. Доктор по филология. Поезия и интерпретация. Красиво…

Два часа прекрасен разговор за българската поезия, за живота й на сцената, за най-интересните явления, за отговорността ни да ги реставрираме, да ги помним, да облагородяваме с чистота полето на науката…

Благодаря за рецензиите и становищата на Научното жури, поканено от Департамент Нова българистика в НБУ: проф. Михаил Неделчев, проф. Амелия Личева, проф. Антония Велкова-Гайдарджиева, доц. Елка Трайкова, на научния си ръководител доц. Пламен Дойнов, д.н.

PhD 17 March 201717 III 4

Извървяхме път в бяло, неизследвано поле. Сега по него цъфтят букети от красиви стихове, оживели на сцената. Това е респектираща българска култура.

Енергията ми изгоря без остатък. Доволна съм от себе си.

С мен съпреживяха този следобед д-р Иван Христов, поет, и бъдещият д-р по изкуствознание Теодора Константинова. Чудесни…

 


Leave a comment

The Actor as a Playwright

В първото ни занятие за 2017 в Училище за таланти, опитах с много малки начинаещи актьори любимото си упражнение – създаване на персонаж и проговаряне от името на героя, конструиране на реплики. Беше невероятно. 7 деца създадоха снежни човеци, като поискаха спонтанно да се присъединя към тях в подадената от самата мен игра. След това – за пръв път досега, заковаха вниманието си върху репликите така силно, че ако не беше приключило занятието, сигурно щяхме да създадем малка пиеса. По инстинкт някои от тях търсеха и по-подходящи думички, за да изразят мисълта на точно техния снежен човек. Повтаряхме отначало вече написаните реплики, за да може поредният персонаж да каже нещо ново и да даде нов ход на сюжета. Интересно е, че някои от тях си носят цветни моливи и блокчета винаги и обичат да си рисуват неща от нашите уроци. В тях ме молят да им записвам нови красиви и любопитни за тях думички: “екзерсиз”, “репетиция”, “реплика”.

Току-що набрах във файл колективната ни миниатюра “8”. Децата са гениални. Те неочаквано изпратиха своите снежни човеци “с шейна в небето, а оттам заваляха ангели с крила”.

Актьорът като Драматург. Играещият човек, който създава драматургичен текст, е личният ми творчески център. Малките ми ученици попиват всичко. И въпреки значителната разлика в опита ни, всеки път ме посрещат с “много ни липсвахте”. Чудя се. Много се чудя.

И съм щастлива, че теоретикът в мен си отива, за да отстъпи на актрисата.img_20161217_143133


Leave a comment

Да бъдеш absolute beginner :)

31-dec

  • Най-хубавото, което ми се случи през 2016-та ще кажа накрая, след като се зачудя дали това бяха творческите ми неща:
  • написах нова пиеса; 
  • за друга пиеса получих награда; видях я преведена на английски език; излезе и публикувана в книга; 
  • открих чудесен редактор и бъдещ издател за дебютния си ръкопис за роман; 
  • завърших дисертационния си труд;
  • изиграх с нов партньор-музикант  любимия си спектакъл “Шекспирови сонети в сезони”… – всичко това отиде при хората. Не задържах нищо за себе си.Най-хубавото беше прегръдката на 12 деца едновременно след първия ни урок по актьорско майсторство в Училище за таланти. Фантазьори, палавници и вълшебници с най-чистите очи на света – с тях започнахме света отначало, като “absolute beginners”. 

    Тяхното “ОБИЧАМ ТЕ” към мен, учителката по тяхната мечта – да се докоснат до професията на актьора… Този миг задържах една секунда. И бях най-щастливият човек на света.  


Leave a comment

Мистичната роза в душата на Роман Кисьов и споделянето на поезията

Премиерата на авторската антология на Роман Кисьов “Мистичната роза” снощи в “Перото” е повод да припомня щедрата атмосфера, в която Роман винаги представя своята поезия.

Текстът е част от дисертационния ми труд  в НБУ

“Сценични реализации на българската поезия 1990 – 2010”,

глава IV Поетът на сцената, IV. 1. Представяне на поетичната книга като шоу.

(снимките са любезно предоставени от автора за целта на изследването)

… В края на 80-те години Роман Кисьов членува в дисидентския литературен „Кръг 39″, като участва активно в неговите четения в столицата и страната, най-известното от които е Голямото поетично четене в 65-та аудитория на СУ „Св. Климент Охридски” през декември 1989 г. По-важни авторски четения и поетично-музикални пърформанси по неговата поезия:
Петият сезон, (живопис, рисунки, поезия), Галерия „Сезони” – София, 1995;
„Сянката на полета”, Музей „Земята и хората” – София, 2000;
„Пилигрим на Светлината”, Софийска градска художествена галерия – София, 2003; Творци на живо, (в рамките на Салона на изкуствата), НДК – София, 2003; „Криптус”, Криптата на Храм-паметник „Св. Александър Невски” – София, 2004; Светлината, (Великденски концерт на Дамска камерна формация „Алтерация” и рецитал по стихове на Роман Кисьов), Ателие-Колекция Светлин Русев – София, 2006; „Гласове”, Столична библиотека – София, 2009.

Характерно качеството на поета е да възприема музикалното изпълнение и да вмъква стиховете, изобразявайки конкретно въздействие върху аудиторията. Третият най-дистанциран, но незаменим компонент в четенията на Роман Кисьов е собственото му творчество на живописец. Забелязано е, че той поставя определена своя картина като особен декор. Поетът застава пред нея, а пред него самия е микрофонът. Личната му естетика изключва каквато и да била агресия, каквито и да било претенции за натрапен наготово синтез. Но той осъзнава, че синтезът се осъществява в рецепциите на зрителя, затова внимателно реди детайлите на интериорните компоненти – слово, визия, музика. Не на последно място – владее собствената си интерпретация. Когато гледаме видеоклипове на единични стихотворения – от представянето на „Гласове”, например – можем да видим реално потвърждение на една основна литературоведска идея: „Литературното произведение се състои от текст и творба.”[1].  Текстът на стихотворението се интерпретира от автора и попада в хармоничната среда на живата музика и пред картина-акцент, носеща заглавие „Мигове вечност”. Не на последно място е ролята на публиката при трансформирането на текста в творба. Тъй като всеки човек става референт на събитието.

15-roman_kissiov-glasove-stolichna_biblioteka-30-09-2009

Интуицията на поета за мястото на представяне на книгата привлича аудиторията.

„Сянката на полета” е с премиера в Националния музей „Земята и хората” (2000). Отново има картина, в три части, със същата идея и заглавие.

02-roman_kissiov-syankata_na_poleta-sofia-24-10-2000

Такова събитие е „Криптус” в криптата на „Св. Ал. Невски”. Тук актьорите Мариус Донкин и Петя Абаджиева подават словото на специфичния ек на пространството, а към публиката са приобщени, като че ли и самите иконични изображения. Атмосферата досъздават и музикантите от група „Епоха” и артформация „Дионисус”.

10-roman_kissiov-kriptus-kriptata-a-nevski-sofia-12-10-2004

В типичното галерийно пространство на СГХГ е представена стихосбирката „Пилигрим на светлината”. В помещението публиката става част от неагресивна символистична инсталация – светлина само от свещи, столове, някои от които обърнати, но с камък във всеки. Това е инсталацията “Тайната вечеря” на известния художник-авангардист от Швеция Васил Симитчиев (избягал на Запад през 60-те и това е първото му представяне в България оттогава)… Инсталацията е единственото визуално произведение в цялата централна зала на партера на СГХГ, в дъното на голото пространство, където Роман Кисьов прави поетичен пърформанс  Изпълнението е съпроводено през цялото време с музика на живо – бас-кларинет Иво Абаджиев и роял Елица Александрова. На премиерата присъства и лично Васил Симитчиев, който през годините многократно е имал съвместни проекти с различни поети в Швеция.

05-roman_kissiov-piligrim_na_svetlinata-sghg-29-05-2003

В “Творци на живо” (от 5 юни 2003) музикантите са няколко – пиано, цигулка, флейта, кларинет, те са част от арт-група “Орфика”. Изпълнени са песните по едноименни стихотворения:  “Миг” – посветено на любимата съпруга на поета Светла, от първата му книга “Вратите на рая” (1995), която влиза по-късно в албума на “Орфика” “Исоти” (2008), музика Нина Иванова, аранжимент Елица Йовчева; и “Раждането на Времето” (от “Пилигрим на Светлината”), авторска композиция на Елица Александрова.

07-roman_kissiov-tvorci_na_zhivo-ndk-05-06-2003

При наблюдението как поетичното слово се превръща в сценично, то в четенето от Роман Кисьов на собствените му творби откриваме реализирано твърдението на Юрген Трабант ( „Към семиологията на литературната творба”):

„Литературният текст се превръща в естетически знак, благодарение на взаимодействието на 3 речеви процеса: 1. Изпълнение (То влага субстанция във формата на изразяване на текста), 2. Четене (субстантивира денотативната форма на съдържание), 3. Интерпретация (субстантивира конотативната форма на съдържание)[2]

Тази схема се реализира едновременно в акта на представяне на поезията на сцената от нейния автор. По принцип тя се реализира и когато актьор интерпретира поезия. Но тъй като по презумпция се приема, че актьорът, въпреки усилието да предаде смисъла, е вече външен носител на текста, по-интересно е да се наблюдава как при различни четения на един и същи текст, самият автор променя смисъла…

[1] Георгиев, Н., „Тревожно литературознание”, С., Просвета, 2006, с. 23.

[2] Цит. по: Христов, Т., „Литературността”, С., Алтера, 2009, с. 98.