2003 Докато слънцето спи

Докато слънцето спи © Мая Кисьова

Текст за мюзикъл за деца и възрастни по мотиви от приказката на Николай Райнов

“Княгиня магьосница”

Четвърта картина

Е – ХО :     Тъй. Сега откъде да започна… Да се оженя… Да!… Отивам да се женя!… Не… За да се оженя, трябваше да се крия… Да!… Отивам да се крия!… Не… Всъщност ТЯ най-после трябва да узнае, че съм тук… Ще започна със солова песен…

ЛЮБОВНО СОЛО НА Е – ХО

НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА СЕ СКРИЯ

И ОТТАМ ДА ТИ КАЖА, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ!…Е – ха – а…

Е – ХА (появява се) :   … Е – хо – о… Ти кой си?

Е – ХО :     Какво?… Тя знае името ми?… Е – ха – а…

Е – ХА :     Царска дъщеря – магьосница. Приятно ми е.

Е – ХО :     И на мен… Кандидат!

Е – ХА :     Има ли други за днес?

ФАР :         Няма!

Е – ХА :     …Нали знаеш, че ако те намеря, трябва да те…

Е – ХО :     Знам!

Е – ХА :     …Всъщност, щом няма други, дали да не…

ФАР :         Е – ха – а!… Играта си е игра! Царството си е царство!

Е – ХА и Е – ХО :       Да, Ваше величество!

2004 Между ударите – в памет на Яна Язова

Монодрамата “Между ударите” написах за една нощ. Това бе наградата ми за едногодишното изследване живота и творчеството на българската писателка Яна Язова.Пиесата бе номинирана в конкурс Нова българска драма и публикувана в сборник 13 фестивални пиеси 2004 г.

Дирекция “Култура” на Столична община подкрепи идеята ми за постановка през същата година, която духовно се свърза с 60-годишнината от бомбардировките над София. Чешки център с радост прие да предостави сцената си за представленията, тъй като самата писателка е била изключително добре приета в Прага на форум на Чешкия П.Е.Н. клуб.

По покана на директорката на ОУ “Васил Левски” в гр. Разград г-жа Диана Първанова, спектакълът бе показан по повод патронния празник на училището на 19. 02. 2005 г. , със съдействието на депутата г-н Никола Николов.

За творческия екип – Атанас Гунов, звукова картина, Веселин Мезеклиев – глас и мен, тази камерна постановка беше празник и смирение – служихме за съхранението на българската литературна памет…

Между ударите © Мая Кисьова

София, април 1944г.
противовъздушно скривалище

Звукова картина. … сирена – “Въздушна опасност”… множество забързани стъпки…

ТЯ. (приглушен силует) Тези токчета… Изящните ми обувки… Каните ме… давате ми възможност, и този път да сляза под земята, преди да започнете да разрушавате… по-хуманно … Плашите малка България… Това не е повод да ставаме и лягаме с галоши!… Дали душата на нашия праисторически дядо е била също така зла, намръщена и отвратена от живота?… Сигурно… За да оцелее, той винаги е имал под ръка камък – за плячката или за врага… Не се е променил много животът ни. Единствената разлика е, че в ръката си вместо камък, съвременният човек, който претендира, че е цивилизован, държи бомба…