2012 Еднодвама Розиноси

“Еднодвама Розиноси” © Мая Кисьова, 2012

пиесата е публикувана в книгата “еМОрфей. Пет пиеси и един актьорски дневник”, Скалино, 2013

абсурдистки пачуърк за двама актьори

сцена 20. В коридора на хангара. Кафяв лен.

ТЕНЦИЯ. Той успя да отвори вратата на хангара!

ПРЕ. “Най-самотен се чувствам в обкръжението на други хора.”

ТЕНЦИЯ. Той е свободен!

ПРЕ. Страх ме е…

ТЕНЦИЯ. Той си тръгва!

ПРЕ. Не веднага…

сцена 21. В спалнята на хангара. Синя тафта.

НОСОРОГ. Болен съм! Не мога да си вдигна предния крак, за да се почеша. Сърби ме рамото. Задният крак не е достатъчно дълъг за целта. Ще се опитам с нос да се достигна и да се почеша. Охххххххх, стана… Колко е хубаво, че можах да се справя сам с този сърбеж. Носът ми е дълъг. Двоен и остър. Плашат се от носа ми. А аз никого не нападам, само зе защитавам… Тя спи. Не можем да спим едновременно. Или тя, или аз. Имам чувството, че ми краде сънищата. Казах й, че добре гълта. Тя престана да се храни, за да не я гледам как гълта…

2012 Силната

 

“Силната” © Мая Кисьова, 2012

Илюстрация © Рафаил Георгиев, 2012

пиесата е публикувана в книгата “еМОрфей. Пет пиеси и един актьорски дневник”, Скалино, 2013

драматургичен рефлекс към монодрамата на А. Стриндберг “По-силната”

Действащи лица

Госпожица Урсула.            Неомъжена актриса. Облечена е в къса рокля в нео-романтичен стил, корсет с класическа обиколка на талията 55 см.

Госпожа Хана.                    Омъжена актриса. Облечена е в рокля тип “амазонка”, тясна блузка, подчертаваща огромен бюст.  Натоварена с подаръци.

Сервитьор.                  Музикант, функциониращ и като сервитьор.

Г-ца Урсула: Rallentando, rallentando… Ти не си се заседявала в дамски клуб, наслади се на това преживяване… Необяснимо защо всички винаги и навсякъде ме възприемат като дама. И това впечатление става още по-силно, когато разкажа за обикновеното си потекло без никакви претенции. А аз никога не пропускам възможността да го направя. Ценя статуса си такъв, какъвто е. Баща ми беше свещеник на село и учеше жителите му да почистват всичко около себе си, за да бъдат чисти мислите им… Оказа се, че мога да пиша. Пишех, защото не живеех. Създавах свят, друг свят, който беше реален, но и в него не бях допускана. От самата себе си. Отново играех роля. Роля, която ме предпазваше като перфектен щит от грубостта на света…

2011 Turning Trick

“Turning Trick” © Мая Кисьова, 2011

пиесата е публиккувана в книгата “еМОрфей. Пет пиеси и един актьорски дневник”, Скалино, 2013

Действащи лица

ПИЕРО – поет на 55 с напускаща го коса, единак по природа, в сексуален апогей, усещащ наближаващата старост, дискретно се издържа като платен любовник. Опитва се да лъже виртуозно. След него винаги остават куп стружки.

КАТЕРИНА – коректорка на 50 с бяла небоядисана коса. Внезапно  преоткрива себе си като тигрица, жена-вамп и др.

БИАНКА – бизнес-координатор на 25, юпи от женски пол, върти Пиеро на пръста си.

ПИЕРО. Сетих се! Вие бяхте коректор в издателството!…

КАТЕРИНА. Да, поздравления… не беше скоро. Turning Trick! (смее се)

ПИЕРО (сконфузено). Да, началото на 80-те… аз подготвях субтитрите на American gigolo… и издаваха първата ми книга с поезия!… Спомням си спора!… Стружката!… Да!

КАТЕРИНА. … и бонбони “Черноморец”! (смее се)

ПИЕРО. Еееееее!… Тази среща заслужава да се отбележи!… Но някой трябва да отвори вратата отвън…

КАТЕРИНА. Два следобед…

ПИЕРО. Къде ти… Как ще стане предиобед,
или късничък следобед,
нито е възможен обед,
кат’ е само два следобед!

КАТЕРИНА. Това се казва стружка!… Благодаря за забавлението, а по какъв повод в моя вход, ако не е тайна?

2010 еМОрфей

“еМОрфей” © Мая Кисьова, 2010

пиесата е публикувана в книгата “еМОрфей. Пет пиеси и един актьорски дневник”, Скалино, 2013.

Рисунка © Рафаил Георгиев

Действащи лица

Ел Акс                64г., висок, среброкос, азиатски очи, син на узбек и  българка, професор офталмолог

 Арчибалд           53 г., нисък, риж, шотландец, шампион по стрелба с лък

 Виторио             60 г., висок, синеок, прошарен блондин, италианец, изкуствовед

 Apparatus           56 г., среден на ръст, черна къдрава коса, българин, скулптор

 Орфей                 50 г., висок, късоглед с очилца, дълга тънка коса, българин, поет

 Ники                   38 г., висок, рус, леко прегърбен, зеленоок, може би чех, сирак, режисьор

 еМ. или Мария  48 г., средна на ръст, обикновена брюнетка,

всъщност муза с неясен произход, санитарка

 Действието се развива  в един летен вторник на 2012 г. в дома на М. в София. Надвечер.

 Епизоди 1 (1982 г.), 2 (1987 г.), 3 (1992 г.), 4 (1997 г.), 5 (2002 г.) и 6 (2007 г.)са видео ретроспекции.

 II действие. Гости.

Арчибалд. Доколкото виждам, нея я няма. Някой знае ли къде е?

Ел Акс. Аз не знам. След завръщането си от Шотландия, тя се премести в друга клиника. Не сме контактували повече. Но днес трябваше да дойда тук… Преди малко Виторио съобщи, че също пристига.

Apparatus. И аз не бях се обаждал години. Но отведнъж започнах да й правя портрет от мрамор, по спомени, нямах дори снимка…

Орфей. Аз май съм единственият, който…

Арчибалд. … не си се любил с нея. Да.

Орфей. Да. Когато тя ме изобличи на вечерния акт, нищо друго не ми оставаше, освен да си взема меките моливи и надрасканите рими по картона и да се изнеса от ателието. Навън открих ключ сред моливите си. Тайно я проследих къде живее. Предположих, че ключът е от нейния дом. Но сега влизам тук за пръв път. Чувствам се малко като пакостник… Но то е защото ключът стана, иначе имах нагласата просто да позвъня и да я изненадам… Отвреме-навреме се сещах за нея през тези десет години, разбрах, че работи като санитарка, че вече е престанала да позира… Дори не знаех, че днес има рожден ден, дойдох по интуиция…

Apparatus. Стига приказки!… Ако искате да се състезавате за нейното сърце, аз ще бъда арбитър от разстояние!

2008 Наемателката The Roomer

Наемателката © Мая Кисьова, 2008

пиесата е публикувана в книгата “еМОрфей. Пет пиеси и един актьорски дневник”, Скалино, 2013

текст за мюзикъл – гротеска в памет на Станислав Стратиев

Действащи лица

Руми (от roomer – наемател)                 – 43 г., писателка, наемателка

 Лендю (от  landlord – хазяин)                – 53 г., ченге, наемодател

 Клийни (от cleaner – чистачка)              – 63 г., чистачка, съседка отдясно

 Буки (от sec–hand book–seller – букинист)– 33 г., букинист, съсед отляво

 Бизи (от business – бизнес)            – 53 г., бизнес-дама, съседка отгоре

 Каши (от cashier – касиер)            – 63 г., касиер-пенсионер, съсед отдолу

 Арти (от artist – художник)           – 23 г., студент, син на Руми

Време на действието – наши дни

Място на действието – достатъчно стар и  голям панелен блок

 ПЪРВА СЦЕНА.       

Руми се нанася в нова квартира в присъствието на хазяина Лендю.

Лендю.      Виж ко. Туй тий стаята, ъ-ъ-ъ…буксуниерата. Зачисляам ти 3 (словом) три табуретки. И 5 (словом) пет кухненски шкафа. Гледам тъ, многу книги си пумъкнала, чинии няаш…уффффф, туй цигулка ли’й?…Сиа…тъз кушетка шъ си я зема, ти шъ намериш де да спиш… Тука идин пюсюр живейши, туй петно на стенътъ й от негувътъ глъвъ… ако тъ’й гнус, зими латекс и гу зъмъжи… Казнчиту в клузетъ ни работи, душа цвърка, ама ни е болкъ за умирани я… Дугръмътъ малку зей, тъ кога духни западния вятър шъ ти духа и на тебе…  Ама, кът тъ гледам ми съ праиш на пругресивна, западния вятър  ни шъ тъ уплаши… Я дай идно “ла” с тъз цигулчицъ…

Руми, стъписана, отваря калъфа и докосва струната.

 Лендю.      Ма що си толкуз ръзстроена, ма!

 Руми.         Ах… ами щом искате „ла”, поне от камертона… (възпроизвежда старателно тона)

 Лендю.      А тъй. И няа дъ съ притисняаш…

(пее)           Не се притеснявай, ченге съм аз,

а ти си ми ясна – дори в захлас –

с тез книжки наивни решила си днес

наука да правиш за общ интерес.

Учи, учи, но пак ще достигнеш

до извода стар – без гръб и покров

самотен ще бъде стремежът ти нов.

Хладилникът празен ще ти се смей,

чорапът ти скъсан и той ще зей,

Животът ти скоро ще се озове

на пътя наречен „зелен хайвер”!

А, тука, забраих – няа вудумер!

Няа вудумер, точка по въпроса! И дъ знаиш туй’й блок на вуеннити, сичко съ знай, сичко’й ръзпрубиту и съ чува! Ти мъж няаш… дъ’н стани тука хан!

Руми.         Какъв хан… идвам тук, за да работя…

 Лендю.      Наемът ти’й малък – 200 (словом) двеста EUR – даваш къту за началу два – идиния’й дипозит…

 Руми.         Ама аз си плащам коректно… и нямам намерение да троша … трите табуретки

Лендю.      Хайдеее… куя’т агенция да питаш тъквиз съ правилата! Игратъ’й тъкваз! Давай парити, чи закъснях за държавнътъ рабутъ!

2005 Шоколад за завръщане

Шоколад за завръщане © Мая Кисьова

Пиесата е публикувана в книгата “Словесни репетиции”, 2008, Изток-Запад

II част, откъс

АКТРИСАТА.             Какъв е този пръстен?

ЖУРНАЛИСТЪТ.       Нещо като клетва… Знак, че сърцето ми е разбито.

АКТРИСАТА.             Така ли ти харесва?

ЖУРНАЛИСТЪТ.       Не. Болен съм от липса на доверие…

АКТРИСАТА.             …Позволи ми да те излекувам.

ЖУРНАЛИСТЪТ.       Безсмислено занимание. Но пробвай, ако искаш… Междувременно, чуй това парче (слага слушалки на ушите ú).

АКТРИСАТА.             Обикалям света… ти си тук… можеш да правиш с мен всичко, каквото поискаш… Колко излишни думи… Ела… Виж как блестим под луната… И сърцето ти се е завърнало на мястото си… Rhythm and blues… Прегърни ме и само ме подръж…

ЖУРНАЛИСТЪТ.       “Само” – няма такава дума… Тя те обрича на минимизиране отвсякъде… А сърцето ми наистина се е…